Жълтите жилетки от Комерси (град и община във Франция) предлагат следния политически изход за движението: местни автономни комитети, пряка демокрация, суверенно общо събрание, делегати с императивни мандати, отзоваеми във всеки момент, ротация на отговорностите. Те апелират за федериране на местните групи върху тези принципи, за да се избегне обсебването на движението от политическите партии, самопровъзгласилите се лидери или от делегати, които не са снабдени с мандати от общите събрания.
Жълтите жилетки от Комерси искат да съживят анархистическите комуни, ефикасната контра-власт и проекта за новото общество.

В подкрепа на жилетките от Комерси

Часът на комуната на комуните удари!

Спонтанността на движението на Жълтите жилетки, неговата разнородност, може да накара хората да се страхуват от това в което ще се излее, без никой да знае какво е то. Причина ли е това онези, които апелират непрекъснато към народа (леви активисти, анархисти, синдикалисти) да стоят на тротоара, когато този народ поема в свой ръце съдбата си? Кой, през 1789 г., би казал, че бунтовете на селяните ще доведат до Републиката?
Социалистическите партии и работническите синдикати, които се съпротивляваха на капитализма и на буржоата през ХIХ и ХХ век, вкаменени от честите си общувания с институциите, не са вече в състояние да отговорят на мощния неолиберализъм и на финансовия капитал. На отбранителни позиции, акумулиращи неуспехи, без въображение, те убиват обещанията си за по-добър живот. Тази, все още смътна, надежда за справедливост, свобода, равенство и солидарност днес не се носи от тези, които са се примирили със света на Макрон.

Санкюлотите от 2018 г. вече не подкрепят моргата на една власт, която славослови индивидуалния успех, за да оправдае неравенството, която презира онези, които не могат да се спасят сами, защитавайки богатите и потискайки другите. Ето един президент на Републиката, който мисли, че е величество, който подхранва политическата си лудостта да структурни промени, адаптирани към нуждите на банките и пазарните императиви на Европейския Съюз, който прибягва до данъци, както в добрите стари времена на данъка върху солта. Но, пред мирните граждански митинги, изискващи само една промяна на политиката, арогантната власт, обхваната от страха се заключва в своите замъци. На всеки въпрос, тя търси отговора в разделението, в противопоставянето на добрите срещу хулиганите; държи конспираторски речи за черни блокове и свръхдесни за да оправдае изпращането на преторианците, натоварени с въстановяването на Юпитеровия ред.

Не е ли учудващо, че жълтите жилетки отново преобличат Луи ХVI като Краля Слънце и искат само неговата оставка, а не главата му още? Пфу! „Редът“ ще бъде възстановен, пазарлъците възобновени и замърсяването на Шанз-Елизе ще продължи както се беше. Утре военните ще парадират, чествайки Макрониевия Аустерлиц! Малките маркизи от парламента, все още треперещи от страх, ще се радват. Бюрократите отново ще заспиват спокойно. Трябва ли жълтите жилетки, измамени и победени, да се подчинят на „реда“, да млъкнат и да продължат да свързват двата края, тъй както сами си знаят? Осъдено ли е движението им да умре от умора? И под силата на закона?

Не, ако решат да се организират. Да се организират другояче. Да се свържат отново с пряката демокрация и с федерализма на автономните комуни. Различни в мненията си, с различен социален произход и професионален статус, понякога противоположни, те се намериха в защита на достойнството си. Несигурността на едни отразяваше изчерпването на другите, но те разбраха, че въпреки различията си, могат да се разберат, че са в състояние да действат колективно и да поставят властта в гроба. Те разбраха, че без да обръщат внимание на това, което ги разделя, са съгласни за общите си интереси, че ежедневните им тревоги са еднакви, както и каузата им. Сега е необходимо да се запази тази импровизирана среща на тревогите им, които идват от халюциниращите села и от разпръснатите градове.

Да намерят баланса на противоположностите. Да създадат местни комитети, които се организират според принципите на пряката демокрация: на суверенно, общо събрание да се избират делегати с императивен мандат, отменяем по всяко време с ротация на отговорностите. Тези автономни комуни и паралелни общински съвети ще представят народните искания, егалитарно, социално и екологично. Ако не са удовлетворени, те ще се опитат да ги поставят в действие, без да се притесняват за юридическото представителство или да се изправят срещу кмета и префекта, дезавуирайки техния депутат. Така, ден след ден, еманципираното общество, освободено от господството, от всички доминирания, ще се самоосъзнава. Доколкото е необходимо, свободните общини ще се федерират, за да споделят своя опит, да обмислят заедно, да поемат управлението на общите проблеми (училища, транспорт, здраве, околна среда…). По този начин държавата постепенно ще бъде маргинализирана, нейните прерогативи ще бъдат подрязани до такава степен, че ще я направят безполезна и ненужна, до деня, когато ще бъде достатъчен един последен тласък, за да се срине пирамидата на авторитарния ред. Това ще бъде дълго и трудно, но е възможно.

Чувам обвиненията. „Утопични бълнувания“ ще твърдят интелектуалците от дясно, „левичарско празнодумство“ – ще ги подкрепят техните приятелчета от ляво. „По дяволите комуналната лудост“, ще кажат версайците. „Пазете се от безредиците“, ще крещят онези, които мислят, често погрешно, че могат да загубят всичко от промяната. „Това не е осъществимо“, ще мислят най-доброжелателните, които го искат, но не вярват.

Всички те все още не могат да се откъснат от държавническото мислене. Чакане, да се чака до края на времето, когато избраните депутати, знаещите лидери ще намерят решение на това, което никога не са търсили: еманципацията на народа. Програмите на политиците вече не са приемливи, речите на Макрон, на Кастане и компания още по-малко, гражданите трябва да вземат в свой ръце собствените си дела. Те са единствените, които могат да си представят и да построят Комуната на Комуните – без Цезар, ни трибун. Нека да последват призива на Комерси! Нека го направят в името ​​божие, по дяволите!