Някои детайли от нарастващото икономическо напрежение, което е в основата на все по-войнствените действия на САЩ срещу Русия и Китай, бяха разкрити от доклада на американския търговски представител от миналата седмица (USTR) относно спазването от двете страни на правилата на Световната Търговска Организация (СТО).
Докладът съвпадна с публикуването на новата „Стратегия за национална отбрана“ от Пентагона в петък. В нея, според министъра на отбраната Джеймс Матис, за пръв път от десет години насам „централният фокус е конкуренцията между големите сили, а не тероризмът „. Матис каза, че САЩ са изправени пред „нарастваща заплаха от ревизионистични сили, като Китай и Русия, народи, които се стремят да създадат свят, съвместим с техните авторитарни модели“. Докладът за Китай, който отразява изявлението на министъра на търговията на САЩ Робърт Лайтхизер, един от най-гласните защитници на „Америка на първо място“ в администрацията на „Тръмп“, представляваше буквално декларация на търговска война още от първия му параграф.
Той заяви, че надеждите, че когато Китай бе приет в СТО през 2001 г., това ще разруши държавните му политики, несъвместими с отворените пазарно ориентирани политики, не бяха осъществени. Китай до голяма степен остана държавна икономика. В същото време Китай е използвал членството си в СТО, за да се превърне в „доминиращ играч“ в международната търговия. „Предвид тези факти изглежда ясно, че Съединените щати погрешно подкрепиха влизането на Китай в СТО при условия, които се оказаха неефективни в осигуряването на възприемането от страна на Китай на отворен пазарно ориентиран търговски режим“.
Заключенията относно Русия, които се присъединиха към СТО през 2012 г., бяха в същата насока. Докладът за Китай отхвърли всяка перспектива за справяне с жалбите на САЩ чрез спорните механизми на СТО, в които отделните страни могат да подават жалби за действията на други. Според доклада „сега е ясно, че правилата на СТО не са достатъчни, за да ограничат поведението на Китай, нарушаващо пазара.“ Въпреки че някои въпроси бяха разгледани в рамките на процедурите на СТО, „много от най-тревожните не са пряко адресирани от съществуващите правила на организацията или от допълнителните ангажименти, поети от Китай, по време на неговото присъединяване.
В доклада четем още: „Реалността е, че правилата на СТО не са формулирани съобразно икономика, ръководена от държавата“. Докато Китай е направил някои промени след 2001 г. по отношение на държавните мерки, „китайското правителство оттогава ги е заменило с по-сложни и все така тревожни политики и практики“. В доклада се излагат и редица оплаквания относно различни сфери, като се започне от стоманодобивната и алуминиевата продукция до селското стопанство, технологиите, правата върху интелектуалната собственост и услугите.
Обобщавайки позицията на САЩ, китайското правителство преследва „широк спектър от непрекъснато развиващи се интервенционни политики и практики, насочени към ограничаване на достъпа до пазара за внос на стоки и услуги“. В същото време Пекин предлага “ ресурси и регулаторна подкрепа за китайската индустрия, включително чрез инициативи, предназначени да извличат съвременни технологии от чуждестранни компании в сектори в цялата икономика „.
Бенефициентите са били китайски държавни компании и други значими местни фирми, „опитващи се да се изкачат нагоре по веригата на икономическата стойност“, в резултат на което пазарите по целия свят са „по-малко ефективни, отколкото би трябвало да бъдат“. С други думи, САЩ считат, че тяхната икономика търпи загуби, особено в области с по-сложна технология и производство, които счита за традиционно своя територия. Положението е по-лошо от това преди пет години, се казва още в доклада. Въпреки изявленията на Китай за противното, ролята на държавата в икономиката се е увеличила.
В доклада се твърди, че след присъединяването на Китай към СТО САЩ се опитват да работят с Китай по „конструктивен начин на сътрудничество“ за разрешаване на търговски спорове и насърчават Китай да бъде „по-отговорен член на СТО“. „Тези двустранни усилия бяха неуспешни“ – пише в доклада – „не заради неуспехите на политиците в САЩ, а защото китайските политици не се интересуват от преминаването към истинска пазарна икономика“.
В докладът за Русия, след преглед на редица оплаквания, се заявява, че действията й „силно показват“, че няма „намерение да изпълни много от обещанията, които е направила пред Съединените щати и други страни-членки на СТО“. „Беше грешка да се позволи на Русия да се присъедини към СТО, щом тя не е напълно подготвена да живее според правилата на организацията „. Корените на интензивната враждебност на САЩ към Русия и Китай по въпросите на търговията могат да се видят, поне частично, в оценката на USTR за значението на създаването на СТО през 1995 г. като организация-наследник на Общото споразумение за тарифите и търговията (ГАТТ), създадено през 1947 г.
В декларацията от Маракеш от април 1994 г., с която бе създадена СТО в края на Уругвайския кръг от преговорите по ГАТТ, бе разписано, че създаването на новата организация „установява нова ера на глобално икономическо сътрудничество“, основаващо се на „по-отворена и многостранна търговия система „, насочена към“ отворени, пазарно ориентирани политики „. Декларацията от 1994 г. бе издадена в средата на еуфорията на американската управляваща класа, след ликвидирането на Съветския съюз през 1991 г. и разпадането на националната икономическа политика. Перспективата беше, че „Вашингтонският консенсус“ – всъщност засилването на интересите на американския финансов капитал и пазарна мощ – ще отвори нова ера на пълна доминация от страна на САЩ. Контролът върху огромния евразийски масив, с богатите му ресурси и снабдяване с евтина работна ръка, беше разглеждан като ключов елемент от тази стратегия.
Но нещата не се случиха точно така, както САЩ планираха. Докато капитализмът бе възстановен добре в Русия и Китай, американският капитализъм не успя да установи тази степен на пряк контрол чрез функционирането на „свободния пазар“ и финансовия капитал, на който се надяваше. Както в Русия, така и в Китай, възникнаха капиталистически олигархии, които преследват собствените си интереси, често противопоставящи се на тези на САЩ. Това не означава, че САЩ изоставиха своя стремеж към доминиране в тези региони – всъщност продължаващото отслабване на световната икономическа позиция на хегемона, прави това още по-наложително. Следователно в момента сме свидетели на натиск за преследване на тази цел с други, т.е. с военни мерки, както са изложени в последната стратегия на Пентагона, съсредоточена върху конкуренцията между „великите сила“, насочена най-вече срещу Русия и Китай.