След 50 години на съпротива срещу правителствените планове да предоставят голяма зона край френския град Нант за осъществяването на частен инвестиционен проект за построяване на летище, правителството най-после изостави своите планове и обяви, че проекта е мъртъв.
Плановете за изграждане на второ летище в Нант бяха разработени за първи път в средата на 60-те години. Тогава, властите обявяват плановете си да децентрализират икономическата дейност, извеждайки я извън Париж към други градове във Франция. През 70-те години регионалният съвет определи градът Нотр Дам-де-Ланд, северно от Нант, като място за изграждане на летището. По това време еко активистите, заедно с фермерите и местните производители започнаха да се организират и да се противопоставят на строителството.
Още през 2000 г. бе създадена мрежа от групи и организации, които да организират кампания за осведомяване и да предприемат действия в защита на региона. През 2009 г. местните активисти и жители отпратиха покана за съвместни действия, в резултат на което стотици еко активисти посетиха зоната. Те окупираха сгради, които бяха оставени празни от властите, и построиха собствени селища. Към тях се присъединиха синдикалисти, анархисти и леви активисти от цялата страна. Малко по малко в града се създадоха редица самоорганизирани общности и колективи, които съставиха гръбнака на съпротивата. Бяха създадени и подкрепящи колективи в различни градове в цялата страна и извън нея: това беше началото на едно от най-дългите борби в новата история на френските социални движения.
ZAD („Зона за Защита“, както активистите и местните хора кръстиха окупираната територия) се превърна и в дом за активни тренировъчни лагери, където участниците могат да се запознаят с конкретните аспекти на съпротивата в Нотр Дам дьо Ланде – например как да се движат тихо през в околността, без да бъдат забелязани от полицията, която е създала контролни точки в района.
Редовните срещи и политическите дебати се превърнаха в неразделна част от живота в ZAD, за да помагат на участниците да се свързват помежду си, да се обучават и да обменят опит, но също така да се уверят, че когато дойде времето, огромна мрежа от хора ще бъде в готовност да защити автономната зона от властите. В тези срещи участваха най-разнообразни групи – от пенсионерите, членове на Гражданската организация срещу изграждането на летището (ACIPA), изразяващи своята подкрепа в защитата на колната среда, до младите радикали, които бяха на предните линии на протестите Nuit Debout (Будна Нощ) в Париж и други градове. Всички те стигнаха до консенсус, че трябва да бъдат готови да защитят зоната физически, в случай, че пристигне полицията; тактика, която вече е доказала своята стойност в миналото.
През есента на 2012 г. по време на т. нар. „Операция Цезар“ повече от хиляда полицаи, подпомогнати от хеликоптери и бронирани автомобили, нахлуха в района. Те бяха посрещнати от многообразна и решителна съпротива. Докато групи активисти построиха барикади и хвърляха камъни по настъпващите части, други осигуряваха продовлствието в общите кухни. В зоната, блокирана от полицията бяха организирани ежедневни демонстрации. След няколко седмици на борба, полицията в крайна сметка отмени операцията и ZAD призова за масивна кампания за възстановяване на съоръженията, унищожени от ченгетата.
В комюнике публикувано миналата седмица, общноста ZAD обяви „историческа победа“ и заяви, че „експроприираните селяни и местни жители съвсем скоро ще могат напълно да възстановят правата си върху земята“. Ето и пълния текст:
„Този следобед правителството обяви изоставянето на проекта.
Вече е официално, че декларацията за обществена полезност [ключът към възможността големите частни проекти да бъдат реализирани и субсидирани от държавата] няма да бъде удължена. Проектът ще бъде официално обявен за нищожен и невалиден на 8 февруари.
Това е историческа победа срещу разрушителния инвестиционен проект, която стана възможна благодарение на дългогодишната борба, която водихме, и която беше колкото разнообразна, толкова и непримирима.
Преди всичко бихме искали да приветстваме горещо всички тези, които участваха в мобилизациите срещу този проект през последните 50 години.
Що се отнася до бъдещето на ZAD, цялото движение днес заявява:
– Правата върху земята на експроприираните селяни и местни жители трябва да бъдат възстановени възможно най-скоро.
– Никакви опити за експулсиране на тези, които са дошли да живеят през последните години в гората, за да я защитят и които искат да продължат да живеят там и да се грижат за нея.
– Дългосрочен ангажимент за грижа за земите на ZAD чрез движението в цялото му разнообразие – селяни, еко активисти, местни жители, асоциации, стари и нови жители.
За да изпълним тези цели, ще ни трябва период на замразяване на институционалното преразпределение на земята. В бъдеще тази територия трябва да може да остане област за социално, екологично и селскостопанско експериментиране. Полицейското присъствие или намеса само ще влоши ситуацията.
Също така искаме в този запомнящ се ден да изпратим силно послание за солидарност към всички борби срещу големите разрушителни проекти и за защита на застрашени територии в страната. Ние призоваваме всички, които подкрепят борбата да се съберем отново на 10 февруари в гората, за да отпразнуваме историческата победа и да продължим да изграждаме бъдещето на ZAD.
Acipa, Координация на съпротивата, COPAin 44, Борбени Природозащитници, жителите на ZAD.