Първата международна среща за „Работническа Икономика“ се проведе през 2007 г. в Аржентина и събра работници превзели своите предприятия, политически и социални активисти, синдикалисти и академици.

Оттогава срещите се провеждат на всеки две години и предоставят пространство за обединение и обсъждане на предизвикателствата, пред които са изправени работещите в усилията им да защитят своето препитание срещу експанзията на глобализирания капитализъм чрез самоуправление.

Втората Евро-средиземноморска среща, се състоя в Солун, Гърция, от 28-и до 30 октомври, 2016г  и събра над 200 участници от Европа, Латинска Америка, Турция и дори Сирия, благодарение на онлайн връзката с представители на кюрдската общност от Рожава.

Срещата се съсредоточи върху борбата на работниците, които въстановяват своите предприятия като акт на съпротива срещу капитализма, който елиминира производствени единици, които вече не са рентабилни т.е. не осигуряват задоволителни печалби според очакваната възвръщаемост на инвестициите.

Превземането е начинът, първо да се запазят работните места, и второ, в дългосрочен план, то е инструмент за социална трансформация и създаване на нова икономика, освободена от експлоатация и насочена към задоволяване на социалните потребности. Това е въпрос на промяна на парадигмите и замяна на хищническата икономика, основана на експлоатацията на работниците с такава основана на социална справедливост и задоволяване на нуждите на хората.

Много от свидетелствата, представени от участниците бяха фокусирани върху борбите и формите на организация предприети за преустройване на бизнесите в самоуправляващи се кооперации. Срещата се състоя във фабриката ВИО МЕ, която е окупирана от работниците от 2011 г. насам, след изоставянето й от страна на работодателите, оставяйки работниците без заплати в контекста на криза и безработица достигаща 30%. ВИО МЕ все още е застрашена от експулсиране, като държавата постави фабриката на търг. Съпротивата на работниците се превърна в емблематична, като те получиха голяма  подкрепа от местната общност, както и извън нея. Именно мобилизацията на тези многобройни симпатизанти, позволи срещата да се проведе в добри условия.

В обсъжданията участваха и работници от окупираната фабрика Fralib (Марсилия, Франция), които след 1336 дни на борба с многонационалната компания Unilever (произвеждаща марката чайове Elephant) успяха да победят, като създадоха кооператива ScopTI и започнаха да произвеждат и продават органични чайове и билки (марката 1336 вече е установена и можете да я откриете в много био-кафенета и други обекти свързани със солидарната икономика). Сред участниците бяха и работници от окупираната фабрика в Рима (предградие на Милано), които споделиха своя опит,  работници от поставената под работнически контрол фабрика Kazova (Турция), дизайнерския кооператив Campichuelo (Аржентина), окупираната фабрика Dita (Босна) и много други …

Освен споделеният практически опит, участниците имаха възможност да изследват ценностите, свързани с процеса на самоуправление. Един италиански докторант изложи своите изследвания през призмата на равенството в самоуправляващите се предприятия (където не е изненада, че жените също се борят да заемат своето място, въпреки декларациите за равенство) и контрол на емоциите в нерегулирани от властта групи. Група жени-бежанки, които се самоорганизират и започват да произвеждат сами плетива и да осигуряват доставките в лагера, където те са поставени, свидетелстваха за мерките на тормоз, които правителството предприема за да ограничи тяхната автономност.

Работническото самоуправление беше основна тема, но беше обсъден също и процеса на превземане на общите блага: ре-мунисипализацията на почистващтие услуги в Мадрид, спасяването на плажовете в Гърция, като например къмпинга Вула, който беше организиран от местните хора докато плажът беше застрашен от приватизация.

Жозет Комс, като представителка на MES (Движение за солидарна икономика) в Европа, взе участие в кръгла маса на тема „Правни, социални и политически структури, които могат да бъдат използвани в помощ на превземането на самоуправляващи се фабрики от работниците. Каква роля могат да играят синдикатите, международните мрежи, правните консултанти и движенията за солидарност във връзка с борбите за самоуправление с техния социален и политически контекст „. Тя бе посветена на ролята на мрежите в подкрепа на окупационните инициативи, като дискусията се фокусира също така и върху участието на местните граждански общности в подкрепа на местната икономика.

Многократно бе заявен ангажимента за продължителна борба, необходима за напредъка на икономиката базирана на самоуправление, непрекъснато заплашвана от атаки от властта и от вътрешния риск от отклонение от първоначалния дух на равнопоставеност и съвместно управление, тъй като тези инициативи все още са поставени под ударите на пазара, който поставя препядствия пред самоуправляващите се предприятия, които оспорват капиталистическия модел на натрупване и експлоатация на производителите и потребителите.

Това бяха три дни изпълнени с много енергия и чувство на братство, като дискусиите бяха съпроводени от изпълнения на местна музика и щандове със стоки произведени от кооперативите.

Източник: MES