Текст на Акм Шихаб, известен юрист и анархосиндикалист от Бангладеш, за социално-икономическото положение в страната, публикуван във връзка със създаването на анархосиндикална федерация в Бангладеш, обединяваща работници от плантациите и шивашките фабрики.
„Пролетариатът няма какво да губи освен веригите си. Така е поне ако говорим фигуративно. Докато Европа премахна робството, поне официално, то бе заменено с робството на „наемния труд“, при който работниците бяха принудени да живее в крайна бедност в Европа преди, точно както работниците са принудени да живеят в крайна бедност в Третия свят днес. В нашата земя, нашият народ страда не само от робството на наемния труд, но тук все още съществува робството в неговата най-порочна и варварска форма, въпреки че сега е двадесет и първи век. И това се влошава от глобализацията на капитализма. Робството и трафикът на хора в Бангладеш днес са тясно свързани с глобалния пазар.
През 2012 г. се изчислява, че между 330 000 и 360 000 от нашите братя и сестри са поробени. Бангладеш беше на десето място в списъка, в който се класират страните, в които се практикува робството. В исторически план робството винаги е било концентрирано в провинцията, където полуфеодалните условия и традиции са най-силни. Голяма част от земята и властта в провинцията са в ръцете на едрите земевладелци.
Масите са толкова бедни, че живеем на ръба на гладната смърт. Много от нашите семейства живеят под постоянна заплаха, че ще загубят всичко. Много от нашите семейства вече са загубили всичко. Ние сме изгонени от земята. Ние сме гладни. Ние сме болни. Ние попадаме в дълг, от който никога не можем да избягаме. Нашите деца стават роби на местните земевладелци, ликвидатори, капиталисти и престъпни организации. Мнозина бягат в града за по-добър живот, само за да се сблъскат с тежко разочарование. Там феодалното варварство се смесва с жестокостта на либералния капитализъм.
Невинните страдат най-много. Децата ни сa използвани като впрегнат добитък от олигархията в градовете. Жените и дъщерите ни са отвличани и продавани в робство от секс трафикантите. Техните тела се изнасят за консумация на световния пазар. Телата на нашия народ са просто още една стока за империята.
Експлоататорските практики и миграцията на работници от Бангладеш в Малайзия, не са нищо друго освен трафик на хора; Правителствата на Бангладеш и Малайзия не защитават правата на работниците. Когато започнаха масовия внос на работници в Малайзия, те се интересуваха само от бързи пари. Аутсорсинг компаниите започнаха да търгуват с работници, като ги купуваха по 125$ на работник, от брокерите от трудовите агенции, а в замяна им осигуряваха храна и квартира. Така те буквално бяха превърнати в роби.
Първият свят е щастлив от робството на нашия народ. Те не трябва да чувстват или виждат болката ни. Те са доволни от евтините стоки, които изпълват домовете им. Частните корпорации твърдят, че е добре за бизнеса населението да е под контрол. Нашата пот и сълзи градят благоденствието на тяхната империя. Корумпираните политици не се интересуват от болката ни. Ушите им не чуват нашите викове, а само заповедите на имперските си господари, които им плащат добре, за да ни държат във вериги. Ислямистите не се интересуват от бедните, те заявяват, че робството е приемливо според тяхната извратена религиозна логика. Те искат просто да бъдем роби на техния варварски халиф, който се храни с кръвта на хората. Феодалистите и местните капиталисти също не се интересуват от човешката цена, а напротив, те са тези, които държат камшика на империята. Либералните НПО-та само използват нашата болка, за да разширят капиталистическия контрол над нашия живот. Нямаме какво да губим освен нашите вериги.
Ние казваме „не“ на робството, бедността, глада, насилието, болестта, невежеството и жестокостта. Ние сме тези, които създават богатството. Ние сме тези, които работят. Ние сме тези, които отглеждат храната. Ние сме огромното мнозинство. Те се нуждаят от нас. Ние нямаме нужда от тях. Можем да имаме властта, ако имаме смелостта. Ние казваме „да“. Да на свободата, земята, домовете, просперитета, здравето, труда, образованието и достойнството. Днес засаждаме техните семена в себе си, в нашите семейства, в нашите общности. Пълно освобождение, пълна революция, за нашите деца и техните деца. Чрез революцията ще изградим по-добър свят. Бъдещето е наше. Една земя! Една борба! Един народ! Една световна федерация! Една истина! Анархосиндикализъм!
Източник: LibCom