- Без Лого - https://bezlogo.com -

Фракция на Червената армия – Rote Armee Fraktion

[1]

Фракция на Червената Армия – Rote armee fraktion (RAF) е една от най-значимите организации в западно-европейското ляво-радикално и анти-империалистическо движение.

Основателите на RAF се събират през 1968г, организацията официално се формира през 1970г, и прекратява въоръжената борба през 1998г. За своето 28 годишно съществуване, RAF осъществява стотици акции и се превръща в страшилище за германската власт, западно-европейските и американски империалисти.

В идеологическо отношение RAF се определят като марксисти-ленинисти. Те вярват, че движещата сила на световната революция са освободителните движения от Третия свят, които трябва да бъдат подкрепени от градска партизанска война в големите градове на Първия свят. Тези им възгледи, ги правят близки до идеите на Мао Цзе Дун, въпреки, че пресата често ги представя като анархисти.

В края на 60-те години на миналия век, САЩ, Западна Европа и много страни по света са разтърсени от мощни протестни движения. Причините за социалните взривове в САЩ и Западна Европа са отвращението от войната във Виетнам, икономическите кризи и безработицата, расовата дискриминация, както и стремежа да се премахне капиталистическата система въобще, за да бъде даден път на ново, социално справедливо общество.

В тази обстановка, в Западна Европа, старите, свързани с Москва комунистически партии губят влияние и заедно със социал-демократите са разконспирирани като пазители на статуквото. Заради това, а също така и поради причини от вътрешно и външно-политически характер в отделните страни, партиите от „традиционната левица“ са отхвърлени от младите хора.

Анархизмът и левият радикализъм получават мощен импулс и разпространение в средите на студентството и младите работници, което довежда до появата на феномена наречен „Нова левица“.

Западна Германия не прави изключение от общото състояние на духовете. Многохилядни демонстрации срещу войната във Виетнам и социално-икономическото положение заливат големите градове на страната.

Появата на леви въоръжени групи не е проява на авантюризъм или самоцел, а отговор на репресиите срещу левицата и завръщането на нацистки методи в официалната политика.

На 2 юни 1967 г. в Западен Берлин, по време на студентска демонстрация се стига до сблъсъци между студентите и полицията. Студентите отстъпват и тогава полицай вади оръжието си, стреля в гърба на студента Бено Онезорг и го убива. По-късно, на процеса полицаят е оправдан , убийството е представено като самоотбрана и това предизвиква буря от възмущение сред лявомислещите.

През пролетта на 1968г. става още едно събитие, което още повече нагнетява политическата атмосфера. Неонацистът Йозеф Бахман стреля и ранява тежко Руди Дучке. На процеса Бахман заявява, че се е опитал да убие Дучке, защото мрази комунистите. Руди Дучке е сред най-популярните лица на „новата левица“ във ФРГ и е един от лидерите на стоящия на ляво-радикални позиции „Социалистически студентски съюз“. Дучке е от първите, които издигат лозунга „Партизанска война в джунглите на големите градове“.

При такова положение в обществото се формира RAF, като първата акция на групата около Андреас Баадер е на 2 април 1968г. Два универсални магазина „Кауфхаусерн“ във Франкфурт са подпалени. В нападението участват Андреас Баадер, Гудрун Енслин, Хорст Зьонлайн и Торвалд Прол. Всички те са разкрити и заловени от полицията. Пред съда заявяват, че са извършили палежите, за да накарат обществото да се събуди и проумее положението си и да насочат вниманието му против американската агресия във Виетнам. Осъдени са на три години затвор, но по време на обжалването се укриват и минават в нелегалност.

[2]Гудрун Енслин и Андреас Баадер

На 3 април 1970г. полицията арестува Андреас Баадер. Той е поставен при лек режим и дори са му разрешени излизания извън затвора. При едно от тях, през май същата година, група негови другари успяват да го освободят. В освобождението му участват Улрике Майнхоф, Ирене Георгенс, Ингрид Шуберт и Ханс Бекер.

На 29 септември 1970г, в един и същи ден RAF успяват да извършат три обира на банки и по този начин се снабдяват със значителнa сума пари. През месец май 1972 г. RAF провеждат серия от бомбени атентати. На 11 май е извършен атентат срещу базата на 5-та американска армия във Федералната република, като акт на солидарност с борбата на виетнамския народ. На 12 май са взривени три полицейски управления в Аугсбург, като отмъщение за убийството на члена на RAF Томас Вейбекер. На 15 май заради лошото отношение към арестувани членове на RAF, е взривена колата на федералния съдия на Карлсруе, Буденберг. В Хайделберг на 24 май е извърщен атентат срещу щаба на Американските въоръжени сили в Европа.

На 1 юни 1972 г. в Франкфурт, след престрелка с полицията са арестувани Андреас Баадер, Холгер Майнс и Ян-Карл Распе. Гудрун Енслин е арестувана на 7 юни, а Улрике Майнхоф на 15-ти. Тези арести предизвикват временна криза в организацията. Въпреки това, RAF продължава да се ползва със симпатиите на част от обществото в Западна Германия. Тяхната борба предизвиква и силен международен интерес. Известни интелектуалци се обявяват в тяхна защита, като Жан-Пол Сартр, който посещава Баадер и Майнхоф в затвора през 1974г.

На 13 септември 1974г. от затвора Щамхайм в Щутгарт, Улрике Майнхоф дава изявление за медиите, в което представя възгледите и целите на RAF. В него тя заявява: „Борбата срещу империализма, има за цел да унищожи системата му за доминация в политическо, икономическо и военно отношение. Да унищожи културните институции чрез които империализмът придава хомогенност на господстващия елит. Да се пребори с комуникационните системи, чрез които властта облъчва и лъже хората… Изправени сме срещу транс-националната организация на капитала, военните съюзи чрез които САЩ управляват света, сътрудничеството между полицията и службите за сигурност, различните международни организации доминирани от американския империализъм. Нашият отговор, отговорът на пролетариатът, е революционната класова борба, съпротивителните движения от Третия свят и ние градските партизани в столиците на империализма. Това е пролетарският интернационализъм.“

На 9 ноември 1974г. в затвора, след двумесечна гладна стачка умира Холгер Майнс. Още на другия ден в Западен Берлин, в дома си е застрелян председателят на западноберлинския Върховен съд, Дренкман. Отговорност за атентата поема движението „2 юни“(1), близко до RAF.

През февруари 1975 г., движението „2 юни“ отвлича известния германски политик и член на Христиандемократическия съюз, Петер Лоренц. Активисти на движението заявяват, че ще го пуснат ако бъдат освободени от затвора петима политически затворници. Властите отстъпват и Лоренц е освободен.

На 24 април 1975 г. бойна група „Холгер Майнс“ на движение „2 юни“ завзема посолството на ФРГ в Стокхолм, Швеция. Те настояват в замяна на държаните от тях заложници, да бъдат освободени от затвори във Федералната Република 26 политически затворници, между които и главните активисти на RAF. В акцията в Стокхолм участват Зигфрит Хауснер, Карл-Хайнц Делво, Бернхар Рьоснер, Манфред Луц Тауфер, Улрих Весел и Хана Крабе. Правителството на ФРГ отхвърля ултиматума, въпреки че групата „Холгер Майнс“ застрелва двама от задържаните дипломати. Шведската полиция щурмува сградата, Улрих Весел е убит, останалите са тежко ранени, по-късно умира и Зигфрит Хауснер, защото му е отказана лекарска помощ.

На 9 май 1976г. в килията си в затвора Щамхайм е жестоко убита Улрике Майнхоф. Властите съобщават официално, че се е самоубила, но истината е, че Майнхоф е пребита, изнасилена и удушена. Това се потвърждава от данните от аутопсията и публикуваните през 1978г. заключения на международна следствена комисия. Факта, че убийството е извършено точно на 9 май (2) също едва ли е случайност.

[3]Улрике Майнхоф

На 7 април 1977 г. е убит главния прокурор на Федерална Република Германия Зигфрид Бубак. Отговорност за убийството поема бойна група „Улрике Майнхоф“ на RAF. Те заявяват: „Бубак носеше непосредствена отговорност за смъртта на Холгер Майнс, Зигфрид Хауснер и Улрике Майнхоф. На поста главен прокурор, като централен посредник и координатор между съдебните органи и западногерманското разузнаване, в тясно сътрудничество с ЦРУ и Комитета за сигурност на НАТО, той подготви тяхното убийство, а и ръководи цялата операция.“.

На 30 юли 1977г. членове на RAF застрелват банкера Юрген Понто, председател на управителния съвет на Дрезднер Банк.

[4]

На 5 септември 1977г., RAF отвлича Ханс-Мартин Шлайер. При атаката срещу автомобила му са убити шофьора и трима охраняващи полицаи. Ханс-Мартин Шлайер е председател на Федералния съюз на германските индустриалци и на Федералното сдружение на германските работодатели. Член е на управителния съвет на „Даймлер-Бенц“ и на още 15 големи фирми. По време на Втората световна война, Шлайер е член на НСДАП и унтерщурмфюрер от СС. RAF декларира, че ще освободи Шлайер ако бъдат освободени Андреас Баадер, Гудрун Енслин, Ян-Карл Распе, Верена Бекер, Вернер Хоп, Карл-Хайнц Делво, Хана Крабе, Бернхард Рьоснер, Ингрид Шуберт и Ирмгард Мьолер. Правителството отказва и започва да протака преговорите.

На 13 октомври 1977г. четирима палестинци от група“Мартир Халима“(3) на „Организация за борба със световния империализъм“ отвличат самолет на Луфтханза пътуващ по маршрут Палма де Майорка – Франкфурт. Те заявяват, че ще пуснат пасажерите и екипажа, при условие, че бъдат освободени 11 членове на RAF намиращи се в западно-германски затвори (става въпрос за същите, които RAF иска да размени за Шлайер) и двама членове на Народния фронт за освобождение на Палестина, държани в истанбулски затвор. След петдневно преследване и преговори по летищата на Близкия изток, драмата приключва на летището в Сомалийската столица Могадишо, където командоси от западно-германските специални части ГСГ-9 щурмуват самолета, убиват трима от палестинците и освобождават заложниците.

На сутринта на 18 октомври 1977г. в Щутгарския затвор Щамхайм, по заповед на западно-германските власти са убити в килите им политическите затворници Андреас Баадер, Гудрун Енслин и Ян-Карл Распе. Направен е опит да бъде убита и Ирмгард Мьолер, но тя оцелява, въпреки че е намушкана няколко пъти с нож. Баадер и Распе са застреляни, а Енслин е обесена. Властта разпространява новината, че затворниците са се самоубили, но за какво самоубийство може да се говори. при положение, че Баадер е застрелян в тила (защо и по какъв начин самоубиец би се застрелял в тила?), а по тялото на Енслин са открити следи от удари.

Около 18 октомври, най-вероятно след като са разбрали за смъртта на другарите си, RAF екзекутира Ханс-Мартин Шлайер. В редакцията на френския вестник „Либерасион“ се получава следното съобщение: „След 43 дни сложихме край на жалкото и корумпирано съществуване на Шлайер. Господин Шмит (4), който в интерес на личните си амбиции спекулираше със смъртта на Шлайер, може да си го вземе от улица „Шарл Пеги“ в Милюзи, в зелено Ауди 100 с бадхумбургски номер.“ Милюзи е малко градче до френско-германската граница. Шлайер е открит застрелян с три куршума в главата.

На 12 ноември 1977г., в килията си е убита и активистката на RAF Ингрид Шуберт. Шуберт е обесена, официално самоубила се.

Убийствата на намиращите се в затвори членове на RAF са тежък удар върху организацията.

Близо две години минават преди Фракция на Червената Армия отново да се активизира. На 25 юни 1979г. е направен неуспешен опит да бъде убит командващия войските на НАТО в Европа, генерал Александър Хейг.

Следва нова пауза от около две години и на 31 август 1981 г. е извършен бомбен атентат срещу военно-въздушната база на НАТО в Рамщайн. В средата на септември 1981г. RAF правят неуспешен опит да ликвидират генерал Фредерик Кройзен, командващ войските на НАТО за Близкия Изток.

През май 1982 г. RAF разпространява комюнике озаглавено: „Партизански, съпротивителен и анти-ипериалистически фронт“. В него се заявява че: „Анти-империалистическият фронт е много необходим и, въпреки че не е достатъчно развит в Западна Европа, би могъл да се развие и това ще създаде изключителни възможности пред международната борба за освобождение… Империалистическата система и нейният проект за преструктуриране на света могат да продължат да се разгръщат само ако няма съпротива от страна на хората. Съпротивата е изключително важна, защото тази система няма да издържи ако нашата борба придобие по-голям мащаб… Революцията в Западна Европа е ключова за създаване на условия за международна конфронтация.“

На 18 декември 1984г. полицията успява да обезвреди бомба поставена от RAF пред натовската офицерска академия в Обермергау.

През януари 1985г, Фракция на Червената армия и френската ляво-радикална групировка „Пряко действие“ (Action Directe) издават общо комюнике в което призовават за изграждането на анти-империалистически фронт в Западна Европа. Двете организации поемат отговорност за извършения на 8 август 1985г. бомбен атентат срещу американската военно-въздушна база във Франкфурт.

[5]Атентата във Франкфурт, 1985г.

За сведение, освен RAF и „Пряко действие“ през седемдесетте и осемдесетте години на 20 век в Западна Европа действат и други ляво-радикални групировки. Във Федералната република Германия съществува организацията „Революционни звена“. Във Великобритания действа анархистическата „Бригада на сърдитите“, която извършва атентати срещу банки и собственост на богаташи. В Италия са активни „Червените бригади“ ,“Manifesto“ и др. В Белгия, Испания и Гърция са активни марксистки или анархистки въоръжени групи. В Гърция това са „17 ноември“, „Народно-революционна борба“ и др.

Своите борби за национална независимост водят и Ирландската републиканска армия (ИРА) в Северна Ирландия, и баската организация ЕТА в Испания.

На 9 юли 1986г,  RAF убива президента на компанията „Сименс“ Карл-Хайнц Бекерс.

На 10 октомври 1986 г. е убит и министъра на външните работи на ФРГ, Харолд фон Браунмухол.

[6]Убийството на Браунмухол

Фракция на Червената армия прави неуспешен опит за атентат срещу Ханс Титмайер, представител на Федералната Република за Международния Валутен Фонд и Световната Банка. Това става на 20 септември 1988 г.

Краха на режимите в Източна Европа през 1989г. и последвалото изчезване на СССР от политическата карта на света, не повлиява на RAF и те продължават своята борба.

На 11 ноември 1989 г. RAF убива председателят на „Дойче Банк“, Алфред Херхаузен.

Капиталистът Детлер Рьохведер е убит на 4 април 1991 г.

През март 1993г. RAF взривява сградата на новия супер-модерен затвор във Вайстерщат.

През 1998г. под влияние на вътрешно-организационни разногласия, на настроенията в германското общество и на неблагоприятната по отношение на целите им международна обстановка, RAF обявяват публично, че прекратяват въоръжената борба. В отговор на това германското правителство освобождава от затворите членове на RAF.

Този материал не претендира за пълнота и изчерпателност по въпроса за историята на Фракция на Червената армия. Може би са пропуснати много неща от гледна точка на фактологията. Не са засегнати и дискусиите и споровете в германската левица „За“ или Против“ RAF и методите им на действие, както и проблема за връзките на отделни членове на Фракцията с източно-германското разузнаване. Целта не е и идеализиране на организацията – при извършените от тях атентати има и невинни жертви.

Но RAF има своето запазено място в историята на борбата срещу империализма, а живота и смъртта на дейците на организацията, ще се помнят от всички, които уважават смелостта и саможертвата и имат по-висока цел в живота от купуването на нов телевизор.

В. Николов, февруари 2004г.

(1) 2 юни – датата на убийството на студента Онезорг.
(2) На 9 май 1945 г, фелдмаршал Кайтел подписва капитулацията на нацистка Германия.
(3) Мартир Халима е псевдоним на Бригите Кулман, членка на RAF, загинала за палестинската кауза.
(4) Хелмуд Шмит – канцлер на Федерална Република Германия по това време.

2 Comments (Open | Close)

2 Comments To "Фракция на Червената армия – Rote Armee Fraktion"

#1 Pingback By Фракция на Червената армия – Rote Armee Fraktion | On 28 май 2017 @ 17:25

[…] Източник: Без Лого […]

#2 Comment By Аз On 29 май 2017 @ 23:22

Който го е писал това е олигофрен. А и който го е публикувал също.