С официалното начало на проучвателни разговори между християндемократите (CDU / CSU) и социалдемократите (SPD), политическата конспирация, излюпена в Берлин, навлиза в нова фаза. Зад гърба на населението управляващата класа се занимава с инсталирането на най-дясното правителство в Германия след падането на Третия райх на Хитлер.
Обсъжданата правителствена програма е толкова анти-работническа, милитаристична и реакционна, че първият кръг от преговори се състоя в централата на SPD в „Уили Бранд Хаус“ не само зад затворени врати, но и зад огледални прозорци, за да се предотврати фотографията на пресата. 39-те участници в проучвателните разговори се споразумяха за забрана на интервютата, за да се предотврати разпространението на информация за обществеността.
Официално тази тайна е оправдана от факта, че предишните коалиционни разговори между християндемократите, Свободната демократическа партия и Зелените се провалиха на 19 ноември, тъй като участниците разкриха хода на дискусиите и ги коментираха в публични интервюта, предавания и чрез социални медии. В действителност управляващата класа прибягва до такива тайни мерки, защото се опасява от нарастващото противопоставяне на тяхната политика на милитаризъм, вътрешно превъоръжаване и социални орязвания. Според скорошно проучване на Insa само 30% от анкетираните подкрепят създаването на голяма коалиция и има значителна обществена подкрепа за нови избори.
През последните няколко дни лидерите на трите партии по време на разговорите изразиха ясно, че новото издание на голямата коалиция не просто ще продължи политиката на предишната. Курсът му ще бъде още по-реакционен. Акцентът е поставен върху три теми: външна и военна политика, орязване на публичните услуги и социални помощи и, с цел да се смаже опозицията на тези две политики – увеличение на полицейските сили и апарата за следене.
Външния министър от социалдемократите Сигмар Габриел, който се опитва да запази кабинета си в новото правителство, води кампания за масирано военно превъоръжаване и политика на „велика сила“, насочена не само срещу Русия и Китай, но и срещу Съединените щати. Миналата седмица в „Шпигел“ Гейбриъл сравняваше Европа с „вегетарианци“, които трябваше да се утвърдят „в свят пълен с хищници“ и поиска политики за масово превъоръжаване и война. Според него, Германия вече не може да разчита на „френцузи, британци и преди всичко американци, които да налагат германските интереси по света“.
Подобно на реакционния политически теоретик Херфрид Мюнклер, на когото постоянно се позовава, Гейбриъл вярва, че Германия може да се превърне в велика сила само ако стане „хегемон“ и „управител“ на Европейския съюз. За тази цел той и други политици от SPDz настояват за тясно сътрудничество с френския президент Емануел Макрон, който също настоява за военно укрепване на ЕС.
Тази линия беше оправдана в Зюддойче Цайтунг от дипломата от SPD Майкъл Щайнер. Отбелязвайки, че германците съставляват само един процент от световното население и че тяхното богатство зависи от търговията с чужди страни, той пише: „Нуждаем се от ЕС като мощен, ценен глобален играч, който може да оформя глобалното развитие на равна основа.“ „Области на дейност, в които трябва да работим заедно в ЕС“, каза Щайнер, “ са на първо място, сигурност: по-тесни военни връзки, полицейско сътрудничество и съвместна гранична сигурност … Второ, бизнес и финанси … И трето – външна политика.„
Съществуват различия по европейския въпрос, тъй като християндемократите настояват за по-голям „национален суверенитет“ и за поддържане на тесни отношения с десните правителства в Унгария и Австрия. Но те имат тактически характер. Всички участници са съгласни с основния въпрос за масовото превъоръжаване и разширяването на немския военен и полицейски апарат.
Същото важи и за придържането към икономическите политики на бившия финансов министър на християндемократите Волфганг Шойбле, които причиниха социално бедствие не само в Гърция и други държави-членки на ЕС, но и в самата Германия. Въпреки че социалното неравенство в Германия е на най-високото си ниво от 1913 г. насам, а бедността и бездомността непрекъснато се увеличават, всички партии се придържат към мерките за строги икономии. В същото време те планират съкращаване на данъците и огромно увеличение на военните разходи, което може да бъде финансирано само чрез по-нататъшно съкращаване на социалните разходи.
В отговор на политиката на Доналд Тръмп „Америка на първо място“ и нарастващото съперничество с Китай, големите корпорации започнаха нова вълна от масови съкращения и съкращения на заплатите. Десетки хиляди работни места вече бяха съкратени в Siemens, ThyssenKrupp, Bombardier, Air Berlin, Opel и Deutsche Bank.
Коалиционните разговори се случват на фона на растящата вълна на работнически борби из цяла Германия. Хиляди работници стачкуваха тази седмица в металургията и инженерната индустрия, след като започнаха преговори за заплати за 3,9 милиона работници. Има индикации, че това може да прерастне в още по-голяма стачка до началото на февруари.
Разрастващите се борби на работническата класа и широко разпространеното отхвърляне на милитаризма са причината, поради която както християндемократите, така и социалдемократите се стремят към рязко преместване в дясно във вътрешната политика. Те искат масово да подобрят полицейските и разузнавателните служби в очакване на насилствени класови борби и приемат лозунгите на Алтернатива за Германия, крайно дясната партия, която седем десетилетия след падането на Хитлер се завърна в германския парламент .
Сигмар Габриел иска лозунги, свързани с десницата, като „идентичност“, „Leitkultur“ („водеща култура“) и „Heimat“ („великото отечество“) да намерят своето място в програмата на социалдемократите. В съответствие с идеологическите пионери на националсоциализма (нацизма) във Ваймарската република, водещият политик на християндемократите Александър Добринт настоява за „консервативна революция“. Неговият колега в партията Манфред Вебер, лидер на консервативната ЕНП в Европейския парламент, заяви наскоро, по време на събрание на християндемократите: „През 2018 г. централноевропейската тема ще бъде окончателното решение на въпроса за бежанците“, формулировка, която зловещо напомня „окончателното решение на еврейския въпрос“ на Хитлер.
С плавна скорост, големите партии се връщат към политически традиции, за които се смяташе, че са били погребани отдавна. Това важи и за ръководството на левицата. Лидерът на парламентарната група Дитмар Барч изрично подкрепя политиките на „Велика Сила“ на Гейбриъл, а крилото около Сахра Вагенкнехт и Оскар Лафонтейн отдавна агитира срещу бежанците и се застъпва за затварянето на границите.
При едни нови избори, работещите трябва да мобилизират всички средства, за да изложи реакционните машинации на буржоазните партии и да се бори за програма, която изразява интересите на германската и международната работническа класа, свързваща борбата срещу войната с борбата срещу капитализма, и която да осигури социалистически изход от задънената улица, в която се намира сегашният социален ред.