Идеята за превзетата от мафията държава е лайт мотивът на днешните протести, чиито софийски организатори, в по-голямата си част принадлежат към дясно-либералното и зелено-консервативно политическо пространство. Според тази широкоразпространена политическа линия, основния проблем в България, от който произтичат всички останали, е корупцията, а нейно олицетворение са една част от политическите партии и една част от българския бизнес, най-вече една част от олигарсите, а най-най-вече – Делян Пеевски, а в случая и Цеко Минев, като двамата така или иначе са свързани. Рецептата, давана от привържениците на тези идеи за справяне с „превземането на държавата от мафията“ е преди всичко съдебната реформа, но често примесена с лозунги от Прехода, като „лустрация“ и „декомунизация“, които да засвидетелстват категорично (истерично?) десния характер на идеите на партийните лидери. Именно този стремеж предизвика огромна (предимно фейсбук) полемика сред лидерите на протеста и техни опоненти вдясно, които ги обвиняваха в „левичарство“ заради един критичен към капитализма плакат, издигнат от част от протестиращите. Сред елитните протестиращи тръгна дебат относно това, дали да не се ограничават подобни несъответстващи с тяхната политическа линия послания в протеста и дори се заговори за тяхното физическо отстраняване.

Но нали Цеко Минев е капиталист? – биха се запитали някои – Какъв е проблемът? И изобщо какъв е конфликтът между антикапитализма на част от протестиращите с антикорупцията и антимафията на друга част?

Концепцията за борба срещу корупцията, като централен елемент в политическата програма съвсем не е запазена марка на десните либерали, като Да, България, Зелените, Деос и останалите представители на либералната градска десница. Срещаме я и у БСП под името „борба с паралелната държава“, у ГЕРБ като борба с корупцията по високите етажи, у Атака по времето когато гласовете на пенсионерите бяха по-важни за Волен от милувките на Бойко и т.н. да не говорим за антикорупционната формация на Яне Янев – Ред Законност и Справедливост и всички останали бивши, настоящи и бъдещи патерици на ГЕРБ. Изглежда единственото нещо в България, което е по-разпространено от корупцията, това са борците срещу нея.

Тази тенденция е поддържана и от безбройните доклади на ЕС, които имат особена тежест у нас, и които, макар и отчитайки дълбоките проблеми на страната като бедността и неравенството, наблягат на корупцията, което е добро дошло за легитимацията на безбройните борци срещу нея. Както наскоро заяви лидерът на Да, България Христо Иванов – „корупцията е новия комунизъм“. Вероятно самия Христо Иванов няма представа колко е прав. Антикорупцията е същата консенсусна борба, обединяваща всички консервативни политически сили в страната срещу един химерен и вечно репродуциращ се враг, чиито логичен резултат е спектакъла организиран от политически формации обвързани със съмнителни бизнесмени подскачащи срещу „задкулисието“ по същия начин, по който агенти на ДС подскачаха срещу номенклатурата. Антикорупцията, подобно на антикомунизма представлява универсално оправдание както за политическото съществуване на цялото дясно многообразие у нас (включително БСП и отцепниците от нея), така и за атаки срещу политическите опоненти. Така БСП привижда корупцията в ГЕРБ, ГЕРБ в БСП, а всички останали, в ГЕРБ и в БСП. И всички са прави. Атаките по линията на обвинения в корупция и принадлежност към задкулисието помагат за прикриване на базовия консенсус, който споделят всички значими политически сили у нас. Този базов консенсус е капиталистическото статукво в страната.

 По определение, да си десен означава, че принадлежиш към консервативния политически спектър обединяващ всички политически сили стремящи се към запазване на статуквото. Дясното позициониране на лидерите на зелените и дясно-либерални партии предвождащи протеста съвсем не е просто така, защото сме в източна Европа и тук не е политкоректно да си ляв. Тяхното поведение и цели са десни – те не са против системата, а напротив – те са за повече „законност“ и „държавност“, за „по-добър капитализъм“, за повече „система“! Затова за тях е изключително важно да разграничат капиталисти, като Цеко Минев и Делян Пеевски от капитализма изобщо, както и държавници като Бойко Борисов и Корнелия Нинова от държавността изобщо.

Тяхното не било капитализъм, а мафия. В най-добрия случай – „мафиотски капитализъм“, но не и истински капитализъм, който със сигурност би бил добър и справедлив за всички … А държавата? Тя била превзета от мафията. Само да можехме да се отървем от Цеко, и от Пеевски, и от Бойко, и от Нинова, и от Домусчиев, Ковачки, ТИМ, всичките им роднини, тези които създадоха Цеко и Бойко, и техните роднини. Каква е тази държавност, която според протестърите е превзета от мафията? Ако премахнем всички „грешки на системата“ от държавата и бизнеса, ще останат ли изобщо държава и бизнес? Нима всяко поредно поредно правителство не обслужваше олигархията? Цеко Минев не стана милионер, достатъчно богат и влиятелен за да подчини на частния си интерес цялата държава за един ден. Неговия възход се случи в съучастие с всички политически сили управлявали страната последните десетилетия. Същото важи и за Пеевски и за всички лоши олигарси, а и за „добрите олигарси“ като Прокопиев. Зад техния възход очевидно не стоят конкретни личности или партии, а цяла система от личности, партии и систематично провеждани политики – приватизации, дерегулации. Тази система се нарича капитализъм и тези олигарси са неговия логичен и търсен резултат. Който се опитва да прикрие този факт, който се стреми да скрие генезиса на олигарсите зад нелепици, като „задкулисие“, „корупция“ и „мафия“ работи за статуквото. Какво задкулисие, по дяволите е най-известните политици, спортисти, артисти и „експерти“ в страната, да обикалят денонощно национални и частни телевизии и да лобират за интересите на един олигарх?

 Всички ние, мнозинството от участници в протестите сме там защото сме възмутени от безобразията на частния концесионер в Банско – Юлен АД и подкрепата на всички нива, както в държавата, така и в частния сектор, която той получава за своята антиекологична и противообществена дейност. За нас няма значение, дали протестиращите се определят като десни, леви или аполитични, стига да са рамо до рамо с нас в борбата за общата цел или поне да подкрепят двете скромни искания на протеста – оттегляне на лобисткия закон и оставка на Нено Димов. Много от нас са участвали и в предишните протести, не само срещу Юлен, но и срещу частния произвол по Черноморието, срещу компаниите лобиращи за добив на шистов газ в Добруджа, срещу частните предприемачи унищожаващи нашите квартали с незаконните си строежи и много други.

Някои от нас са участвали и в екологични протести на запад, като например борбите за защитата на природата от огромните инфраструктурни проекти във Франция, където местните хора, заедно с анти-капиталистически групи, анархисти, синдикалисти и студенти изградиха цели протестни селища и продължават да отбраняват огромни територии в страната вече близо 10 години. Сред нас има и хора, участвали в протестите в САЩ срещу проекта за тръбопровод в Южна Дакота. Протести, които бяха посрещнати с вълна от насилие от администрацията на Обама и окончателно смазани от тази на Тръмп. Много от нас са виждали твърде много, за да ограничат представата си за екологично движение до провинциалистките концепции налагани от местните десничарски лидери. За тях може би е важно да поддържат десния си имидж за да се харесат на избирателите или донорите си, но на нас не ни пука за техния имидж, както не ни пука и за избиратели и донори, защото нямаме и не искаме такива. На нас ни пука за запазването на природата в Пирин и в България. Пука ни и за собствената ни съдба, тази на нашите роднини, приятели и колеги в една страна подчинена на частния произвол на капиталистическата олигархия. Капитализмът ни донесе екологична и социална катастрофа. Време е да започнем да наричаме нещата с истинските имена. Само така ще можем заедно да опитаме да си представим едно по-различно и по-добро бъдеще.