Днес (28 декември) се очаква Министерският съвет да разглежда въпроса за Националния парк Пирин и концесията за ски съоръженията в него.Сутринта еко активисти организираха протести в София. В същото време, контра протестиращи от Банско, начело с кмета, тази сутрин заплашиха, че ще блокират границата с Гърция. Казусът е елементарен – олигархът Цеко Минев притежава района и хората в него. Притежава и доста хора в Парламента и държавните институции. Дори обществено незначителни личности като шефът на СДС Божидар Лукарски, тази сутрин обявиха, че като дясно-консервативна партия, естествено дават пълна подкрепа за плановете на олигарха в Пирин. Не че на Цеко му е притрябвала точно тяхната подкрепа, но когато си милионер в България подкрепа дебне от всякъде.

Нас естествено слабо ни вълнува подлизурството на безгръбначни кандидат-лобисти като Лукарски и неговите себеподобни из целия политически спектър в Парламента и извън него. Това, което трябва да ни интересува в случая е феодалната зависимост, която изкарва хиляди хора на улицата в защита на интересите на олигарха. Защото това не е някакъв особен случай, а все по-задълбочаваща се практика, изкараваща на повърхността тежката икономическа зависимост. я която са поставени огромни части от българското население. Наскоро хиляди феодални роби, но собственост на друг олигарх, шестваха по улиците на София. Същия тъжен парад на зависимостта наблюдавахме и из земите на Ковачки, където крепостните бяха размятани като електорален парцал между различните политически проекти на олигарха. Макар и малко по-различно, подобно гражданско раздвижване в момента тече и сред либералните среди в подкрепа на „просветения-олигарх“ Прокопиев. По време на прехода, идеолозите на демократичния процес направиха всичко възможно той да бъде обвързан с приватизацията. Пазарната икономика бе сочена като необходимо условие за развитието на демокрацията, а частната собственост бе размахвана като символ на индивидуалната свобода. Но демократизиращите се граждани не допускаха, че самите те ще се превърнат в нечия частна собственост.

Когато се питаме има ли място за природа в Банско, ние трябва да имаме предвид и човешката природа. Има ли място за човешко достойнство там, където животът на хората е подчинен на интересите на частния собственик? Има ли място за екологична отговорност там където оцяляването ти и това на твоето семейство зависят от прищевките на местните феодални барони? Идеолозите на Прехода бяха прави – свободата в условията на капитализъм действително е свързана с частната собственост. Свободата е привилегия за паразитите.

Унищожението на Пирин не е изключителен случай и няма нищо общо с балканските специфики на капитализма. В развития капиталистически запад, енергийните гиганти прахосващи хората и природата в името на печалбата, в голяма част от случаите също са семейна собственост, а пред тяхната икономическа и политическа мощ, Цеко Минев изглежда като джудже със златен ланец. Капитализмът е несъвместим с устойчивото развитие и екологията. Борбата за спасението на природата в Пирин и в България изобщо задължително минава през радикална критика на икономическия модел в страната подчиняващ и природата и хората на интересите на един привилегирован елит от собственици, които няма да спрат, докато не погълнат всичко, до което им позволим да се докопат.