27-годишният разследващ журналист Ян Куцияк, стана жертва на хладнокръвно убийство. Той и приятелката му бяха екзекутирани в дома им във Велка Мача на 60 километра от Братислава. Убийството е свързано с неговите материали разобличаващи едрия бизнес в страната.

Ян Куцияк, който е учил журналистика в Нитра, Словакия, пишеше статии за престъпните практики на бизнеса и укриването на данъци от страна на големи частни компании, свързани с известни словашки олигарси и бизнесмени, много от които свързани и с управляващата партия и най-вече с Робърт Калинак, министърът на вътрешните работи и Ян Почитек, бившия министър на финансите. Последните статии на журналиста бяха насочени срещу словашкия олигарх Мариан Кокнер и неговите компании. През октомври Ян Кучик е подел сигнал за заплахи срещу него от страна на бизнесмена Кокнер. Олигархът отрича всякаква съпричастност със случая, а запитан за неговата реакция относно множеството сигнали за оказван натиск от страна на бизнесмени върху журналисти, вътрешния министър Робърт Калинак отговори подигравателно: „ами такива сте вие, ровите се в мръсотията“.

Собствеността върху медиите в Словакия е силно концентрирана в ръцете на няколко бизнес групировки, а независимата журналистика традиционно е подложена на натиск. През юни 2016 година беше запалена колата на разследващия журналист Милош Майко. Други двама разследващи журналисти вече от години се водят за безследно изчезнали: през април 2008 изчезна Павол Рипал, а през март 2015 – Мирослав Пейко. След демонстративната екзекуция на младия журналист, страната се нареди в дългия списък на европейски държави, където журналистите стават жертва не само на заплахи и репресии, но и на ликвидация, като Полша, Русия и Украйна, а най-скорошния пример бе Малта, където през октомври беше убита разследващата журналистка Дафне Каруана Галиция.

Преследването и убийствата на журналисти, разследващи бизнеса са мрачна тенденция и на балканите, особено в бившите югославски републики.  Бизнес групировките в региона са отговорни и за серия от атаки срещу работници и синдикални дейци, като например заливането с киселина на българската синдикалистка Костадинка Кунева през 2008 година в Гърция, поръчано от шефовете на частната компания, в която тя работи и организира работниците да защитават правата си.