Вътрешнополитическите драми в България стават толкова по-комични за страничния наблюдател, колкото по-разпалено политическите играчи се впускат в тях. Да видиш истински ентусиазъм сред традиционно ленивата политическа класа е рядкост, която се наблюдава само когато става дума за засвидетелстване на класова принадлежност. Може би си спомняте например трескавата самоотверженост на транспортния министър Московски по време на гръцките стачки миналата година, които причиниха неудобства на големите транспортни фирми у нас. „Ако трябва ще стоим с българските превозвачи до премахването на блокадата. Взел съм си дрехи” – каза министъра тогава, като един истински авангард на бизнес класата, като дори лично се включи в изграждането на контра-барикадите издигнати от транспортните босове.
Друг момент на засилване на политическата активност е когато се касае за разпределение на плячка. Такъв е нашумелия в момента скандал с новите изтребители, който владее парламентарната трибуна и телевизионните екрани. Огромната комисионна кара враждуващите политически кръгове да се хапят като бесни псета превръщайки жалката си борба за кокала в телевизионен спектакъл, в който всички средства са позволени. Когато става дума за много пари, те изпадат в делириум от алчност и са склонни към самоунищожителни действия, както видяхме по време на последния скандал с Делян Добрев. Всички знаем, че шуробаджанащината е градивна единица за администрацията на всяка една парламентарно представена политическа сила. Въпреки това, в алчността си, политическите кръгове нарушиха негласното споразумение за не-нападение по тази линия на противопоставяне, режейки клона, на който стоят заедно. Явно комисионната наистина си заслужава. Това, което дава завършен вид на тази пародия на политическо противопоставяне е съдействието на медиите и „експертните“ кръгове. Коментирайки лобистките изказвания на представителите на единия или другия политически кръг, сравнявайки цифрите и предлагайки технически експертизи, те се опитват да създадат илюзията за действително противопоставяне по линия на технически параметри и икономическа обосновка на поръчките за новите изтребители.
Естествено в тази игра, придаването на експертна осанка на лобизма и разглеждането на войната с компромати през призмата на „морала в политиката“ са задължителни, за да може публиката да бъде увлечена и използвана като инструмент в политическото противопоставяне. В същото време страната е разтресена от социални бунтове. Хиляди работници из цялата страна организират протести срещу шефове откраднали заплатите им. На улицата шестват инвалидите докарани до бедствено положение, както и лекари и пациенти на поредната загиваща болница, този път във Враца. До няколко дни се очаква да избухнат и протестите на пенсионерите. На фона на тази социална катастрофа, покупката на нови изтребители за армията изглежда като лоша шега.
Докато болниците колабират и стотици хиляди българи са лишени от адекватна медицинска помощ, хвърлянето на милиард и половина (колкото е половината от целия бюджет за здравеопазване) за самолети ни кара да си зададем логичния въпрос – защо? Дясно-патриотичното обяснение е елементарно – „за защита на националната сигурност“! От кого? От някаква хипотетична външна заплаха, докато реалната заплаха е тук, вътре, в нашите граници в лицето на самите купувачи на изтребители, които чрез провежданите политики на социален геноцид успяха да обезлюдят страната така, както никой външен агресор не е успял за цялата история на България? Евро-атлантическото обяснение също не блести с оригиналност – „поели сме ангажимент към нашите партньори в НАТО!“. Ясно, поели сме ангажимент към една международна милитаристична организация, определила за своя основна цел противопоставянето на вече несъществуваща структура и водеща безразборни войни из цялото земно кълбо. Ами тогава може би е време да си зададем въпроса, дали нашия, несъмнено важен, принос в борбата срещу несъществуващия СССР е по-важен от .. например осигуряването на поне базови медицински услуги за българското население? Време е да си зададем също и въпроса колко още ще търпим жалките комисионерчета в парламента готови да унищожат една социална система изграждана с поколения в името на краткосрочни облаги за тях и техните семейства? Срещу социалния геноцид се води социална борба. И когато тази борба започне, хората вече няма да висят в чакалните на болниците, а политици и олигарси ще висят с главата на долу по площадите!
Никола Петканов