Покрай всички чествания, есета, портрети и песни, изразително четене на стихотворения и спомени за геройства, често изпускаме най-същественото в личността на Ботев. Той беше революционер! Малко хора днес си дават сметка за пълното значение на тази дума. Революционер!? Повечето хора свързват тази негова характеристика с последния акт в живота му – преминаването на Дунава и смъртта му в сражение с империята. Това несъмнено е революционен акт, но той е само завършека на цялата революционна мисъл и дейност на Ботев. Ботев беше революционер не защото възстана с оръжие в ръка срещу империята. В онези години много хора се трепеха с полицаите и аскера. Основната революционна дейност на Ботев се състоеше в неговата публицистика и стихове. В това, че той подложи на съмнение и убийствена критика всички устои на тогавашното общество – не само това на западащата османска империя, но и на българското възрожденско общество и европейските буржоазни ценности. Ботев тормозеше църквата, презираше поповете и се надсмиваше над „добрите христеени“. Той никога не се вписа в тънките сметки на „старите“ български възрожденци, търгуващи със съдбата на българския народ и предлагащи я за жълти стотинки на изток и на запад. Ботев плюеше на руските имперски амбиции и на фалшивата западна филантропия.

Патриот е – душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!

И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек – що да прави?
продава си и душата.

И е добър християнин:
не пропуща литургия;
но и в черква за туй ходи,
че черквата й търговия!

И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек – що да прави?
залага си и жената.

И е човек с добро сърце:
не оставя сиромаси;
но не той вас, братя, храни,
а вий него със трудът си!

И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек – що да прави?
изяда си и месата.

Левски беше прогресивен, той искаше унищожаване на монархията и установяване на демократична република. Но Ботев беше радикален, той предпочиташе идеите на „разрушителя“ Бакунин и компанията на опасния Нечаев. Той беше развил идеи, считани за радикални дори в западна Европа, с които караше османските душмани и българските чорбаджии да треперят.

„Корените на злото са в онзи аномален обществен ред, който създава безмерно богати и безмерно бедни люде. Моята рецепта е въстание против днешния обществен строй.Съсипете тая йерархия в човечеството и вие ще видите, че ще се унищожат причините за вашите страдания” –  крещеше той от страниците на своя вестник. Връзките му с руските и европейските революционери му позволиха да изгради своя радикална визия за революционна трансформация не само на българските земи, но и на целия балкански полуостров.

„Само разумният и братският съюз между народите е в състояние да унищожи теглилата, сиромашията и паразитите на човеческият род и само тоя съюз е в състояние да въдвори истина свобода, братство, равенство и щастие на земното кълбо. Дордето народите бъдат разделени помежду си с машинациите на своите всевъзможни империи, конституции и републики и дордето тие, из сляпо едно низкопоклонничество към божиите помазаници, гледат един на други като на врагове, дотогава не ще да има щастие на земята, не ще да има бял ден за човекът. Правителството и привилегированите класове у секи един народ ще да мъчат и притесняват сиромахът, ще да поядат неговът труд ще да го държат в невежество, ще увеличават в квадрат и в куб неговите исторически глупости и в заключение на сичкото това ще да го изпровождат да бие и да изтребява брата си или да бъде бит и изтребен от него.“

Хиляди четници, бандюги и харамии загинаха през онези години, но малко от тях могат да се нарекат революционери. Да си революционер означава да подложиш на съмнение и да превърнеш критиката в дело – да възстанеш с мисъл и оръжие в ръка, в порив да изградиш новия свят, в руините на стария! Това е, което направи Ботев – революционер.

Борба

В тъги, в неволи, младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде…
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
„Богат е“, казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост… Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи святи, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят нейде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря –
„Бой се от бога, почитай царя!“
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но, кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
„Боже, помилуй – грешен съм азе“,
думай, моли се и твърдо вярвай –
бог не наказва, когото мрази…
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ – вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби – зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещен конец…
Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“