С нас се свърза Рангел Желязков от село Маноле, област Пловдив. Той е автомонтьор и млад баща на две деца,  на 11 и на 2 години и половина. През 2007г, тегли ипотечен кредит на стойност 56 000 лева, от Уникредит Булбанк, който съвестно изплаща всеки месец.

През 2014г, се ражда второто му дете, което има здравословни проблеми. Разходите на младото семейство скачат и те са принудени да изтеглят бърз кредит. Заради големите вноски за изплащане на бързия кредит, започват все по-трудно да се справят с вноските по големия си кредит, просрочват няколко и от банката веднага започват да им налагат наказателни лихви.

Рангел пуска молба за преструктуриране на кредита, но от банката му отказват. Пуска втора молба, после трета. Най-накрая от банката му съобщават, че ще му позволят да преструктурира кредита си. Но това се оказва лъжа и вместо преструктуриране, през Май 2016г, Рангел получава писмо, че е осъден, даден е на частен съдебен изпълнител и имуществото му вече е насрочено за опис. Името на ЧСИ е Петко Илиев от Пловдив.

Всичко това се случва без Рангел изобщо да бъде уведомен, че срещу него се води дело, а само месец след описа, къщата му вече е дадена на публичен търг и то с 20% надолу от цената, на която е оценена (64 000лв). За щастие не се намират купувачи, но ЧСИ веднага насрочва втора дата за търг, на която цената на имота е още по занижена, като къщата е обявена за продажба за 34 000 лв. В същото време, сумата на кредита на Рангел вече достига 84 000 лв, заради наказателните лихви и таксите, които ЧСИ си е начислил за „услугата“.

Така, когато ЧСИ продаде на безценница единствената къща на младото семейство, те не само остават на улицата, но ще имат да връщат още 50 000 лв. Не само заплатата на Рангел, но и тази на съпругата му и на брат му (който поръчителства при кредита) са запорирани, като банката е хвърлила око и на имотите на брат му, който има малко земя с няколко оранжерии, с които се прехранва.

Докато според чл. 444 от гражданско-процесуалния кодекс, банката не може да отнеме единствената къща на младото семейство, то още в следващия чл. 445, кредитната институция намира вратичка в закона, според който защитата от предходния член не важи, когато става дума за ипотечен кредит. Така, младото семейство остава в пълна безизходица, а тъй като банката и частния съдебен изпълнител продължават да напомпват дължимите суми с всевъзможни лихви и такси, те стават доживотни роби на кредитната институция. Всъщност не само те, а и децата им, които банката също ще преследва за изплащане на кредита.

Описваме този случай, не защото по някакъв начин е изключителен, а точно обратното. Случаят на Рангел е само един от хилядите случаи на почернени от банките семейства.

Преди няколко месеца, Автономен Работнически Синдикат откри телефонна линия, на която помага чрез практически съвети и подкрепа на хора преследвани от колекторски фирми и банки. От синдиката разказват, че всеки ден им се обаждат десетки хора и споделят с тях покъртителни истории.

Колекторски фирми оказват непрестанен тормоз над длъжниците чрез заплахи и изнудване. Мобилните оператори предоставят на лихварите не само данните на длъжника, но и данните на техните близки и така, колекторите започват да тормозят и тях. Тормозят децата им, обаждат им се докато са на училище и им оказват психически натиск. В друг случай, човек от София разказва как колекторите тормозят възрастната му майка, която е тежкоболна.

Хиляди хора в България попадат в мъртвата хватка на кредитните институции. Притиснати от тежкото икономическо положение, подлъгани от „добри условия“ или попаднали в ситуация, при която нямат избор, като например болест или смърт в семейството, те влизат в порочния кръг организиран от банки, фирми за бързи кредити, колекторски фирми и частни съдебни изпълнители, които изсмукват цялото им имущество и заробват тях и техните деца за десетилетия напред.

Много от тези хора се разболяват от притеснение, развиват психически разстройства, а някои прибягват до самоубийство. Но когато банките са се впили в длъжника, дори и самоубийството не може да го спаси, тъй като задълженията му се прехвърлят на неговите наследници.

Освен тежкото икономическо положение, в което са принудени да оцеляват мнозинството българи, друг виновник за този произвол е българското законодателство, което дава пълна свобода на лихварите да осъждат хора без тяхно знание и без възможност да се защитят, да начисляват произволни такси и лихви, да ги изнудват чрез престъпниците от колекторските фирми и да разпродават имуществото им на безценница.

В момента тече инициатива, организирана от длъжници, граждани и юристи за отмяна на скандалния чл. 417 от ГПК, който позволява на кредитните институции да печелят дела срещу длъжници, без самите те да са уведомени и без право да организират своята защита. Тече и онлайн петиция, която можете да подпишете ето тук – > Петиция.

Но тази инициатива не е достатъчна. За да бъдат спрени, лихварите трябва да бъдат изправени пред огромен граждански натиск, който да принуди държавата да спре да толерира техния терор, съсипващ стотици семейства всяка година. Длъжниците вече започнаха да се обединяват в свои асоциации, чрез които колективно да защитават правата си, а броят на юристите които предлагат безвъзмездна помощ също нараства. Време е тази тенденция да се превърне в истинска вълна от солидарност, която да обедини не само длъжниците, но и всичи граждани в тяхна подкрепа. Само обединени, ние ще можем да се опълчим на лихварския произвол и да изкореним техните престъпни схеми от обществото.