Първоначално, капиталистите, собственици на транспортни компании, се опитаха да използват стачката, за да се пазарят в името на интересите си в между-капиталистическото състезание срещу петролните компании и правителството. Съществуваше съмнение, дали това е локаут или стачка. Но след това стачката излезе извън контрол. Когато капиталистите от транспортния сектор сключиха споразумение с правителството да спрат с протестите, работниците продължиха и стачката се разрастна още повече.
Първоначалната причина за стачката бяха увеличенията на цената на горивата, причинени от ценовата политика на дизеловото гориво, което стана пряко свързано със спекулативния произвол на цената на петрола на международния пазар (промяната на цените заприлича на тази на Bitcoin), както и обменния курс на долара срещу бразилския Реал.
Шофьорите на камиони (46% самонаети и 53% с истински договори) бяха жестоко засегнати, тъй като доставянето на гориво за камионите се изплаща от джоба им. Стачката е огромна, тя засяга буквално цялата страна и спира цялата икономика.
В началото, бизнесмените-превозвачи участваха и дори водиха стачката, в защита на своите интереси в между-капиталистическата конкуренция с петролните компании и с правителството. Така че имаше много съмнения дали това е локаут или стачка. Съмненията се увеличиха, когато буржоазните медиите и полицията, като че ли изказваха подкрепа за стачката, за разлика от всяка друга стачка, която винаги е представена по телевизията като вандализъм или дори престъпление. За тях стачката е приемлива само тогава, когато служи на интересите на бизнеса.
Но всички съмнения се разсеяха на 24 май, когато казионните синдикати (известни още като синдикатите на работниците купени от работодателите) сключиха споразумение с правителството да сложат край на стачката, договаряйки някои дребни придобивки, като промяна на цената на горивото не повече от веднъж месечно и еднократно намаление с 10%.
Но със споразумението бизнесмените не успяха да спрат стачката, защото работниците решиха да я продължат. Въпреки че все още има някои бизнесмени, които продължават да участват, сега тя се превръща предимно в борба срещу шефовете – класова борба. Исканията се промениха и вече засягат теми, като ниската цена на товар, плащана на работниците от работодателите. Естествено, реакцията не закъсня и буржоазните медии вече представявт стачката като вандализъм и престъпление, а правителството мобилизира въоръжените сили срещу работниците.