Основния аргумент на войнствените защитници на законовите промени свързани с концесията в Банско е развитието на бизнеса в региона. Според защитниците на олигарха, държащ концесията, развързването на ръцете му за масово застрояване и безогледна сеч ще осигури приток на повече туристи, повече работни места и в крайна сметка благоденствие за местните хора и работниците пристигащи в Банско за да изкарат прехраната си. Дали наистина става дума за благоденствието на региона и дали концесионерът е този икономически субект, на който можем да разчитаме да работи в тази посока?

Проблемът е в Юлен АД

Тъй като не можем да гледаме в бъдещето, нека поне погледнем назад, и да видим какво е било поведението на концесионера до момента. Юлен АД получава концесията за съоръженията в Банско през 2001 по време на правителството на Костов – времето когато се раздаваха повечето апетитни концесии. От тогава до днес, Фирма “Юлен” АД е изсекла, изкопала и използва двойно по-голяма площ от разрешената по концесия. През 2010 след разследване на данъчните за укриване на ДДС са наложени шест наказателни постановления фирмата на обща стойност малко над 1.6 млн. лв . През 2011 г. на дружеството са наложени общо седем глоби за нарушаване на емисионните изисквания в две реки край гр. Банско – р. Изток и р. Бъндерица, и за заустване на отпадни води от трите пречиствателни станции, експлоатирани от „Юлен“ без съответното разрешително. И наказателните постановления и глобите са отменени на висша инстанция и дружеството е освободено от отговорност за престъпленията, които е извършило. Ръководството на Национален парк „Пирин“ също на два пъти е налагало глоби на „Юлен“ – веднъж за незаконна сеч и втори път за изграждането на сцена и провеждането на концерт, за който не е взето предварително разрешително.За последните пет години държавата се е опитала да санкционира 20 пъти „Юлен“, като 14 пъти наказателните постановления са отменени напълно. В същото време се оказва, че концесионерът на най-известния български курорт всъщност е офшорно дружество собственост на безработен кипърски гражданин.

Мутри на ЮЛЕН гонят екип на немската телевизия ARTE

Концесионерът не само систематично нарушава закона, погазва напълно концесионния договор и унищожава природата, но върши това напълно безнаказано, радвайки се на политически комфорт и пълен имунитет от съдебно преследване. Разумно ли е да допуснем, че този концесионер, след като получи още по-големи права върху Пирин след актуалните законови промени, ще прекрати досегашните си престъпни практики и ще заработи за благото на целия регион?

Нека не си губим времето в празни приказки. Всички знаем кой е Цеко Минев, какво представляват неговите дружества и неговата банка. Те са едно раково образувание в страната, което поглъща хора и природа, и което е обслужвано от всички значими политически сили поне от 2001 насам. Цялата сага около застрояването на Пирин се върти около интересите на олигарха и неговите приближени, които освен апетитната концесия, притежават и имоти за милиони левове в региона, чиято сриваща се цена те упорито се опитват да увеличат надувайки имотния балон във Банско чрез лобистките закони, послушно приемани от управляващите комисионери.

Проблемът е в концесиите

За съжаление, Цеко Минев не е единствения олигарх в страната, както и Пирин не е единственото общо благо дадено на концесия на съмнителни бизнесмени. Само преди няколко месеца в медиите гръмна поредния грандиозен скандал свързан с концесиите, този път в мини „Оброчище“ край Балчик. Приликите са поразителни. Оказа се, че най-голямото манганово находище в Европа е дадено на концесия по същото време, по което Юлен заграбва Пирин – по времето на правителството на Костов през 2001г. Концесионер е офшорното дружество „Евроманган“ свързано, както с местни, така и с чуждестранни олигархични кръгове. Концесионерът влезе в новините миналата година след серия от протести и стачки на миньорите, за които се оказа че извършват една от най-тежките дейности на света срещу минимално заплащане, при ужасяващи условия на труд и изправени пред систематичен тормоз и заплахи от управата. Частника от години забранява на работниците да създадат своя синдикална организация, нарушавайки грубо трудовото законодателство. Миньорите са държани като крепостни селяни срещу мизерна заплата, която на всичкото от горе не получават редовно. Неплащането на заплатите и ваучерите за храна на работещите беше и повода за стачките. Покрай стачката, медийното внимание към мината предизвика и проверки на няколко държавни институции. Оказа се, че никой в държавата не знае кой е собственик на компанията експлоатираща най-голямото манганово находище в Европа. За 16 години не е извършвана нито една проверка на дружеството, а през това време то не е плащало дори концесионните такси. Но това е само началото. Оказа се, че частния концесионер систематично е изхвърлял отпадъчни химически материали в река „Батова“. След 16 години частна концесия, целия регион е изправен както пред социална, така и пред екологична катастрофа. Както Юлен, така и Евроманган продължават да са концесионери и никой в отговорните министерства не дава да се обели и дума за прекратяване на тяхната престъпна дейност и отнемане на концесията.

Това са само два от многото примери за проваления модел на отдаване на общи блага на частни концесионери в страната. На практика всяка от стотиците концесии в страната е свързана с лобизъм, ощетяване на държавния бюджет, експлоатация на работниците и природата и обогатяване на олигархични бизнес кръгове за сметка на всички останали. Концесиите са една узаконена престъпна схема, в която участват всички членове на отговорните министерства през последните десетилетия заедно с всички по-значими икономически групировки в страната. Те представляват едно срастване на бизнеса с държавата, което води до изключително опасни резултати за природата и обществото като цяло. Крайно време е да се заговори публично за този организиран грабеж и обществото да окаже натиск той да бъде прекратен. Всички концесии трябва да бъдат преразгледани и там, където бъдат установени нарушения, те да бъдат незабавно прекратени, а концесионерите да бъдат изправени пред съда. Да започнем от Цеко.