Текст, прочетен на първомайската проява на Автономен работнически синдикат, Южен Парк, София.
1 май е ден на достойнството. На класовото достойнство. Ден, в който излизаме на улицата с гордо вдигнати глави и високо развети знамена, за да продължим една борбена историческа традиция , за да се изправим срещу предизвикателствата на съвремието.
Положението в които се намират хората на труда в България, не е достойно. Няма нужда да доказваме това твърдение, всички официални статистики (и нашенски и на ЕС), безспорно потвърждават този факт. България е на дъното в Европа, по всички показатели за качеството на живот и „първенец“ по смъртност, заболявания, самоубийства и пр. А на статистиката и е „бедна фантазията“, за да обхване и опише реалното положение на работниците в България, по подходящи за това биха били икономисти и изследователи на капитализма, такъв, какъвто е бил през 17, 18, 19 век.
Какво решение на тежките проблеми ни предлагат политическите и икономически елити на българския „Преход“? Може би, обхванати от патриотичен плам и християнско милосърдие, ще опитат да облекчат бедственото положение на сънародниците си?
След няколко дни, България ще има ново правителство (текста беше прочетен на 1 май 2017г, бел. ред.). Няма да назоваваме по име, партии или коалиции, защото всички те са доказали, че по ключови политически, външно-политически и икономически въпроси, между позициите им няма никаква разлика – нито една от водещите партии не поставя под съмнение резултата от т.нар. „Преход“, капитализма като обществен строй, членството в ЕС и НАТО и др.
Та, какви приоритети, официално заяви новото правителство? Борба с бедността? С демографската катастрофа? С катастрофите в здравеопазването и образованието? Не.
Приоритети на правителството ще са:
- Председателството на България в ЕС през 2018г.
- Националната сигурност и миграционната политика.
- Борба с битовата престъпност.
Председателството на България в ЕС е само една формална бюрократична процедура, без никакво реално значение. Представянето от медиите на това „председателство“, като едва ли не „Събитие на века“, цели отвличане на общественото внимание от истинските проблеми на страната.
Говорят за национална сигурност, заплаха от тероризъм и масова миграция. В същото време, българските власти, вече няколко години, продават огромни количества оръжия в Близкия Изток, знаейки много добре, че тези оръжия попадат в ръцете на ислямски фундаменталисти и международни терористи. Да твърдиш, че „ще се бориш“, „приоритетно“ с проблемите, които сам създаваш, е или цинизъм или шизофрения…
За престъпността е излишно да говорим, както „организираните“, така и „битовите“ престъпници, се чувстват спокойни и безнаказани и им „дреме на шапките“ за декларациите на политиците…
Някъде, под приоритетите, „в рамките на 4 годишния мандат“ или някъде около края му, четем и за „повишаване на доходите“…
За сега, на елита му се „откъсна от сърцето“, само по 20 лева увеличение към пенсиите на най-бедните пенсионери.
За многобройните случаи на неплащане на заплати от страна на т.нар „работодатели“ през последните месеци, чухме от „политическите фактори“, че този проблем бил от „компетенцията на бизнеса“…
Но, в България има и други хора, освен нахалните, нагли, самодоволни, самозабравили се политици и бизнесмени и техният обслужващ персонал от журналисти и интелектуалци. Спонтанните и организирани бунтове, стачки и протести, на работници от различни краища на страната, от различни браншове и професии – Бобовдол, Оброчище, Дупница и Ветрен, Пикадили и Макс Телеком – принудиха политиците да се обясняват, институциите да се размърдат, медиите да отразят…Неочаквани, нежелани, извън контрола на „силните на деня“, тези работнически борби започнаха да променят ситуацията и върнаха достойнството на хората на труда, потъпкано по време на „Прехода“!
Ние, Автономен работнически синдикат, отчитайки и анализирайки скромната си роля в описаните събития, се готвим за още по-сериозни сблъсъци и увеличаване на интензивността на работническите борби у нас.
Управляващата класа в България е разположила трона си върху социален вулкан, който вече клокочи. Избухването на този вулкан, в комбинация с „усложнената международна обстановка“, може да обърне ситуацията на 180% и много неща, смятани за невъзможни и утопични, набързо да станат възможни!
Достойно, продължаваме напред!
1 май 2017г, София
