Крипто-анархист, биткойн пионер, бунтар, хакер, девелопър, борец за свобода, професионален играч на покер, боец от YPG… това са едни от стотиците прозвища, които са част от личността на Амир Тааки. Въпреки, че вече знаехме всички тези неща за него, съвсем друго беше да се срещнем отново на живо. За последно се бяхме виждали преди 5 години. Тогава той беше в класацията на “Форбс” за млади хора под 30 годишна възраст, които са променили Света. Сега, 5 години по-късно, той вече е по-силен, по-мъдър, но най-вече по-опасен от всякога. За това интервю се срещнахме в социалния център “Ауреа Социал” в Барселона. Като един истински носител на пътеводна светлина в мрака на това съвременно средновековие, в което живеем, той ни отговори на много наболели глобални въпроси.
На колко години си?
Амир Тааки: 30.
Научи ли вече кюрдски?
А.Тааки: Още го уча, но мога да се похваля, че вече го знам почти колкото английския.
За последно се видяхме тук в Барселона, в социалния център “Каза де ла монтаня”. Това беше преди 5 години, какво се промени около теб за тези изминали 5 години?
А.Тааки: Малко след това заминах за Рожава. В началото исках да използвам своите технически знания и умения, за да помогна с нещо на хората там. Но тогава започна войната и обсадата на Кобане. Реших, че е мой дълг да се включа в отбраната на града и да подкрепя тези хора в този толкова критичен за тях момент. Щеше да е лицемерие от моя страна, ако не се бях включил.
По-важното за мен обаче е, че там наистина разбрах какво представлява Революцията, как се стига до нея и как тя работи, все неща които доближават човека до смисъла на живота. Стоях в Рожава около 2 години.
Виждаш ли някаква глобална промяна в Света през последните 5 години?
А.Тааки: На теория всеки момент ще навлезем в точката на бифуркация, което се случва “веднъж на 100 години”. Например през последните 100 години, никой не можеше да промени курса на историята и всичко беше предсказуемо. Ако направим паралел с курса на Биткойн, той също върви праволинейно нагоре и е много лесно да се предскаже с колко ще се покачи. Когато обаче се достигне връхната точка, тя е и точка на нестабилност. От тук нататък е много трудно да се предвиди какво ще стане, защото праволинейното правило вече не е в сила. Точно това представлява и самата бифуркация – връхна тока, след която следва нещо непредвидимо, но и радикално ново. Идва и този момент от човешката история, когато Запада ще сведе Света до това, което вече можем да видим, усетим и дори пипнем, а то е пълната загуба на връзка с реалността. Светът става все по-малък и подобно на компютърна симулация, ние се появяваме в него за малко, за да изпълним някакви краткосрочни цели и да задоволим нашите първични желания и потребности. Този невиждан досега цинизъм е в пълно противоречие с историята на човешките общества, на културно и дори на религиозно ниво. Хората не са просто роби на своите низки желания и страсти, хората се вдъхновяват от величието на големите идеи, които помагат да разберем Света и неговите граници. Срещу системата , която ни налага настоящият модерен начин на живот, вече се надигат опозиционни сили – националистически движения, крайно десни движения, ИДИЛ, появяват се и нови идеологии. Западът отговаря, като отново се опитва да създаде добре познатите ни “балони”, в които всеки живее в своя измислен свят. Така без да усетим, тъмните сили ще пробият от мрака, за да ни върнат в реалността. Колкото повече се правим, че не забелязваме Кризата и продължаваме да защитаваме либералните ценности, токова повече ще се доближаваме до критичната точка, след която ще се случат големи катастрофи на човешко нещастие и страдание. Тук ще е и възможността за всички, които са подготвени за този момент, които ежедневно анализират ситуацията, да разработят и осъществят идеите за споделяне и взаимопомощ. Може да вземем властта и драстично да променим курса на историята. Това е възможност, която до сега не сме имали в “модерния свят”, да се освободим от неговите вериги.
Какво стана с проекта DarkWallet?
А.Тааки: Напуснах DarkWallet, въпреки че оставаше малко да бъде завършен. Дадох всичките си пари и техника на хората, които останаха да работят по проекта, но те не успяха да се справят без мен и спряха работа. Липсваха им насоки и визия за по-нататъшно развитие на проекта.
Най-важното при работа с такива технологии е да има ясна визия за развитието им. Сега много ме критикуват и се опитват да ме върнат към проекта, даже ме каниха да замина за Париж следващия месец, където да започна работа по нов DarkWallet. Но аз първо искам да създам организация от хакери, които ще са “ядро” със свой координационен щаб, логистика и т.н.. Ако това бъде постигнато, ще има организирани големи групи хора и достатъчно техника да работим и по други по-големи проекти, не само по DarkWallet. Ще има политически отговорници за всеки проект и те ще бъдат едно ядро, един отбор от хора, които са изцяло концентрирани и отдадени да координират цялата мрежа и организация, защото голям проблем с почти всички наши проекти до сега е самоцелната работа и лошата координация. Трябва да си изградим визия как можем да предизвикваме трансформации в обществото, а това изисква огромно разнообразие от различни технически проекти, но координирани един с друг, без да се хабят сили за излишни неща.
Още ли се самоопределяш като крипто-анархист?
А.Тааки: Всички тези движения за свободен софтуер, крипто-анахисти, хакери и пр., всички те се провалиха и ние трябва да ги обследваме и да разберем защо се провалиха. Трябва да разширим обхвата на тези идеологии и да се реорганизираме в нова дивизия наречена “Политехника”. Това наименувание “политехника”, първо е предложено от Люис Мъмфорд през 1960-те. Много е изписано по въпроса каква е разликата между “авторитарни технологии” и “демократични технологии”. Ние трябва да продължим идеята за развитие на “демократични технологии”, от които да черпим знания и вдъхновение. Само така ще можем да се изградим като завършени човешки същества, а не просто “технократи”, това е много важно… Ето например идеолозите на ИДИЛ, те не са глупави хора и много точно усетиха, че това не е наред с нашия свят.
Как активистките групи в Европа могат да помогнат на Кюрдистан в този труден момент? (интервюто се проведе в първите дни на операция “Маслинова клонка”)
А.Тааки: Ето какво каза един британски доброволец, Джим Матю, в речта си на погребението на Джак Хоумс: “Рожава няма нужда от подкрепа, Рожава има нужда от приятели”.
Най-добрия начин да разберете какво е движението в Рожава, е да се запознаете с идеите на Йоджалан и книгите му. Една от книгите се казва “Манифест на една демократична цивилизация”, хората трябва да разберат тези идеи и да ги разпространяват.
Какво можем да очакваме от “Глобалния Либерален Дискурс” през 2018?
А.Тааки: Всичко което знам, е че либералите нямат никакво желание да се предават. Стават все по-догматични, и отказват да вникнат защо Запада е в криза. Колкото повече продължават с това си поведение, толкова по-зле ще става. Проблемите се изострят и наблюдаваме възход на крайнодесните движения, които се опитват да върнат консервативни ценности в обществото с ударение на нация и раса. Влязоха в парламента, правят улични шествия… това са единствените по-интересни неща на политическата сцена в Европа.
Сега обаче да кажем и за едни други групи – такива групи има много, обикновено това са хора, които живеят извън развития Западен свят, най-често в неговата периферия. Осъзнават, че настоящото разпределение на капитала не работи за тях и са готови да се противопоставят на либералните властови структури, но много рядко тези хора се обединяват в движения, а по-скоро действат, ако може да се каже… като гущерите варани. Гущерите варани никога не ловуват като стадо. Един гущер варан отива сам и ухапва жертвата. Тя започва да бяга, това привлича вниманието на други варани, които се редуват да тичат след нея, докато я изтощят.
И накрая, ако може да обясниш с няколко изречения какво е Автономна Политехника?
А.Тааки: Първите хакери създадоха движение, което имаше политическо и социално влияние и успя да промени много неща в световен план. Когато създаваш нещо голямо и сложно, като например Линукс, трябват и големи задружни усилилия на много хора, които да работят заедно по различни неща: писане на код, писане на документация… нужно е желание за работа в колектив, споделяне, последователност. За съжаление по-късно движението беше превзето от една друга негова част – хора, които гледат на технологиите, като някаква играчка, като начин да изпъкнат със своята креативност. Тази самоцелна креативност напълно унищожи възможността да се постигне някаква трансформация на обществото чрез новите технологии, да си “хакер” се превърна просто в мода и тези хора правят високо-технологични играчки без цел и посока. Много от тях работят по различни проекти без да се интересуват какви са съвременните проблеми на обществото, а гледат на света “рационално”- в 1-ци и 0-ли. Нямат никаква идея, която да ги обедини за постигане на обща цел, силите им се пилеят в много и различни посоки.
Много социолози и философи задават въпроса, не можем ли да използваме технологиите по друг начин? За съжаление никой не им обръща внимание и не се замисля, че можем да създадем световна “технологична комуна”, която да има власт и влияние.
Трябва да разберем, че всички тези неща около крипто-валутите се случват за първи път в историята. Появи се една нова класа… компютърни специалисти, които спечелиха толкова много пари, че се чудят какво да ги правят. Технологията от една страна може да осигури средства и ресурси, и от друга – да се използва като инструмент за обществено и политическо влияние и за взимане на властта. Ако и ние можем да приложим тези две неща чрез технологиите, с които разполагаме, това вече ще ни даде потенциала да трансформираме обществото. Ако сега не се възползваме от този потенциал, движението ни ще влезе в задънена улица и ще изчезне.
14.02.2018, Барселона