Фракция на Червената Армия – Rote armee fraktion (RAF) е една от най-значимите организации в западно-европейското ляво-радикално и анти-империалистическо движение.

Основателите на RAF се събират през 1968г, организацията официално се формира през 1970г, и прекратява въоръжената борба през 1998г. За своето 28 годишно съществуване, RAF осъществява стотици акции и се превръща в страшилище за германската власт, западно-европейските и американски империалисти.

В идеологическо отношение RAF се определят като марксисти-ленинисти. Те вярват, че движещата сила на световната революция са освободителните движения от Третия свят, които трябва да бъдат подкрепени от градска партизанска война в големите градове на Първия свят. Тези им възгледи, ги правят близки до идеите на Мао Цзе Дун, въпреки, че пресата често ги представя като анархисти.

В края на 60-те години на миналия век, САЩ, Западна Европа и много страни по света са разтърсени от мощни протестни движения. Причините за социалните взривове в САЩ и Западна Европа са отвращението от войната във Виетнам, икономическите кризи и безработицата, расовата дискриминация, както и стремежа да се премахне капиталистическата система въобще, за да бъде даден път на ново, социално справедливо общество.

В тази обстановка, в Западна Европа, старите, свързани с Москва комунистически партии губят влияние и заедно със социал-демократите са разконспирирани като пазители на статуквото. Заради това, а също така и поради причини от вътрешно и външно-политически характер в отделните страни, партиите от „традиционната левица“ са отхвърлени от младите хора.

Анархизмът и левият радикализъм получават мощен импулс и разпространение в средите на студентството и младите работници, което довежда до появата на феномена наречен „Нова левица“.

Западна Германия не прави изключение от общото състояние на духовете. Многохилядни демонстрации срещу войната във Виетнам и социално-икономическото положение заливат големите градове на страната.

Появата на леви въоръжени групи не е проява на авантюризъм или самоцел, а отговор на репресиите срещу левицата и завръщането на нацистки методи в официалната политика.

На 2 юни 1967 г. в Западен Берлин, по време на студентска демонстрация се стига до сблъсъци между студентите и полицията. Студентите отстъпват и тогава полицай вади оръжието си, стреля в гърба на студента Бено Онезорг и го убива. По-късно, на процеса полицаят е оправдан , убийството е представено като самоотбрана и това предизвиква буря от възмущение сред лявомислещите.

През пролетта на 1968г. става още едно събитие, което още повече нагнетява политическата атмосфера. Неонацистът Йозеф Бахман стреля и ранява тежко Руди Дучке. На процеса Бахман заявява, че се е опитал да убие Дучке, защото мрази комунистите. Руди Дучке е сред най-популярните лица на „новата левица“ във ФРГ и е един от лидерите на стоящия на ляво-радикални позиции „Социалистически студентски съюз“. Дучке е от първите, които издигат лозунга „Партизанска война в джунглите на големите градове“.

При такова положение в обществото се формира RAF, като първата акция на групата около Андреас Баадер е на 2 април 1968г. Два универсални магазина „Кауфхаусерн“ във Франкфурт са подпалени. В нападението участват Андреас Баадер, Гудрун Енслин, Хорст Зьонлайн и Торвалд Прол. Всички те са разкрити и заловени от полицията. Пред съда заявяват, че са извършили палежите, за да накарат обществото да се събуди и проумее положението си и да насочат вниманието му против американската агресия във Виетнам. Осъдени са на три години затвор, но по време на обжалването се укриват и минават в нелегалност.

Гудрун Енслин и Андреас Баадер

На 3 април 1970г. полицията арестува Андреас Баадер. Той е поставен при лек режим и дори са му разрешени излизания извън затвора. При едно от тях, през май същата година, група негови другари успяват да го освободят. В освобождението му участват Улрике Майнхоф, Ирене Георгенс, Ингрид Шуберт и Ханс Бекер.

На 29 септември 1970г, в един и същи ден RAF успяват да извършат три обира на банки и по този начин се снабдяват със значителнa сума пари. През месец май 1972 г. RAF провеждат серия от бомбени атентати. На 11 май е извършен атентат срещу базата на 5-та американска армия във Федералната република, като акт на солидарност с борбата на виетнамския народ. На 12 май са взривени три полицейски управления в Аугсбург, като отмъщение за убийството на члена на RAF Томас Вейбекер. На 15 май заради лошото отношение към арестувани членове на RAF, е взривена колата на федералния съдия на Карлсруе, Буденберг. В Хайделберг на 24 май е извърщен атентат срещу щаба на Американските въоръжени сили в Европа.

На 1 юни 1972 г. в Франкфурт, след престрелка с полицията са арестувани Андреас Баадер, Холгер Майнс и Ян-Карл Распе. Гудрун Енслин е арестувана на 7 юни, а Улрике Майнхоф на 15-ти. Тези арести предизвикват временна криза в организацията. Въпреки това, RAF продължава да се ползва със симпатиите на част от обществото в Западна Германия. Тяхната борба предизвиква и силен международен интерес. Известни интелектуалци се обявяват в тяхна защита, като Жан-Пол Сартр, който посещава Баадер и Майнхоф в затвора през 1974г.

На 13 септември 1974г. от затвора Щамхайм в Щутгарт, Улрике Майнхоф дава изявление за медиите, в което представя възгледите и целите на RAF. В него тя заявява: „Борбата срещу империализма, има за цел да унищожи системата му за доминация в политическо, икономическо и военно отношение. Да унищожи културните институции чрез които империализмът придава хомогенност на господстващия елит. Да се пребори с комуникационните системи, чрез които властта облъчва и лъже хората… Изправени сме срещу транс-националната организация на капитала, военните съюзи чрез които САЩ управляват света, сътрудничеството между полицията и службите за сигурност, различните международни организации доминирани от американския империализъм. Нашият отговор, отговорът на пролетариатът, е революционната класова борба, съпротивителните движения от Третия свят и ние градските партизани в столиците на империализма. Това е пролетарският интернационализъм.“

На 9 ноември 1974г. в затвора, след двумесечна гладна стачка умира Холгер Майнс. Още на другия ден в Западен Берлин, в дома си е застрелян председателят на западноберлинския Върховен съд, Дренкман. Отговорност за атентата поема движението „2 юни“(1), близко до RAF.

През февруари 1975 г., движението „2 юни“ отвлича известния германски политик и член на Христиандемократическия съюз, Петер Лоренц. Активисти на движението заявяват, че ще го пуснат ако бъдат освободени от затвора петима политически затворници. Властите отстъпват и Лоренц е освободен.

На 24 април 1975 г. бойна група „Холгер Майнс“ на движение „2 юни“ завзема посолството на ФРГ в Стокхолм, Швеция. Те настояват в замяна на държаните от тях заложници, да бъдат освободени от затвори във Федералната Република 26 политически затворници, между които и главните активисти на RAF. В акцията в Стокхолм участват Зигфрит Хауснер, Карл-Хайнц Делво, Бернхар Рьоснер, Манфред Луц Тауфер, Улрих Весел и Хана Крабе. Правителството на ФРГ отхвърля ултиматума, въпреки че групата „Холгер Майнс“ застрелва двама от задържаните дипломати. Шведската полиция щурмува сградата, Улрих Весел е убит, останалите са тежко ранени, по-късно умира и Зигфрит Хауснер, защото му е отказана лекарска помощ.

На 9 май 1976г. в килията си в затвора Щамхайм е жестоко убита Улрике Майнхоф. Властите съобщават официално, че се е самоубила, но истината е, че Майнхоф е пребита, изнасилена и удушена. Това се потвърждава от данните от аутопсията и публикуваните през 1978г. заключения на международна следствена комисия. Факта, че убийството е извършено точно на 9 май (2) също едва ли е случайност.

Улрике Майнхоф

На 7 април 1977 г. е убит главния прокурор на Федерална Република Германия Зигфрид Бубак. Отговорност за убийството поема бойна група „Улрике Майнхоф“ на RAF. Те заявяват: „Бубак носеше непосредствена отговорност за смъртта на Холгер Майнс, Зигфрид Хауснер и Улрике Майнхоф. На поста главен прокурор, като централен посредник и координатор между съдебните органи и западногерманското разузнаване, в тясно сътрудничество с ЦРУ и Комитета за сигурност на НАТО, той подготви тяхното убийство, а и ръководи цялата операция.“.

На 30 юли 1977г. членове на RAF застрелват банкера Юрген Понто, председател на управителния съвет на Дрезднер Банк.

На 5 септември 1977г., RAF отвлича Ханс-Мартин Шлайер. При атаката срещу автомобила му са убити шофьора и трима охраняващи полицаи. Ханс-Мартин Шлайер е председател на Федералния съюз на германските индустриалци и на Федералното сдружение на германските работодатели. Член е на управителния съвет на „Даймлер-Бенц“ и на още 15 големи фирми. По време на Втората световна война, Шлайер е член на НСДАП и унтерщурмфюрер от СС. RAF декларира, че ще освободи Шлайер ако бъдат освободени Андреас Баадер, Гудрун Енслин, Ян-Карл Распе, Верена Бекер, Вернер Хоп, Карл-Хайнц Делво, Хана Крабе, Бернхард Рьоснер, Ингрид Шуберт и Ирмгард Мьолер. Правителството отказва и започва да протака преговорите.

На 13 октомври 1977г. четирима палестинци от група“Мартир Халима“(3) на „Организация за борба със световния империализъм“ отвличат самолет на Луфтханза пътуващ по маршрут Палма де Майорка – Франкфурт. Те заявяват, че ще пуснат пасажерите и екипажа, при условие, че бъдат освободени 11 членове на RAF намиращи се в западно-германски затвори (става въпрос за същите, които RAF иска да размени за Шлайер) и двама членове на Народния фронт за освобождение на Палестина, държани в истанбулски затвор. След петдневно преследване и преговори по летищата на Близкия изток, драмата приключва на летището в Сомалийската столица Могадишо, където командоси от западно-германските специални части ГСГ-9 щурмуват самолета, убиват трима от палестинците и освобождават заложниците.

На сутринта на 18 октомври 1977г. в Щутгарския затвор Щамхайм, по заповед на западно-германските власти са убити в килите им политическите затворници Андреас Баадер, Гудрун Енслин и Ян-Карл Распе. Направен е опит да бъде убита и Ирмгард Мьолер, но тя оцелява, въпреки че е намушкана няколко пъти с нож. Баадер и Распе са застреляни, а Енслин е обесена. Властта разпространява новината, че затворниците са се самоубили, но за какво самоубийство може да се говори. при положение, че Баадер е застрелян в тила (защо и по какъв начин самоубиец би се застрелял в тила?), а по тялото на Енслин са открити следи от удари.

Около 18 октомври, най-вероятно след като са разбрали за смъртта на другарите си, RAF екзекутира Ханс-Мартин Шлайер. В редакцията на френския вестник „Либерасион“ се получава следното съобщение: „След 43 дни сложихме край на жалкото и корумпирано съществуване на Шлайер. Господин Шмит (4), който в интерес на личните си амбиции спекулираше със смъртта на Шлайер, може да си го вземе от улица „Шарл Пеги“ в Милюзи, в зелено Ауди 100 с бадхумбургски номер.“ Милюзи е малко градче до френско-германската граница. Шлайер е открит застрелян с три куршума в главата.

На 12 ноември 1977г., в килията си е убита и активистката на RAF Ингрид Шуберт. Шуберт е обесена, официално самоубила се.

Убийствата на намиращите се в затвори членове на RAF са тежък удар върху организацията.

Близо две години минават преди Фракция на Червената Армия отново да се активизира. На 25 юни 1979г. е направен неуспешен опит да бъде убит командващия войските на НАТО в Европа, генерал Александър Хейг.

Следва нова пауза от около две години и на 31 август 1981 г. е извършен бомбен атентат срещу военно-въздушната база на НАТО в Рамщайн. В средата на септември 1981г. RAF правят неуспешен опит да ликвидират генерал Фредерик Кройзен, командващ войските на НАТО за Близкия Изток.

През май 1982 г. RAF разпространява комюнике озаглавено: „Партизански, съпротивителен и анти-ипериалистически фронт“. В него се заявява че: „Анти-империалистическият фронт е много необходим и, въпреки че не е достатъчно развит в Западна Европа, би могъл да се развие и това ще създаде изключителни възможности пред международната борба за освобождение… Империалистическата система и нейният проект за преструктуриране на света могат да продължат да се разгръщат само ако няма съпротива от страна на хората. Съпротивата е изключително важна, защото тази система няма да издържи ако нашата борба придобие по-голям мащаб… Революцията в Западна Европа е ключова за създаване на условия за международна конфронтация.“

На 18 декември 1984г. полицията успява да обезвреди бомба поставена от RAF пред натовската офицерска академия в Обермергау.

През януари 1985г, Фракция на Червената армия и френската ляво-радикална групировка „Пряко действие“ (Action Directe) издават общо комюнике в което призовават за изграждането на анти-империалистически фронт в Западна Европа. Двете организации поемат отговорност за извършения на 8 август 1985г. бомбен атентат срещу американската военно-въздушна база във Франкфурт.

Атентата във Франкфурт, 1985г.

За сведение, освен RAF и „Пряко действие“ през седемдесетте и осемдесетте години на 20 век в Западна Европа действат и други ляво-радикални групировки. Във Федералната република Германия съществува организацията „Революционни звена“. Във Великобритания действа анархистическата „Бригада на сърдитите“, която извършва атентати срещу банки и собственост на богаташи. В Италия са активни „Червените бригади“ ,“Manifesto“ и др. В Белгия, Испания и Гърция са активни марксистки или анархистки въоръжени групи. В Гърция това са „17 ноември“, „Народно-революционна борба“ и др.

Своите борби за национална независимост водят и Ирландската републиканска армия (ИРА) в Северна Ирландия, и баската организация ЕТА в Испания.

На 9 юли 1986г,  RAF убива президента на компанията „Сименс“ Карл-Хайнц Бекерс.

На 10 октомври 1986 г. е убит и министъра на външните работи на ФРГ, Харолд фон Браунмухол.

Убийството на Браунмухол

Фракция на Червената армия прави неуспешен опит за атентат срещу Ханс Титмайер, представител на Федералната Република за Международния Валутен Фонд и Световната Банка. Това става на 20 септември 1988 г.

Краха на режимите в Източна Европа през 1989г. и последвалото изчезване на СССР от политическата карта на света, не повлиява на RAF и те продължават своята борба.

На 11 ноември 1989 г. RAF убива председателят на „Дойче Банк“, Алфред Херхаузен.

Капиталистът Детлер Рьохведер е убит на 4 април 1991 г.

През март 1993г. RAF взривява сградата на новия супер-модерен затвор във Вайстерщат.

През 1998г. под влияние на вътрешно-организационни разногласия, на настроенията в германското общество и на неблагоприятната по отношение на целите им международна обстановка, RAF обявяват публично, че прекратяват въоръжената борба. В отговор на това германското правителство освобождава от затворите членове на RAF.

Този материал не претендира за пълнота и изчерпателност по въпроса за историята на Фракция на Червената армия. Може би са пропуснати много неща от гледна точка на фактологията. Не са засегнати и дискусиите и споровете в германската левица „За“ или Против“ RAF и методите им на действие, както и проблема за връзките на отделни членове на Фракцията с източно-германското разузнаване. Целта не е и идеализиране на организацията – при извършените от тях атентати има и невинни жертви.

Но RAF има своето запазено място в историята на борбата срещу империализма, а живота и смъртта на дейците на организацията, ще се помнят от всички, които уважават смелостта и саможертвата и имат по-висока цел в живота от купуването на нов телевизор.

В. Николов, февруари 2004г.

(1) 2 юни – датата на убийството на студента Онезорг.
(2) На 9 май 1945 г, фелдмаршал Кайтел подписва капитулацията на нацистка Германия.
(3) Мартир Халима е псевдоним на Бригите Кулман, членка на RAF, загинала за палестинската кауза.
(4) Хелмуд Шмит – канцлер на Федерална Република Германия по това време.