Гласуването за стартиране на поземлената реформа в Южна Африка, предизвика бурна международна реакция, но АНК (Африканския Национален Конгрес – управляващата партия)  не се интересува от реално преразпределение на земята и подлага на преследване гражданите от бедните региони, които всъщност вече го правят.

Нека да видим какво всъщност казва АНК за поземлената реформа. Блумбърг, медия, която определено не е приятел на бедните чернокожи южноафриканци, съобщи, че в реч пред парламента в четвъртък Кирил Рамафоша обяви, че предложението на АНК за експроприация на земята, без да се плаща обезщетение за нея, ще бъде извършено отговорно и земеделието ще продължи нормално: „Няма да има заграбване на земята“.

Рамафоша се издигна от генерален секретар на Националния профсъюз на миньорите до директор и акционер на компанията Lonmin (голяма британска минна корпорация). През 2012 г. стачкуващи работници в мина „Марикана“, собственост на Lonmin, бяха разстреляни от съвместните въоръжени сили на частните охранители на корпорацията Lonmin, сили на профсъюза и южноафриканската полиция.

Предполагаемо радикалната партия EFF (Economic Freedom Fighters – Борци за Икономическа Свобода), която беше основния вносител на законодателните промени свързани с така наречената „експроприяция“,  не се застъпва за преразпределение на земята към бедните чернокожи южноафриканци, а към държавата. Лидерът на партията, Юлиус Малема каза пред репортери: „Всяка земя в Южна Африка трябва да бъде отчуждена без компенсация. Държавата трябва да бъде попечител на земята“. Вместо експроприация,  това, което всъщност се предлага, е държавна собственост и лизинг за сегашните собственици, които ще продължат да управляват бизнеса и земите си както преди. Същия модел имаме например във Великобритания, където всяка земя реално е собственост на кралицата, а собствениците я притежават на лизинг. „Никой няма да загуби своята къща, никой няма да загуби своята или нейния апартамент, никой няма да загуби своята фабрика или индустрия. Всичко, което казваме, е, че няма да имат собственост върху земята “ – заяви Малема.

Отговорът отляво на тези събития бе най-вече да се пишат статии и да се пускат „туийтове“, фокусиращи се върху абсурдната реакция на крайната десница относно тази политика – действително, десните медии заляха общественото пространство с истерия и обявиха политиките на правителството за „геноцид над белите“. Докато опитите на крайната десница да се възползва от напълно баналната и несъществена новина за фиктивната поземлена реформа провеждана от АНК, действително са отвратителни, то истинското движение за поземлена реформа в страната остава пренебрегнато. Още по-обезпокоителни са тези части от левицата, които възприемат крайнодясната и носталгична по апартейда пропаганда за чиста монета, и възхваляват „експроприациите“ като дългоочаквана разправа с белите земевладелци. Съжаляваме, че ви разочароваме, но това е просто фантазия, която напълно пренебрегва последните 25 години управление на АНК, която се интересува само от гладкото функциониране на натрупването на капитал в страната.

Международната левица и международната десница реагират неадекватно и истерично на една незначителна промяна в политиката на Южна Африка, която, в най-крайния случай, може да доведе до некомпенсирани национализации, при които белите фермери ще се превърнат от собственици, в главни изпълнителни директори на собствените си земеделски стопанства. Тази истерия оставя малко място за анализ на истинското движение за експроприация на земята в ЮАР.  

Организацията на хората без земя – Абалайска бейзМондоло (Abahlali baseMjondolo) * съобщи на 28 февруари, че след като чакаха месеци за потвърждение от местните власти, жителите на неформалното селище „Добра надежда“ в Гемзистън, в района на Източен Рад, на 15 Март те ще започнат да експроприират земята, която е подходяща за жилищно строителство. Организацията на обезземлените организира бездомните жители в неформални селища, които обграждат повечето градове в Южна Африка.

Вместо да разпределя земя за хората, принудени да живеят в гофрирани железни колиби в продължение на години, АНК е замесена в издаването на смъртни заплахи, отвличания, изтезания и убийства на активисти от движението на жителите на тези селища. Няма никакви признаци, че така нареченото „конфискуване на земя“, обявено от правителството, ще бъде нещо друго освен номинална промяна на собствеността, докато черната работническа класа в Южна Африка е принудена да вземе нещата в свои ръце в лицето на държавните репресии.

*Абалайска бейзМондоло (Abahlali baseMjondolo)  , известно също като AbM или червените ризи, е движение на жителите на гетата в Южна Африка, станало известно с кампанията си срещу прогонването на хората от домовете им и с организацията на жилищно настаняване за обезземлени жители, което движението извършва чрез окупация на земя. Това е най-голямата организация на обитателите на гетата в Южна Африка, организираща най-мощните кампании за подобряване на условията на живот на бедните хора и за демократизиране на обществото отдолу-нагоре, чрез директна демокрация.
Движението исторически отказва да се замесва в партийната политика и бойкотира изборите. То е в конфликт както с управляващата партия АНК, така и с демократичния алианс. Ключово искане на движението е социалната стойност на градската земя да има предимство пред търговската й стойност, както и призивите за публично отчуждаване на големи частни поземлени имоти. Ключовата организационна стратегия на „червените ризи“ е да опита да създаде самоорганизирани и демократични общности на бедните хора в низините и да свърже техните селища и борби в свободни общини. Според „Таймс“ движението „разклати политическия пейзаж на Южна Африка“.  Много анализатори наричат „Червените ризи“ най-ефективното обединение в гражданското общество на Южна Африка, което е начело на новата вълна на масова политическа мобилизация в страната, въпреки огромните репресии, на които е подложено.