Протестите в Багдад и Южен Ирак продължават вече трета седмица. Засега протестиращите успяват да защитят независимостта си и никоя от политическите партии или местни администрации не е успяла да поеме контрол върху тях.

Някои медийни концерни, особено Ал Джазира, се опитват да дискредитират протестиращите и да ги представят като поддържани отвън групи и агенти на САЩ. В същото време иракското правителство, призна до някаква степен легитимността на исканията им. Иракският премиер Хайдер ал Абади се съгласи да похарчи три милиона долара според някои искания на хората.

Фактически няма съмнение, че САЩ, Иран и други съседи се опитват да използват протестиращите, за да се намесват в Ирак и да го държат в подчинение на своите интереси. Обаче те знаят, че колапсът на иракското правителство под натиска на масови протести, демонстрации и бунтове не е в техен интерес. „Арабската пролет“ им даде добър урок.

Напълно сигурно е, че исканията на хората са основателни. Те страдат от дълго време и вече нямат друг избор, освен да принудят правителството, чрез бунтове, да задоволи някои техни нужди.

Протестите, започнаха на 8 юли, когато Иранското правителство изключи електричеството в град Басра при температура около 50°C. Протестите се разрастнаха и се разпростряха в Багдад и други градове в южен Ирак. Повече информация можете да намерите в предишния репортаж.

В неделя, 22 юли, за трети път хиляди протестиращи се събраха на площад Тахрир в Багдад и се сблъскаха с тежковъоръжена полиция и „сили за сигурност“. Според доклад на Комисията за човешките права от 20 юли, петък, 14 протестиращи са били убити, 729 ранени и други 757 задържани.

Същата неделя протестиращите успяха да окупират петролно поле в Насирия. Според местен вестник протестиращите са задържали 75 души служители на полето. Исканията им включват чиста вода, увеличаване на заплатите и наемане на още 270 работници. Властите твърдят, че никой не е задържан от протестиращите, но признават за окупацията на петролното поле и преговорите.

Не знаем дали протестиращите ще постигнат исканията си или не, но знаем със сигурност, че те дискредитираха политиците, партиите и правителството. Според мен борбата на хората се развива и остави назад религиозната сектантска война. Те започнаха да осъзнават факта, че почти няма значение кой ги управлява. Може би единствената разлика между властниците е начинът на експлоатация, диктатура и ограбване.

Захер Бахер

24 юли 2018

Сюлеймания (Ирак)