Преди 9 години, на 15 февруари 1999 г., чрез международен заговор, организиран от няколко разузнавателни служби от различни държави, Абдула Йоджалан бе заловен. Днес искаме да си спомним за него и за неговите мисли, които той положи на практика, създавайки Кюрдското освободително движение и развивайки идеите, които днес ръководят революцията в Рожава.

„Как да живеем, какво да правим, от къде да започнем?“

от Абдула Йоджалан

Либерализмът, като идеологически монопол на модерността, се опитва чрез медийни бомбардировки да създаде състояние на хаос в съзнанието на народа. Основните им оръжия са фундаментализмът, национализмът, сексизмът и съвременната наука използвана като „нова позитивистка религия“. Докато либерализмът (чрез фундаментализма) контролира съзнанието на предкапиталистическото общество, той също така контролира гражданите на националната държава и отвлича вниманието им от класовите противоречия чрез национализъм. Сексизмът е техният най-ефективен начин да държат мъжа под контрол и да принуждават жените да живеят в условия на непрекъснато „изнасилване“. Позитивистката наука контролира академичния свят и чрез него – младите. Така няма начин да се избегнат компромисите, които тя интегрира в системата.

Срещу тази идеологическа атака на либерализма е от огромно значение да се намерят правилните отговори на въпросите; как да живеем, какво да правим и къде да започнем. До този момент отговорите на опонентите на системата на тези въпроси бяха неефективни. Във всичките три въпроса отговорите на модерността придобиха най-голяма сила. Въпросът „как да живеем?“ беше силно повлиян от развитието на съвременния начин на живот през последните пет века. В съвременната капиталистическа епоха, както никога досега в историята, на хората се налага и интернализира хомогенният начин на живот.

Всички начини на живот са хомогенизирани от универсалните правила. Тази хомогенизация търпи съществуването само на съвсем малки различия. Отхвърлянето на съвременния живот е посочвано като странност и лудост. Тези странни и луди хора са изхвърляни от системата. Малко хора имаха смелостта да се изправят пред тази опасност и да продължат своята съпротива.

В продължение на пет столетия въпросът „какво да правим“ е планиран до най-малките подробности и отговорът му е: „Трябва да живеете индивидуалистичен живот“, „винаги мислете за себе си“, кажете „единственият начин е начинът на модерността“ и правете това, което трябва да правите. Вашият път е ясен, методът е ясен; трябва да вършите това, което правят всички останали. Ако сте шеф, трябва да направите печалба. Ако сте работник, трябва да работите за заплатите си. Да търсите други форми на действие е глупаво. Ако все пак се опитате, ще бъдете смачкани от системата. Това означава безработица, безпомощност и корупция. Животът е станал жесток като конно надбягване. На въпросът „откъде да започнем“ отговаря образователната система. Училищата и университетите са незаменими, за да станете успешни елементи от системата.

Търсенето на истината и идеологическата нагласа в демократичната модерност, като алтернатива на капиталистическата модерност, несъмнено се намира в отговора на тези три основни въпроса. Анализът на социалната идентичност във всички области и предлагането на решения формират основата на търсенето на истината. Една идеологическа нагласа означава да се преодолее идеологическата хегемония на управляващата модерност чрез интензивна критика. Капиталистическата модерност, която атакува социалната идентичност и предпочита индивидуализма пред общността, е далеч от истината. За да осъзнаем това, ние трябва да потърсим истината в едно екологично-демократично общество.

Първият общ отговор на въпросите „Как да живеем?“ „Какво да правим?“ и „Къде да започнем?“ е да се бунтуваме срещу системата вътре в самата система. Но да се борим отвътре срещу тази система изисква, както казват мъдреците от древни времена, да се борим за истината във всеки един момент, дори и ако се налага да умрем за нея. На въпросите „как да живеем?“ и „къде да започнем?“, отговорът е да избягаме от лудостта и омразата на този начин на живот. Трябва да изповръщаме системата от стомаха си, от мозъка си и да пречистим тялото си от този начин на живот. .На въпросът „какво да правим?“ може да бъде отговорено само под формата на организирана и съзнателна практика.

Във връзка с демократичната модерност, отговорът на тези три въпроса е идеологически и практически комбиниран с елементите на алтернативната система. Авангардната партия от миналото, в демократичната модерност, трябва да играе ролята на институционален и действен новатор. Новата задача на новото ръководство е да изгради трите основни стълба на системата (демократично, икономическо и екологично общество). За това е необходимо да се създадат количествено и качествено нови академии в зависимост от съдържанието (Икономика, Агроекология, Демократична политика, Сигурност на отбраната, Свобода на жените, Културна идентичност, История на езика, Философия, Религиозно изкуство и др., които не само критикуват академичния свят на модерността, но и създават алтернатива.

Без силни академични кадрови структури не могат да бъдат изградени останалите стълбове на демократичната модерност. Точно както академичните кадри, без другите стълбове на демократичната модерност нямат смисъл, другите стълбове – без академични кадри не могат да бъдат успешни. Холистичността е от основно значение за успеха.

Фрагментирането на идеите, езика и действията трябва да бъде отхвърлено. Единството между идеите, езика и действието е святост, която никога не трябва да бъде загубена. Никой, който се опитва да отговори на въпросите „Как да живеем?“, „Какво да правим?“ и „Къде да започнем“, без обединени идеи, език и действие, няма място в тази борба. Борбата за истината не може да се ръководи от манипулациите на капиталистическата модерност. Кадрите са мозъкът и организацията. Те се разпространяват чрез вените в тялото, в обществото. Реалността е холистична и истината е израз на тази цялостна реалност. Академичния кадър е неговата форма на действие, действието на истината.

Тъй като Близкия изток се подновява, той трябва да извърши „истинска революция“. За да се постигне това, е необходима революция в съзнанието и в начина на живот. Това е революция за освобождение от идеологическата хегемония и начина на живот на капиталистическата модерност. Хората не трябва да се оставят да бъдат повлияни от фундаменталисти, които са привързани към религията или се отклоняват към расовия шовинизъм. Тези идеологии не се борят срещу капиталистическата модерност и не искат нищо повече от своето парче от тортата. Те са едновременно жертви и поддръжници на капиталистическата модерност. Левите, феминистките, екологичните и културните движения, ако са честни в опозицията си срещу капиталистическата модерност, трябва да създадат цялостна борба за истината.

Борбата за истината може да бъде успешна, само ако продължава във всички области на живота, в общинските, екологичните и икономическите общности, в демократичните градове и на местно, регионално, национално и транснационално ниво. В същото време, без да знаем как учениците и вярващите в религиите са живели и воювали във времената на своя произход, не може да се води успешно търсене на истината. Близкият изток трябва да съживи мъдростта на древните богини, да опознае наследството на Мойсей, Исус, Мохамед, Павел, Мани, Вейсел Карани, Халак-Мансур, Сехабедин Сухреверди, Юнус Емре и Бруно Джордано. „Революцията на истината“ може да се осъществи само чрез това наследство. Революциите и революционерите не умират. Те доказват, че могат да живеят, ако тяхното наследство бъде запазено. Културата на Средния Изток е култура на единство на идеи, език и действие. Демократичният модернизъм ще обогати тази култура със своята критика на капиталистическата модерност и по този начин ще изпълни своята историческа роля.

Индивидът на демократичната модерност не може да осъзнае себе си, без да е против „трите смъртоносни ездача на капиталистическата модерност“ – капитализма, индустриализма и националната държава. Той трябва да е в съпротива и чрез последователни идеи, изявления и действия с помощта на трите „ангела на свободата“ на демократичната модерност (демократично, икономическо и екологично общество), да води постоянна борба за свобода. Без академичните институции и социалните общности, демократичният, чист и свободен свят не може да бъде реализиран. Критиката на свещените писания и мъдростта на боговете имат значение в контекста на инструментализирането им от управляващите цивилизации и капиталистическата модерност. Онова, което остава за критиката, е нашето вечно наследство и нашата социална идентичност. „Войнът на истината“ в епохата на демократичната модерност трябва да има такава самоличност, която да се интернализира в неговата личност, оставяйки този живот да се живее.