Автор: Дейвид Гребър (David Graeber)
Вероятно сте чували нещо за това, кои са анархистите и в какво би трябвало да вярват. Но има голям шанс почти всичко, което сте чули да е безсмислица. Много хора смятат, че анархистите са поддръжници на насилието, хаосa и разрухата, че са против всички форми на ред и организация или че са луди нихилисти, които просто искат да взривяват каквото им попадне. В действителност нищо не може да бъде по-далеч от истината. Анархистите са хора, които вярват, че човешките същества могат да се държат по разумен начин, без да се налага да бъдат принуждавани. Това е наистина много проста идея. Но това е идея, която богатите и властимащите винаги са смятали за изключително опасна.
Основно анархистите вярват в две елементарни предположения. Първото е, че при обикновени обстоятелства човешките същества са разумни, достойни и могат да организират себе си и своите общности без външна принуда. Второто е, че властта развращава.
Преди всичко, анархизмът е просто въпрос на смелост да приемем обикновените принципи на порядъчност, от които всички се водим, и да ги следваме до техните логически заключения. Колкото и странно да ви изглежда това, най-вероятно вече сте анархист – просто не го осъзнавате.
Нека започнем с няколко примера от ежедневието.
На опашката за претъпкан автобус, въздържате ли се да не прередите другите, избутвайки ги с лакти, дори при липса на полиция?
Ако сте отговорили „да“, тогава сте свикнал да се държите като анархист! Най-основният анархистки принцип е принципът за самоорганизацията: Това е предположението, че няма нужда човешките същества да бъдат застрашени от наказателно преследване, за да могат да стигнат до разумни споразумения помежду си или да се третират взаимно с достойнство и уважение.
Всеки вярва, че самият той е способен да се държи почтено. Онези, които смятат, че законите и полицията са необходими, го правят, защото вярват, че останалите хора не са способни да се държат така. Но ако се замислим, останалите не се ли чувстват точно като нас?
Анархистите твърдят, че почти цялото антисоциално поведение, което ни кара да приемаме за необходимост армиите, полицията, затворите и правителствата, всъщност се причинява от систематичните неравенства и несправедливости, които същите тези структури създават и правят възможни. Всичко е един омагьосан кръг. Ако хората са свикнали да бъдат третирани, сякаш тяхното мнение няма значение, те вероятно ще станат ядосани и цинични, и дори склонни към насилие. Това разбира се, улеснява онези, които са на власт, да кажат, че мнението на такива хора не трябва да се взема под внимание. Щом разберат, че мнението им има тежест, колкото и това на останалите, хората са склонни да станат значително по-сговорчиви.
Накратко: анархистите вярват, че в по-голямата си част самата власт и последиците от нея правят хората безскрупулни и безотговорни.
Членувате ли в клуб или спортен екип или друга доброволна организация, в която решенията не се налагат от един лидер, а се извършват въз основа на общо съгласие?
Ако сте отговорили „да“, тогава принадлежите към организация, която работи според принципите на анархизма! Друг основен анархистки принцип е доброволното обединение. Това е просто въпрос на прилагане на демократични принципи в обикновения живот. Единствената разлика е, че анархистите смятат, че може да има общество, в което всичко да се организира по този начин, всички групи да се основават на свободното съгласие на членовете им. И тогава йерархични организации, като армии, като бюрокрации или големи корпорации, основани на вериги на командване, вече няма да са необходими.
Може би не вярвате, че това е възможно. Може би. Но всеки път, когато постигате съгласие чрез консенсус, а не чрез заплахи, всеки път, когато сключвате доброволно споразумение с другиго или постигнете компромис, вие се анархист – дори ако не го осъзнавате.
Анархизмът е просто начинът, по който действаме, когато сме свободни да правим каквото решим, във взаимоотношенията ни с еднакво свободни като нас хора. Така ни се налага да осъзнаем отговорността си към тях при вземане на решения.
Това води до друга важна точка: Докато хората могат да бъдат разумни и внимателни, когато общуват с равни на себе си, то човешката природа е такава, че не може да им се вярва, когато имат власт над другите. Дайте на някого власт и той почти неизменно ще злоупотребява с нея по някакъв начин.
Смятате ли, че повечето политици са егоисти, които наистина не се интересуват от обществения интерес? Смятате ли, че живеем в икономическа система, която е зле замислена и несправедлива?
Ако сте отговорили с „да“, то вие приемате анархистката критика на днешното общество – най-малкото в най-широките ѝ очертания.
Анархистите смятат, че властта корумпира, а онези, които прекарват живота си в търсене на власт, са последните, които трябва да я получат. Анархистите вярват, че нашата сегашна икономическа система е по-вероятно да възнагради отделни индивиди за егоистично и безскрупулно поведение, отколкото за това, че са почтени и грижовни човешки същества. Повечето хора се чувстват по този начин. Но се различават от анархистите по това, че мислят, че не може да се направи нищо по въпроса. Или че опитът за промяна ще направи нещата дори по-лоши. Точно това, което верните слуги на властимащите най-често проповядват.
Но какво би било, ако не е вярно?
Има ли наистина причина да вярваме в това? Когато бъдат изпробвани на практика, повечето от обичайните прогнози за това, какво ще се случи без държава или капитализъм се оказват напълно неверни. В продължение на хиляди години хората са живеели без правителства. В много части на света хората и до ден днешен живеят извън контрола на правителствата. Не всички се избиват, те просто се интересуват от живота си, както всички останали. Разбира се, в едно сложно, градско, технологично общество всичко това би било по-трудно, но технологията може също така да направи всички тези проблеми много по-лесни за решаване. Всъщност дори не сме започнали да мислим по въпроса какъв би могъл да бъде животът ни, ако технологиите се прилагат в отговор на човешките нужди. Колко часа ще трябва наистина да работим, ако се отървем от всички професии, които ще станат ненужни – например телемаркетъри, адвокати, пазачи на затвори, финансови анализатори, експерти по връзки с обществеността, бюрократи и политици. Ако насочим нашите най-добри научни умове далеч от работа по космически оръжия или системи на фондовите пазари, а вместо това се заемат с механизирането на опасни, досадни или тежки задачи като добива на въглища или почистването на банята, а останалата работа разпределим между всички по равно? Пет часа на ден? Четири? Три? Два? Никой не знае, защото никой дори не си задава такъв въпрос. Анархистите смятат, че това са верните въпроси, които трябва да си зададем.
Наистина ли вярвате в онези неща, които казвате на децата си (или които родителите са ви казвали)?
„Няма значение кой го е започнал.“ „Две неправди не правят право.“ „Почистете собствената си бъркотия.“ „Не прави на другите…“ „Не бъди лош към хората просто защото са различни”. Може би трябва да решаваме дали лъжем децата си, когато им разказваме за правилното и неправилното, или дали сме готови да приемем сериозно нашите собствени разпореждания. Защото, ако приемете тези морални принципи с техните логически заключения, вие стигате до анархизма.
Вземете принципа, че две грешки не правят право. Ако наистина го приемете насериозно, само този факт щеше да премахне почти всички причини за водене на война и системата на наказателното правосъдие. Същото важи и за споделянето: винаги казваме на децата, че трябва да се научат да споделят, да се съобразяват с нуждите на другия, да си помагат взаимно; тогава отиваме в реалния свят, където предполагаме, че всеки е естествено егоистичен и конкурентен. Но един анархист ще изтъкне: всъщност това, което казваме на нашите деца, е правилно. Почти всяко голямо ценно постижение в човешката история, всяко откритие или постижение, което подобри живота ни, се основава на сътрудничество и взаимопомощ. Дори и сега, повечето от нас харчат по-голямата част от парите си за своите приятели и семейства, отколкото за самите себе си. Вероятно на света винаги ще има хора, конкурентни по природа, но няма причина, поради която обществото да се основава на насърчаване на такова поведение. Да не говорим за това хората да се конкурират за основните потребности за живот! Това служи само на интересите на властимащите, които искат да живеем в страх един от друг. Ето защо анархистите призовават за общество, основаващо се не само на свободно асоцииране, а на взаимопомощ. Факт е, че повечето деца растат, вярвайки в анархистичния морал, а след това постепенно трябва да осъзнаят, че светът на възрастните наистина не работи по този начин. Ето защо мнозина младежи стават бунтари или се отчуждават, дори се самоубиват, а накрая, когато пораснат, се примиряват и озлобяват; единствената им утеха, често е способността да отглеждат свои деца и да се преструват пред тях, че светът е справедлив. Но какво би станало, ако наистина можехме да започнем да изграждаме свят, който действително е основан на принципите на справедливостта? Нямаше ли това да е най-великият дар за нашите деца?
Смятате ли, че човешките същества са по природа корумпирани и зли, или пък че някои видове хора (жени, цветнокожи, бедни, ниско-образовани ) са по-нисши индивиди, неспособни да се самоуправляват и е необходимо да бъдат управлявани от тези, които ги превъзхождат?
Ако сте отговорили „да“, тогава, изглежда, че все пак не сте анархист. Но ако сте отговорили „не“, тогава вие вече споделяте 90% от анархистките принципи и, вероятно, живеете живота си до голяма степен в съгласие с тях. Всеки път, когато се отнасяте към друг човек с внимание и уважение, вие сте анархист. Всеки път, когато изгладите различията си с другите, като стигате до разумен консенсус, а не оставяйки един човек да решава за всички останали, вие сте анархист. Всеки път, когато имате възможност да принудите някого да направи нещо, но вместо това решите да се обърнете към неговия разум или справедливост, вие сте анархист. Същото важи и за всеки път, когато споделяте нещо с приятел, или дори когато решите, кой да измие съдовете, изобщо, когато правите каквото и да било справедливо, вие постъпвате като анархист.
Сега може да възразите, че всичко това е приложимо за малките групи от хора, но управлението на един град или страна е съвсем друг въпрос. И да, разбира се, има нещо вярно в това. Дори да децентрализирате обществото и да вложите колкото е възможно повече в ръцете на малките общности, все още ще има много дейности, които трябва да бъдат координирани. Например, прекарване на жп линии, извършване на медицински изследвания и тн.. Но само защото нещо е сложно, не означава, че няма начин да го направим демократично. Да, решението няма да е просто. Всъщност анархистите имат всякакви различни идеи и виждания за това как едно сложно общество може да се управлява. Обаче обяснението им ще отиде далеч извън обхвата на малък уводен текст като този. Достатъчно е да се каже, че много хора са прекарали много време да разработват модели на това как може да функционира наистина демократично и здраво общество. Също толкова важно е, че нито един анархист не твърди, че има перфектен план. Последното нещо, което искаме, е да наложим предварително модели на обществото. Истината е, че вероятно не можем дори да си представим и половината от проблемите, които ще възникнат, когато се опитаме да създадем демократично общество. Все пак ние сме уверени, че човешката изобретателност може да се справи с решаването на възникващите проблеми. Докато не се нарушават нашите основни принципи, които в крайна сметка са просто принципите на фундаменталната човешка почтеност.