Това, което се случи в Испания на Международния ден на женaтa, беше забележително. Коментатор във вестника „Ел Периодико“ в Барселона го описа, като нещо „повече от стачка, почти революция“. Повече от 6 милиона работници, главно жени, но също и мъже напуснаха работните си места и излязоха на стачка – това е първият път, когато за отбелязването на 8 Март е свикана генерална стачка в страната. Стотици хиляди се включиха в огромни демонстрации в над 120 града в Испания – едно масово движение, което може да бъдат сравнено само със социалния бунт на „Индигнадос“ (Недоволните) по време на икономическата криза през 2011 г. или с огромните антивоенни маршове през 2003 г.
Женското движение, организирано от Феминистката Координация, взе решение да призове към 24-часова обща стачка, която включва работата, обучението и домакинската работа. Радикалните анархистки синдикати в страната (CGT, CNT, Solidaridad Obrera и т.н.) се включиха в солидарност с женската стачка и призоваха своите членове към еднодневна обща стачка, като по този начин осигуриха правна защита на всеки, който иска да участва в стачката. Големите казионни профсъюзи, CCOO и UGT, се ограничиха само до призив за двучасово спиране на работа. Синдикалните бюрократи дадоха всички обичайни извинения: „няма достатъчно енергия за това, нека да започнем с нещо скромно“. Разбира се, с такава нагласа е трудно да се създаде енергия за каквито и да било действия!
Исканията на стачкуващите бяха широкообхватни: противопоставяне на разликата в заплащането на жените и мъжете, отхвърляне на насилието срещу жени, подчертаване на ролята на жените в домакинската работа. Стачката бързо придоби политически характер, който беше подсилен от изявленията на дясната управляваща партия, че “ ние разбира се, подкрепяме правата на жените, но сме против стачката заради анти-капиталистическия й характер“! Епископът на Сан Себастиян добави, че „дяволът стои зад призива за стачка“!
Демонстрацитие избухнаха още в навечерието на 8 март в Барселона, Мадрид и други градове. Лозунгът беше „да си възвърнем нощта“, с което жените поискаха да бъдат свободни от заплахи, тормоз и насилие и да могат да ходят по всяко време на деня или нощта, без да се страхуват за своята безопасност.
8 март започна с десетки хиляди жени, които се включиха в стачни кордони около стратегически обекти в цялата страна. Някои от тях бяха в университетите, други в офисите на големи компании, а трети организираха така наречената „летяща стачка“ – организираха мобилни патрули, които обикаляха централните улици на градовете и затваряха магазините, търговските центрове, ресторантите и заведенията за бързо хранене. Работниците от затворените обекти вече бяха свободни да се включат в стачката. Имаше объркване относно характера на стачката, тъй като казионните профсъюзи призоваха само за двучасово спиране и на много места синдикалната бюрокрация умишлено разпространяваше дезинформация. Някои работници се опасяваха от ответни действия от страна на работодателите си, ако излязат на стачка, а наличието на голяма и шумна стачна група пред работното им място им даде нужното насърчение. В Каталуния, освен стачката бяха организирани и множество пътни блокади.
Стачката доби огромни размери, като в нея се включиха милиони работници (жени и мъже) или през целия ден, или като част от двучасовото спиране. На много големи работни места синдикалната бюрокрация от UGT и CCOO дори не организира ограничената стачка, за която бяха призовани. Например, в заводите на Рено, те се съгласиха с ръководството за спиране само за пет минути, което всъщност беше само продължение на сутрешната почивка. В големия завод на SEAT в Каталуния спирането беше само един час. Имаше обаче и други индустрии и много работни места в публичния сектор (в медиите, образованието, здравеопазването и др.), където много работници, индивидуално или по организиран начин, решиха да предприемат стачни действия през целия ден. Като цяло, според CCOO и UGT, 6 милиона работници са предприели стачни действия по един или друг начин.
Натискът на общественото мнение, произтичащ от движението, стана толкова голям, че дори видни телевизионни звезди, които публично се противопоставяха на стачката в дните преди 8 март, бяха принудени да се присъединят към нея доброволно, или по принуда, тъй като бяха свалени от ефир от стачкуващите си колеги. По обяд също имаше големи демонстрации във всички големи градове, в които се включиха десетки хиляди. Студентските организации изиграха важна роля. В големите градове имаше случаи, в които може би имаше две, три или дори четири отделни събирателни пункта. Масовия характер на движението създаде една спонтанна масова мобилизация.
Вечерта се проведоха още по-масови демонстрации в цялата страна – стотици големи и малки градове бяха залети с гневните жени и работниците и студентите, солидарни с тяхната борба. На повечето места се стекоха толкова много хора, че целият маршрут на демонстрацията беше пълен с протестиращи преди официалния старт и отне много време, докато опашката достигне крайната точка. В Барселона колоните от различните квартали се сливаха с централната демонстрация, която изпълни дължината на Гран Виа и Пал Каталуня, където се събраха над 600 000 души едновременно.
Трябва да се отдели специално внимание на Мурсия, където има движение, борещо се високоскоростната влакова линия, която пресича града, да бъде спряна. В продължение на месеци имаше ежедневни демонстрации, които бяха посрещнати с брутални полицейски репресии. Днес не беше изключение. Имаше и случаи на полицейска репресия в Барселона и Бургос, но като цяло денят мина относително мирно, най-вече поради масовия характер на стачката.
Основният фокус на деня беше, разбира се, исканията на феминисткото движение. Те надигнаха гласове не само срещу най-очевидните проблеми свързани с насилието срещу жените и разликата в заплащането, но и дълбоко вкорененоото отхвърляне на всички случаи на ежедневна дискриминация и сексизъм срещу жените, на работното място, в обществения живот, у дома и в медиите. Натрупаният гняв срещу множеството привидно дребни посегателства срещу жени избухна в огромен протест за достойнство.
Настроението навсякъде беше много войнствено и доминирано от бойния дух на младите жени. Един от най-популярните лозунги на деня беше „без жени, няма революция“. Всъщност много анализатори сравняват настроението на 8 Март с революция. Общото настроение на тези демонстрации може да бъде обобщено чрез кадри от демонстрацията по обед в Билбао (по-долу). Хор пее песен на традиционните работнически движения, с текстове, обявяващи се срещу потисничеството на жените мигранти, прекарийния труд (работници с несигурни условия) и други. Тя завърши с хор в който десетки хиляди пяха заедно в един глас: „за стачката, сто, за стачката, хиляда … срещу мъжката шовинистка държава: обща стачка!“ Това ясно демонстрира как движението за еманципация на жените, възприема твърда класова позиция и се чувства неразделна чат от борбата на работническата класа.
Този необикновен ден на борба беше част от нещо по-голямо. В Испания натрупването на недоволството срещу ефектите на капиталистическата криза се засилва. Хората надигат глас срещу широко разпространената роля на корупцията в политическия живот, застоя в официалната политика и все по-нарастващото нападение срещу демократичните права. Този гняв започва да прелива. През последните няколко седмици избухна спонтанно движение на пенсионери, които се събраха с хиляди в големите градове, като на места влязоха в сблъсъци с полицейските сили. Мнозина коментираха: „пенсионерите са примерът, който трябва да следваме“. Още повече са тези, които сега, след успеха на движението от 8 март, казват: „Това е необходимо, трябва ни точно това!“.
Повърхностното настроение на реакционния испански национализъм, който очевидно доминираше само допреди няколко седмици, вече изчезна. Отвят от чистия въздух на класовата борба. Също така е важно да подчертаем, че това движение, подобно на това на Индигнадос (Недоволните) през 2011 г., избухнало по време на големите социални орязвания и остеритет по време на кризата, анти-капиталистическите протести през 2012 г. и подобно на каталунския октомври, надхвърли границите на официалните профсъюзни лидери, които играеха второстепенна роля и в много случаи по-скоро бяха пречка.
Имаше и дебат за това дали мъжете също трябва да бъдат призовани да стачкуват, или това трябва да е само движение на жените. Някои твърдяха, че тъй като основната цел на стачката е да се направи видим приносът на жените в обществото, ако мъжете се присъединят, това ще попречи на целта, включително някои от официалните говорители на Феминистка Координация.
Някои стигнаха дотам, че да твърдят, че ролята на мъжете на работа трябва да бъде да покриват жените, докато те стачкуват! Дори лидерът на Обединената левица Алберто Гарзон излезе с подобни предложения по този въпрос. Но това е същото като да призоваваме мъжете да станат стачкоизменници и беше категорично отхвърлено от големите анархосиндикати в страната – CGT и CNT, които призоваха за еднодневна обща стачка, и на жените и на мъжете. В крайна сметка, разбира се, движението беше доминирано от жени, най-вече млади работещи жени, но и много мъже работници също участваха и подкрепиха движението.
Въпросът за ролята на жените в домашната работа също бе сериозно обсъден, тъй като призивът беше и за стачка на домакинската работа. Старата идея за заплатите за домакинска работа като стъпка към еманципацията на жената беше съживена. Но най-вече, доминираше темата за връзката между борбата за еманципация на жените и борбата срещу капитализма, като този дебат излезе на преден план. За много от участниците в стачката и демонстрациите беше ясно, че това, което се изисква, е революция, а за да има революция, жените трябва да играят централна роля.
Всъщност най-изявените части на управляващата класа вече се опитват да се дистанцират от досегашната си остра опозиция срещу стачката и да се опитат да замажат положението и да смекчат позициите си. Например в една публикация в Ел Паис в деня преди стачката четем. „Защитата на равенството между мъжете и жените … не е идеологическа и не може да бъде инструментализирана“. Това, което искаха да кажат, беше, че стачката не е и не трябва да бъде антикапиталистическа“.
Феминистката стачка от 8 март доведе до фундаментална промяна в ситуацията в Испания. Настроението сега е на доверие и сила. Усетихме силата, която имат работещите хора, когато са обединени и се надигат. Не случайно това движение бе стартирано от една от най-потиснатите части на обществото. Силата на тези колективни действия ще направи жените по-уверени в защита на правата си срещу сексуалния тормоз и шовинизма.
Много пъти вече се води фалшивия дебат относно идеята, че за да се води борба със сексизма в обществото, трябва да се „образоват мъжете“, както и идеята, че едва след премахването на капитализма, можем да променим съзнанието на хората. Образованието на хората може да има само ограничено въздействие, докато управляващата класа продължава да налага своята отровна идеология. Но една стачка, подобно на вчерашната, неизбежно променя съзнанието на милиони жени и мъже. Част от антикапиталистическите сили понякога споделят грешни тези като: „нищо не може да се промени по отношение на позицията на жените в обществото, докато не премахнем класовото общество“. Истината е, че в процеса на борба за права и реформи, съзнанието на работническата класа (и на мъжете и жените) започва да се променя.
Тези събития ще окажат влияние върху останалата част от обществото. Стачката от 8 март се превърна в пример за всички сектори на работническата класа и студентите в тяхната борба срещу статуквото. Основното заключение е, че единственият начин да се преодолее бедствието е всички да излезем по улиците. Въз основа на това би било възможно да се изгради движение, свързващо всички различни искания, което не само да разкара омразното и гнило правителство на управляващата ПП, но и целия режим от 1978 г. заедно с него.