Онорато Дамен е италиански ляв комунист, непримирим борец срещу фашизма и основател на Интернационалната комунистическа партия. Той е един от най-ярките представители на лявото комунистическо движение, но за съжаление нито той, нито неговото учение е познато в България.
Онорато Дамен е роден в Италия в провинция Асколи Пичено през 1893 г. В младежките си години се присъединява към Социалистическата партия на Италия (PSI), където почти веднага заема безкомпромисна позиция срещу корупционните практики и продажността на нейните лидери Турати и Модилиани. В началото на Първата световна война влиза в армията и е изпратен на фронта, където започва да води антивоенна пропаганда и е осъден на две години военен затвор заради „публично оскърбяване на армията и подстрекаване към дезертьорство“. След като е освободен работи в Камарата на труда в Болоня, Каса дел Пополо и Гранороло, дори работи във вестник „La Lotta“ във Фермо. В началото на своята политическа дейност Дамен е близък съратник на един от създателите на компартията на Италия – Амадео Бордига. Заедно с него създава в PSI „абсентеистка фракция“, а след това през 1921 г. с участници от тази фракция и компартията на Италия.
Дамен е постоянен обект за преследване от фашистите заради своите „болшевишки“ идеи. През 1921 г. участва в престрелка с фашистите, по време на която един от фашистите бива убит. Независимо от факта, че е оправдан по повод убийството, той е осъден на три години и излежава присъда в затвора във Флоренция. След това заминава за Франция, където по указания на Бордига работи като редактор в списание L’Humanité на италиански език. През 1924 г. се връща в Италия и е избран за народен представител в един от районите на Флоренция. Той е един от първите, който отбелязва авторитарното прераждане на компартията на Италия и Коминтерна, постоянно критикува нейното ново ръководство начело с Антонио Грамши (Бордига по това време се намира в затвора, а в Коминтерна са назначени верни хора на Москва, особено Грамши, като това е свързано със съпротивата на Бордига и Дамен на наложената от Коминтерна линия на „единни фронтове“ с буржоазни социалистически партии за участие в парламентарните избори. Компартията на Италия e противопоставяла на тази политика „единни фронтове отдолу“ за обединение на работниците), а също и Бордига за пасивно наблюдение и неучастие в съпротивата срещу политиката на Москва.
През 1925 г. Дамен инициира създаването на Комитет за разбирателство (Comitato d’Intesa) за съпротива срещу преобразуваната компартия на Италия във верен проводник на линията на Коминтерна.
През 1926 г. е изпратен в изгнание на о. Устика, където е арестуван отново заедно с други флорентински комунисти и е признат за виновен „за заговор против държавата“. Съдът го осъжда на 12 години затвор, които ги излежава в затворите в Салуцо, Паланца, Чивитавекия (където е организатор на въстание) и Пианоза. През 1929 г. е изключен от компартията. Освободен е едва след падането на Мусолини през 1943 г. Неговият бивш съратник Бордига се оттегля от политическата дейност и работи като инженер в Неапол.
През 1930-те години Троцки пита Алфонсо Лионети, който става троцкист и добре познава Бордига още от 1924 г., когато влиза в редколегията на „Прометей“: „Защо Бордига не прави нищо?“. Лионети отговаря: „Бордига мисли, че всичко е прогнило. Ние трябва да чакаме нова ситуация, за да започнем всичко отначало“. (Писмо на Леонети до Франко Ливорси от 1 април 1974 г.)
Това свидетелство се потвърждава от полицейски доклад от 26 май 1934 г., където се говори за разговор между Бордига и неговия шурей. Бордига казва: „Необходимо е да се оттеглим и да чакаме… Да чакаме не това поколение, а бъдещото поколение“. Бордига е изтощен и разочарован от живота на политически борец, както може да се види от неговия разговор от 3 юли 1936 г. (ACS 19496, Division degli affari generali e riservati): „Аз съм щастлив да живея извън жалките и незначителни събития на политическия активизъм… неговите всекидневни събития не ме интересуват. Запазвам своята вяра. Щастлив съм в своята изолация“.
След това Дамен продължава своята революционна дейност и нелегално заедно със свои съратници започва да издава списание „Prometeo» (което все още съществува), което встъпва както против нацистите, така и против либералния антифашизъм. На всичко това то противопоставя световната комунистическа революция:
Работници! Против лозунга за национална война, която въоръжава италианските работници срещу английските и немските пролетариати, ние противопоставяме лозунга на комунистическата революция, която обединява трудещите се от целия свят против техния общ враг – капитализма. Prometeo №1, ноември 1943 г.
В същото време Дамен основава Интернационалната комунистическа партия (PCInt) (която съществува в Италия и до ден днешен като част от Интернационалната комунистическа тенденция) и започва да се бори срещу болшевишката политика на компартията на Италия, водена от довереника на Сталин – Палмиро Толиати (известен с изтреблението на анархисти по време на Гражданската война в Испания). Реакцията на италианските сталинисти не закъснява дълго и техните бойци през 1945 г. убиват двама комунисти-интернационалисти и другари на Дамен – Марио Акуавива и Фаусто Ати (известен е факта, че по времето на фашисткия режим тайно е подпомагал „автономни пролетарски групи“, които са се съпротивлявали против фашистката власт и са агитирали в армията).
Бордига по това време се връща в политическия живот и влиза в създадената от Дамен PCInt, където започва да насърчава авторитарен курс като в крайна сметка се стига до разцепление и излизане от PCInt на бордигистката група Programma Comunista. Онорато Дамен продължава революционната си дейност като част от PCInt до своята смърт през октомври 1979 г.
Какви са противоречията между курсовете на Бордига и Дамен и каква полза може да донесе учението на Дамен върху съвременното антиавторитарно комунистическо движение? Курсът на Бордига насърчава т. нар. „органичен централизъм“, т. е. отхвърлянето на всякакви форми на демокрация в организацията и пълно подчинение на „единствения правилен курс“ (което в крайна сметка води до появата на голям брой бордигистки групи, спорещи помежду си), а друга негова авторитарна грешка е отричането на стихийното революционно творчество на пролетариата. Той вярва, че партията – това е класата. Дамен пък, напротив, стои на антиавторитарни позиции, смятайки, че партията не трябва да взема властта, както направи болшевишкият курс, който в крайна сметка доведе до чудовищното поражение на пролетариата и създаването на едно тоталитарно чудовище – СССР. Дамен счита, че властта може да бъде взета само от угнетената класа и че единствените комунистически и пролетарските органи биха могли да бъдат само съветите, но не и „пролетарската държава“. Той е убеден, че без класова комунистическа организация, която би включвала осъзнати пролетарски комунисти, която не би вървяла напред като авангард на управляваните маси, а би била част от пролетариата, комунистическа революция не е възможна.
Комунистическата партия не трябва да взема властта, дори за да я осъществи в името на пролетариата, защото пролетариатът не делегира на други своята историческа мисия и не предава пълномощие, дори на своята партия.
Теза от направлението на Дамен на събрание на PCInt през 1952 г.
Дамен също така вярва, че старите комунистически партии (сега изцяло сталинистки и троцкистки) и синдикатите вече не могат да бъдат инструменти за постигане на комунизъм. Те са загубили своята революционност и днес са напълно интегрирани в буржоазното общество, явявайки се негови необходими и органични „придатъци“.
Заслужава да се отбележи, че в създадената от Дамен PCInt не е имало нито „професионални революционери“, нито ЦК, нито каквито и да било други ръководни органи, т.е. устройството на организация е антиавторитарно и либертарно, тъй като Дамен смята, че революционната организация се явява „комунизъм в миниатюра“ и затова не трябва да има никакво назначено ръководство. Дамен взима от марксизма най-доброто, но не го консервира, а продължава да развива делото на своите велики учители Карл Маркс и Фридрих Енгелс.
Николай Катин