Скандалът с ЧЕЗ, който възмути голяма част от обществото и тепърва предстои да се разгръща е само поредния от многото такива, съпровождащи дейността на частните монополисти притежаващи българското електроразпределение. Неоспорим факт е, че приватизацията на електроразпределението през 2003, както повечето големи приватизационни сделки в страната, доведе до трагични резултати. В същото време, общественото внимание сякаш е приковано към фабрикуването на все повече и все по-плоски шеги около личността на Гинка, отколкото към търсене на реални решения за изход от пост-приватизационната криза. Размиването на темата и разбиването на дебата, както винаги е организирано от политическите върхове, откъдето заваляха неадекватни изказвания, като раздвоенията на личността на Бойко Борисов, който не може да реши категорично „добър стопанин“ ли е, или лош, разпространявайки някои от най-плоските мантри, родени по време на българския преход, както доста добре е отразено в тази статия на Бариакда.

Подобно е положението и сред останалите представители на политическия елит, като Валери Симеонов, който запълни времето си покрай налагането на поредния лобистки закон в полза на едрия бизнес в страната с плоски шеги за Гинка, които после бяха преповторени от десетките обслужващи медии. В същото време, повечето българи недвусмислено осъждат приватизацията и сред народа се надигат все повече гласове за възстановяване на публичната собственост в обществено значимите сектори на икономиката – гласове, които бяха особено силни по време на социалните бунтове срещу високите цени на тока преди 5 години, но бяха активно заглушени от политическите циркаджилъци на управляващите и бизнеса. Затова не е изненада, че именно сред социалните движения и независимите работнически организации намираме това, което не може да се открие сред политическия елит – адекватни решения. Тук ви представяме позицията относно казуса с ЧЕЗ на Автономния Работнически Синдикат, публикувана по-рано днес.

ПОЗИЦИЯ НА АРС ОТНОСНО СДЕЛКАТА С ЧЕЗ

„Скандалът със сделката за продажбата на ЧЕЗ е логичен резултат от десетилетия на неолиберални политики в сектора. Приватизацията на електроразпределението през 2004 доведе до трагични резултати. От тогава до днес, дейността на частните дружества е съпроводена от непрестанни скандали. Те многократно бяха глобявани за нарушение на българските закони. Срещу частните монополи бяха стартирани процедури по отнемане на лиценза, а те от своя страна водят дела срещу България в международни арбитражни съдилища. Всичко това бе съпроводено с драстично увеличение на цените на тока за потребителите, влошаване на качеството, измами, налагане на неясни такси и условия и още цял куб дребни и едри мошеничества. През 2013-та година, недоволството от поредното драстично увеличене на цените на електроенергията прерастна в масови социални бунтове в цялата страна, при които сградите на частните монополи бяха атакувани от гневните тълпи. Въпреки огромното публично недоволство, те запазиха своята собственост и продължиха с дейността си. Едно от частните дружества, държащото монопола в североизточна България – Енерго Про, стигна дотам, че създаде свой собствен частен съд, в който да съди потребителите.