Размисли за Борбата и Терора

Размисли по повод извършения в Архангелск, Русия, терористичен акт в който, е загинал изпълнителя, анархиста Жлобицкий Михаил Василевич и са ранени множество служители на ФСБ на Руската Федерация.

Причините за извършения терористичен акт, самия извършител назовава в оставена от него записка във форум, а именно случаите на мъчения и подправени дела от служители на бюрото. Питам се какви ли чувства на безкрайно отчаяние, безсилие и безнаказана несправедливост могат да подтикнат един млад човек да сложи край на живота си по подобен ужасен начин, опитвайки се да отнеме колкото се може повече животи на тези които смята за свой врагове. Но подобни чувства не са нови, преди почти 150 години поета Христо Ботев пише :



борци са в мъки, в неволи мрели,
но, кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:

Но поддавайки се на такива чувства извършителя на подобен акт не постига целите си, дори не се приближава към тях. Света не става по-свободно или по-безопасно място след това, а точно напротив. Подобни действия плашат обикновените хора, мобилизират и озлобяват силовите структури и създават предпоставка за все повече ограничаване на правата и свободите в името на сигурността.

От както е започнала глобалната война със тероризма държавите наливат огромни средства в силови структури и технологии за следене на населението и то с все по ограничен обществен контрол. Обвинените в тероризъм рязко губят гражданските си права, а със считаните за заплаха индивиди, се разправят без съд и присъда в лагери подобни на тези от близкото минало.

Човек лесно може да си представи как някой с повечко власт може да използва подобни механизми за разправа с политическите си опоненти или бизнес конкуренти. А не е като и най-новата ни историята ни да не е пълна с вдъхновения за подобни плашещи представи.

Самата цел, служителите на федералното бюро за сигурност ,е също много зле избрана. В крайна сметка служителите в силовите структури са просто обикновени хора като всички нас. Някой от тях си мислят че имат власт и са над останалите, други смятат че защитават това което разбират като „ред и законност“, а трети просто си изкарват хляба. Истината обаче е че, те са последното звено във една доста дълга верига на пряко подчинени на висшестоящия, в която всеки е длъжен да изпълнява заповедите на началника си. Силовите структури и държавния репресивен апарат са поставени за щит който да обира именно недоволството и да използва сила когато е необходимо на висшестоящите, от там и името силови структури все пак. За власт имащите те са лесно заменими и лесно контролируеми.

Хората на върха на командната верига не ги е еня за живота и съдбата на обикновения човек, бил той полицай, невинни жертви в терористичен акт или извършителите му. Тежестта от загубата се пада на близките и тези които ще им помагат, тоест на самото общество.

За онези на върха е важна само печалбата, тях ги пазят всички силови структури, а също и частни охранителни, частни армии и скъпо струващи средства за наблюдение и охрана. Единственото което им влияе са евентуалните печалби и загуби.

Но терористичните актове всъщност създават възможност за повече печалби. Продажба на повече специални средства за следене, повече оръжия, повече екипировка и т.н. Що за борба е тази в която действията ти всъщност само подсилват противника. А и в исторически план тероризма рядко се е сдобивал със целите си. Северна Ирландия все още е част от Обединеното Кралство, Баския е част от Испания и т.н..

От друга страна мирните средства за противопоставяне не са за пренебрегване. Когато са били успешно насочени, именно към печалбите, те са давали резултат. В борбата срещу апартейда в Южна Африка основно средство са били бойкотите. Всякакви форми на масов протест са били забранени и преследвани от закона, но не можеш да спреш хората да ходят пеша на работа. Стачките в годините преди депресията във САЩ са имали ефект, както и бойкотите през петдесетте години във южните щати на отделни компании от членове и симпатизанти на движението за граждански права на Мартин Лутър Кинг.

И мирните средства не винаги имат бърз и видим ефект, а често са и безполезни. Например: Просто протести заради самите протести, стачки в страните от западна Европа, които почти нищо не произвеждат или бойкоти на бизнеси които нямат достатъчна финансова тежест за да променят каквото и да било. Дори случаите у нас на хора самозапалили се в знак на протест срещу всеобщата апатия, като чели не успяха, от „сън мъртвешки“ да събудят свестните хора. И се питам какво ни чака? Защото преди да действа всеки от нас трябва да се запита, дали един ден когато си отида ,света който оставям е станал малко по-добро или малко по-лошо място в следствие на действията ми по времето в което съм го обитавал.

Линк към оригиналната статия:

В Архангельске анархист Жлобицкий Михаил (Валерьян Панов в ТГ) подорвал Управление ФСБ

Адрес на статията
Етикети: ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

4 коментара

  1. Pingback: Анархист

  2. Pingback: urut

  3. Pingback: Анархист

  4. Pingback: Стоманен

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*


Warning: A non-numeric value encountered in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40