Едно друго бъдеще за Кюрдистан?

Анархистическите Комуни и демократичният конфедерализъм

Такова е заглавието и подзаглавието на книга от 400 стр., издание на френското анархистическо издателство “ЧЕРНО и ЧЕРВЕНО” от февруари 2017 г. Нейният автор Пиер Банс, доктор по правни науки, анархист и синдикалист, е бил директор на издателство “Общество и право” от 1985 до 2008 година. По-долу поместваме негови бележки, увод към материята, следвани от съдържанието на книгата в три части с един анекс и послеслов, които мисля ще заинтересуват читателите, следящи събитията в Кюрдистан. Един превод на български би бил приветстван.

В пресата, между левите активисти и политолозите, се говори много за подвизите на кюрдските бойци.
Защо успяват там, където другите губят? Защото отвъд защитата на тяхната идентичност, една нова идея им дава надежда за едно друго бъдеще: демократичният конфедерализъм – нещо за което избягват да говорят.
В началото на новия век Кюрдската Работническа Партия (ПКК) изостави маркс-ленинизма и амбицията си за създаване на една национална кюрдска държава. Тя възприе идеята и стратегията на демократичният конфедерализъм, следвайки мисълта на своя лидер Абдула Йочалан, силно повлиян от анархокомунизма на американския философ Мъри Букчин, който разглежда социалната екология като мотор на революцията. Организациите на гражданското общество (асоциации, синдикати, партии, кооперативи, етнически и религиозни общности…) създават мрежа, без да изключват в стратегията си овладяването на общините и дори избора на парламентаристи. Целта е да се маргинализира държавата, като я направят излишна, както и капитализма. Демократичният конфедерализъм не се ограничава само в Кюрдистан, той има универсално призвание.
В Турция ПКК възнамерява да изостави въоръжената борба, за да се посвети на създаването на Федерацията на кюрдските общности в рамките на една нова турска конституция. Мирният процес, бидейки прекъснат в 2015 година от турското правителство, доведе до продължението на една безмилостна военна, социална и политическа борба.

В Северна Сирия, Рожава под контрола на Партията на Демократичния Съюз (ПДС), се организира в демократична автономия – предварителна фаза на  Демократичния конфедерализъм. Едно “правителство”, наричащо се демократично самоуправление, осигурява управлението на региона. Изникват ред въпроси: Тази власт ще се разтвори ли в конфедералното гражданско общество или ще се превърне в държава? Другояче казано, ще бъде ли анархистическият федерализъм достатъчно силен, за да победи политическия федерализъм, който съществува и е оправдаван от воденето на една несигурна война? Не всичко е перфектно в Рожава, държавата не е изчезнала, пряката демокрация е далече от това да бъде всеобща и анархистическият федерализъм на самоуправляващите се Комуни е в зародиш. Въпреки това, можем ли да намерим другаде подобна радикална воля за промяна в един толкова неблагоприятен политически, културен и военен контекст? Революциите не се извършват за един ден, тогава защо да се съмняваме в успеха на кюрдите да построят една друга еманципация на бъдещето? Техният опит е един пример, а не един модел, за  излизане от безизходицата, в която се намира социалното движение.

Съдържание

• Пролог: Обществото без държава
• Първа част: Анархокомунизмът
  • Глава първа – Социалната екология
    • Екологията трябва да е социална
    • Едно друго бъдеще е възможно
  • Глава втора – Анархистическите общини.
    • Комуната. Общото събрание
    • Конфедерализмът и представителството
    • Комуналното събрание и управлението
    • Комуналното събрание и икономиката
  • Глава трета – Комуналната анархистическа стратегия
    • Необходимостта от едно движение
    • Общите събрания
    • Комуналната харта
    • Влизането в комуналните съвети
    • Последният и решителен бой
• Втора част: Демократичният конфедерализъм
  • Глава четвърта – Демократичният конфедерализъм според Йочалан
    • Сбогом на реалния социализъъм и на борбата за национално освобождение
    • Критика на държавата и на капитализма
    • Демократичният конфедерализъм като проект
• • Глава пета – Една демократична конституция за Турция
    • Функционалната държава
    • Една конституция от нов тип
    • Съюзът на общностите в Кюрдистан
  • Глава шеста – Хартата на Рожава
    • Хартата на Рожава, една оригинална норма
    • Идейна основа на Хартата
    • Правата и свободите на гражданите на Рожава
    • Управление на кантоните на Рожава
• Трета част: Демократичната автономия
  • Глава седма – Поглед върху създаването  на Демократичния конфедерализъм
    • Култът на личността
    • Политико-военният подход
    • Идеята за равенство
    • Правосъдието с консенсус
    • Здравеопазване, социално осигуряване и образование
    • Една армия като другите?
    • Капитализмът с отсрочка?
  • Глава осма – Излизане от кьорсокака в Турция
    • Съюзът на общностите в Кюрдистан под контрол
    • До къде се простира демократичната автономия?
    • ПКК, войната и мира
  • Глава девета – Да вървим към Демократичен конфедерализъм в Сирия
    • ПДС, една доминираща партия в дирижираното самоуправление
    • Към едно засилване на държавата?
    • Движението за демократично общество на първа линия срещу държавата?
    • Двувластието, бариера за Демократичния конфедерализъм
• Предложение: Критична поддръжка на кюрдската революция – Конвергенция за едно друго бъдеще.
• АНЕКСИ
  • АНЕКС I        Биография на Мъри Букчин
  • АНЕКС II      Биография на Абдула Йочалан
  • АНЕКС III     Букчин и призракът на анархо-синдикализма, Пиер Банс
  • АНЕКС IV     Писмо до анархистите, Жан-Луи Фан-Ван
  • АНЕКС V      Екология и анархия
  • АНЕКС VI     Еманципация на жените, цитати на Абдула Йочалан
  • АНЕКС VII    Селективна библиография на книги и документи на френски
  • АНЕКС VIII  Някои сайтове в мрежата
  • АНЕКС IХ     Тематичен индекс
  • АНЕКС Х      Индекс на главните собствени имена
  • АНЕКС ХI     Абревиатури
  • АНЕКС ХII   Карта на кюрдското население

Ще бъде ли демократичният конфедерализъм последния шанс за социализма?

Докато почти навсякъде в света се водят дебати за демокрацията (представителна, в съучастие или директна), върху организацията (партия, автономия или федерализъм), за стратегията (завземане на властта или действие без нея), върху друго бъдеще (демократична държава или общество без държава), революцията, която извършват кюрдите в Турция и Сирия дава конкретни отговори, особено в Рожава, освободена от Башар ал-Асад и Ислямска Държава.

Тези отговори водят до много други въпроси:

• Обществото без държава е една недвусмислено заявена цел, но за да стигнем до нея, преходната фаза на демократична автономия ли е най-добрият начин?
• Пряката демокрация е прокламирана, но упражнява ли се тя?
• Партията трябва да отстъпи пред федерацията на автономните комуни, но има ли тя това намерение?
• Властта е за унищожение, но прото-правителството отговаря ли на тази цел?

На тези въпроси книгата дава елементи на отговори, както на основа на теориите на анархокомунизма и демократичния конфедерализъм, така и върху действията им в институциите и обществото, за да може всеки да си състави мнение.

Книгата можете да поръчате на френски език от тук – Un Autre Future Pour le Kurdistan