Румънският премиер Михай Тудосе и неговият заместник Марсел Чолак подадоха оставка в понеделник в резултат на фракционни борби в рамките на управляващата Социалдемократическа партия (ПСД) и засилване на социалното напрежение. Това е втората промяна в ръководството на правителството в рамките на седем месеца след като ПСД свали своето собствено правителство с вот на недоверие през юни 2017 г. Ръководството на ПСД обвинява „задкулисието“, че работи за подкопаване на правителството. Това се случва в контекста на докладите, които се появиха миналата година, че румънската разузнавателна служба (СРИ), Националната антикорупционна дирекция (ДНК) и централата на ЦРУ в Букурещ са действали заедно с цел да окажат влияние върху политическите решения в страната.
Националният съвет на ПСД прие резолюция срещу „задкулисието и паралелната държава“, обвинявайки ДНК и отделите на тайните служби, че се опитват „да поемат контрола над държавата“.
Това, че СДП се представя като противник на службите за сигурност и застъпник на демокрацията, е отвратителна лъжа. ПСД е партията, която построи сградата на полицейската държава, за да се предпази от съпротивата на работниците срещу капиталистическото възстановяване.
Социалдемократите, които произлизат от част от бившата сталинистка управляваща партия, ръководиха социалната катастрофа в Румъния като основна партия на прехода към капитализъм, съставяща правителства във всички ключови моменти, когато буржоазният ред беше застрашен. След като състави първото правителство след 1989 г., което поведе приватизацията и плячкосването на държавната собственост, ПСД стабилизира капитализма след миньорските стачки през 1999 г. и отново след като консервативното правителство на Емил Бок беше свалено от масовите протести през 2012 г.
До момента, това което е признато открито е, че офицерите от армията и тайните служби, които са повишени във висши държавни позиции и имат пълен имунитет от надзор по време на мандата на СДП, изиграха решаваща роля за присъединяването на страната към НАТО и за сътрудничеството в престъпната програма на ЦРУ за тайни затвори – „Черни Места“, изграждани в Румъния.
Военната кампания на НАТО за обкръжаване на Русия и нарастващата милитаризация на страната влошиха тези тенденции през последните години. Надутия военен бюджет, оръжейните сделки и постоянните военни учения са придружени от нарастващата роля на тайните служби в борбата с „руското влияние“ в региона. Румънският посланик в САЩ и бившият шеф на румънските служби, Джордж Майор, наскоро се похвали в интервю за The Cipher Brief, че Румъния се е превърнала във вторият по големина доставчик на секретна информация в НАТО.
Тези развития трябва да бъдат предупреждение за работническата класа, че военната подготовка и стремежът към полицейска държавна диктатура вече са в напреднал стадий и срещат подкрепа от цялото капиталистическо политическо учреждение. В същото време обаче румънските работници проявяват все по-голяма борбеност.
Работниците в заводите на „Форд“ в страната водят тежка борба срещу ръководството, казионния синдикат и правителството на ПСД. Американската компания се опитва да наложи на работниците неизгоден за тях двугодишен договор, докато в същото време се радва на солидни данъчни отстъпки от държавата. Новият закон, влязъл в сила на 1 януари, премества данъчната тежест изцяло върху гърба на работниците, като ги принуждава да понасят пълните разходи за здравни и социални осигуровки. Новият данъчен закон представлява безпрецедентна атака срещу историческите и трудно извоювани права на работническата класа.
Правителството стига до абсурд, обяснявайки, че работодателите ще увеличат заплатите си, за да компенсират загубата на доходи на работниците. Ясно е обаче, че компаниите ще разчетат тази политика, такава каквато е: сигнал от правителството за увеличаване на експлоатацията на работниците. Компаниите използват предразположението на държавата, за да изнудват работниците да подписват лоши договори, както в случая с Форд, и да намаляват допълнително заплатите. Здравните работници и работещите в обществения сектор също протестират срещу новите данъчни закони, като профсъюзите, свързани с ПСД, проведоха символични демонстрации през ноември. Семейните лекари стачкуват срещу правителството заради лошо управление и липса на финансиране, като Сандра Алексиу, вицепрезидент на Националното сдружение на семейните лекари, обвинява правителството, че се опитва да предаде първичната медицина на частни клиники. Тази политика е част от стремежа, споделян от всички големи румънски партии към приватизация на здравните грижи. Работниците от завода на Дачия Рено в Миовени, които постоянно са под заплахата от пълното преместване на производството в завода на компанията в Мароко, също организираха масивна демонстрация срещу данъчните планове на ПСД през ноември.
Безмилостната експлоатация на работническата класа се превърна в запазена марка за Румъния, както и за останалите страни в Източна Европа, откакто регионът беше трансформиран в резерват за евтина работна ръка, след възстановяването на капитализма през 90-те години. Корпорациите считат, че експлоатацията на работническата класа в региона е от изключителна важност в усилията им да извлекат свръх-печалба и да намалят разходите за труд на Запад. Създаването на корумпирана местна олигархия беше тясно обвързано с източното разширяване на ЕС – масовата приватизация и унищожаването на социалната държава бяха единствените икономически реформи, предписани от ЕС и МВФ.
След финансовата катастрофа през 2008 г. Румъния отново беше поставена под атака, насочена срещу работническата класа в страната, както това се случи в цяла Европа. В страната бяха наложени най-суровите мерки за строги икономии в ЕС, включително брутални социални експерименти, като например затварянето на половината от болниците в страната. Оттогава доходите остават по същество замразени, въпреки предполагаемото икономическо възстановяване и най-високия процент на икономически растеж в ЕС. Социалното въздействие на възстановяването на капитализма и разширяването на ЕС в Източна Европа е невъзможно да се измери напълно. Правителствената статистика обикновено лъже за социалната криза, чиито размери стоят като обвинение срещу капитализма. Последните данни на Евростат показват, че Румъния е сред най-бедните страни в ЕС, докато Националният статистически институт разкрива, че тя е и сред страните с най-голямо неравенство. Това е бледо отражение на ситуация, в която шепа плутократи управляват социална пустош. Докладът на Евростат показва, че половината от населението няма подходящ достъп до основни човешки потребности. Друг доклад, на НПО „Център за изследване на демокрацията“ показва, че над 20% от румънските домакинства живеят в енергийна бедност, не могат да си позволят да плащат или нямат подходящ достъп до електрическа енергия. Статистическите данни за безработицата често са неверни, изопачени не само от големия брой хора, които са спрели да търсят работа или работят на повикване, но и от около 4 милиона работници, които са били принудени да търсят работа извън страната. Националният правителствен орган за защита на правата на детето съобщи, че през 2017 г. в страната са останали около 100 000 деца, чиито родители са отишли да работят в чужбина, докато НПО „Спасете децата“ твърди, че броят вероятно е близо четвърт милион. Тези деца, напълно игнорирани от държавата, страдат от икономически лишения и придружаващите ги емоционални и психологически проблеми. И накрая, работниците са наети в несигурни условия, без правила за безопасност и без защита от злоупотреби. Три инцидента в рамките на няколко месеца разкриха драматичната ситуация, пред която са изправени румънските миньори. Четири работници починаха през октомври 2017 г. при аварии в рудниците Лупен и Урикани, които и двете бяха насрочени за закриване, а друг миньор изгуби живота си след авария през декември в рудник „Жижини“.
Източник: WSWS