„Призив към славяните“ е изявление на мнението на Бакунин, което идва от шока и разочарованието от провала на революцията от 1848 г. Първо, той вярва, че буржоазията се е разкрила като специфична контрареволюционна сила, и че бъдещите надежди за революция са в работническата класа. Второ, той смята, че съществено условие за революцията е разпадането на Австрийската империя и установяването в Централна и Източна Европа на федерация на свободни славянски републики. Трето, той вярва, че селяните, и по-специално руското селячество, ще се окажат решаваща сила за постигането на окончателна и успешна революция. Позовавайки се на призива на Бакунин за разпадането на Хабсбургската и Руската империи, Е. Х. Кар добавя: „За тази цел, ако не по друга причина, Призивът към славяните е забележителност в европейската история. Това е първият случай, в който точно седемдесет години преди ноември 1918 г., публично се защитава разрушаването на Австрийската империя и изграждането на нови славянски страни върху нейните руини“.
БРАТЯ! Това е часът на решението. Трябва да застанете открито или за стария свят, в руини, който бихте подкрепили още малко време, или за новия свят, чийто блясък е стигнал до вас, и който принадлежи на идните поколения и векове. От вас зависи също така да определите дали бъдещето да бъде във вашите ръце или, ако искате, още веднъж да потънете в безсилието, в мрака на изоставените надежди, в пъкъла на робството. От избора, който ще направите, зависи съдбата на другите народи, които жадуват освобождението. Вашето решение ще ги вдъхнови да напредват към целта си с бързи стъпки и без спънки, или тази цел, която никога няма да изчезне, отново ще се оттегли в неясна перспектива.
Очите на всички са приковани към вас със стремглаво безпокойство. Това, което решите, ще определи реализацията на надеждите и съдбите на света – да преуспеят скоро или да се отдалечат в далечното и несигурно бъдеще. Това трябва да бъде вашето благоденствие или загуба, благославянето на народите върху вас или тяхното осъждане спрямо вас; направете своя избор!
Светът е разделен на два лагера; от една страна е революцията, а от друга – контрареволюцията. Така че ясните алтернативи са пред вас. Всеки от нас трябва да избере своя лагер, вие, както и ние. Няма среден път. Тези, които сочат към средния път и го препоръчват на вас са или самозаблудени, или измамници.
Те са самозаблудени, ако поставят доверието си в тази лъжа, че можем да се плъзгаме гладко и сигурно към нашата цел, ако гарантираме някои дребни условия на всеки от огромните антагонисти в борбата, така че да успокоим и двата и по този начин да избегнем избухването на конфликта, който е неизбежен и необходим.
Те са измамници, ако се опитват да ви убедят, че в съответствие с тактиката на дипломацията, вие трябва да останете неутрални за известно време, и тогава да изберете по-силната страна, убеждавайки се в личното си предимство с помощта на тези, които ви помагат.
Братя, не вярвайте на изкуството на дипломацията. Именно тя доведе до разрухата на Полша. Не същата съдба ще бъде запазена за вас. Какво ви казват дипломатическите извъртания? Че можете да я използвате, за да преодолеете враговете си. Но не виждате ли, че вместо да сте в състояние да се възползвате от тези средства, вие не сте нищо друго, освен инструмент в ръцете на дипломатите, инструмент, който те използват, за да смажат враговете си? Веднъж отървали се от тях, те ще се обърнат към вас, сега, когато сте слаби и сами, и ще хвърлите главите си под игото. Не виждате ли, че това е срамна тактика, хитрост, използвана от контрареволюцията? Не знаете ли старата максима на всички потисници: разделяй и владей?
Какво може да очаквате от дипломацията? Може ли да отрече своя произход, който не е нищо друго, освен деспотизъм? Може ли да има други интереси, за които да се бори, освен тези, на които се дължи нейният произход? Може ли да работи за създаването на нов свят, който ще бъде нейното осъждане и нейната смърт? Никога. Погледнете я ясно в лицето; пред това лице, прототип на злото, на двуличността, на предателството, ще бъдете обхванати от най-дълбоко отвращение.
Ще я отхвърлите, защото истината никога не е родена от лъжа. Никога нищо голямо не е постигнато от евнусите, а свободата може да бъде спечелена единство чрез свобода.
Имате добра причина да проклинате старата германска политика, която заслужи вашата законна омраза, защото тя никога не е желала нищо друго, освен вашата разруха. Тя ви държи оковани в продължение на векове и дори пред Франкфурт отговори с ирония на вашите оправдани надежди и призиви… и се зарадва във Виена на разпускането на Пражкия конгрес. Тази стара политика, която осъждаме, която проклинаме, както и вие, срещу която се заричаме на ужасно отмъщение, тази политика никога няма да бъде част от бъдещия германски народ. Това не е германската революция, не е част от германската демокрация. Това е само политиката на старите държавни канцлери, на правата на монарсите, на аристократите и на всякакви привилегировани лица. Това е политиката на камарилите и генералите, управлявани от тях, като че ли са военни машини. Това е политиката, чието падение подготвяме – всички ние, които сме оживени от духа на младостта и бъдещето, всички онези, които с радост ще стиснат ръцете на демократите от всички страни, за да може да сме заедно, тясно обединени, борейки се за общото благо, за бъдещето на всички народи.
Всички реакционери работят обединени за зло дело; не трябва ли да направим същото за доброто дело? Когато реакцията е в конспирация в цяла Европа, когато тя работи без ограничение, с помощта на организация, бавно и внимателно подготвена, простираща се по цялата земя, революцията трябва да създаде за себе си сила, способна да се бори с нея.
Това е свято задължение за всички нас, войници на революцията, демократи от всички страни, да обединим силите си, да стигнем до разбиране и да се организираме.
При първите признаци на живот на революцията, както знаете, имаше дълъг изблик на омраза срещу старата политика на потисниците, продължителен вик на съчувствие и любов към всички потиснати националности.
Народите, които толкова дълго бяха водени от дипломатическите вериги, най-накрая осъзнаха своето срамно състояние. Те разбраха, че благосъстоянието на нациите не може да бъде гарантирано, докато все още съществува, навсякъде в Европа, един народ, който се навежда под игото; че свободата на народите, за да просъществува, трябва да бъде спечелена навсякъде. И за първи път народите поискаха в един общ глас свобода, която беше истинска и пълна, свобода без уговорки, без изключения, без ограничения.
Долу потисниците! беше универсалният вик. Свобода за потиснатите, за поляците, за италианците, за всички! Без повече завоевателни войни, нищо друго освен последната върховна война, войната на революцията за освобождението на всички народи! Долу тесногръдите граници, насилствено наложени от конгреса на деспотите, в съответствие с така наречените исторически, географски, търговски и стратегически потребности! Не трябва да има други граници, освен онези, които отговарят едновременно на природата и справедливостта, в съответствие с духа на демокрацията, граници, които самите народи в суверенната си воля ще проследят, основани на техните национални симпатии.
Братя! Чухте ли тогава този възвишен вик? Точно там във Виена, помните ли? Чухте го и го разбрахте в деня, в който, все още воювайки с другите за благоденствието на всички, вие издигнахте, сред германските барикади, онази велика славянска барикада, над която се носеше националното ви знаме, с девиза: за нашата бъдеща свобода!
Колко велико, колко прекрасно беше движението, което обхвана цяла Европа и я накара да трепери! Вдъхновени от революционния дух, италианците, поляците, славяните, германците, маджарите, влахите от Австрия и влахите от Турция – всички, които пострадаха под игото на чуждестранните сили – се надигнаха, обзети от радост и надежда. Най-смелите мечти трябваше да бъдат изпълнени. Народите видяха камъка, който в продължение на векове покриваше независимостта им, който най-накрая се отдалечаваше в далечината, сякаш изтласкан от невидима ръка. Пленяващото клеймо беше разбито, а драконът, който стоеше нащрек за меланхоличната вцепененост на толкова много живи мъртви народи, беше смъртоносно ранен, гърчейки се в смъртта си. Старата политика на царете изчезна; новата, политиката на народите, се появи.
Революцията, в своето всемогъщество, обяви разпадането на държавите на деспотите; разпадането на Пруската империя, която изостави една от земите на Полша; разпадането на Австрийската империя, това чудовище, съставено от различни народи, които бяха оковани заедно с хитрост, чрез престъпление; разпадането на Турската империя, в рамките на която седем милиона османци погазиха и потъпкаха население от дванадесет милиона славяни, влахи и гърци; и накрая, разпадането на последната крепост на деспотизма, последното частно владение на макиавелизма и на дипломацията, удари в самото й сърце, Руската империя, където три големи нации, толкова дълго поробени в нейните граници, Великорусия, Малорусия и Полша, се освободиха най-сетне и се разпореждаха със себе си, можеха да протегнат свободните си ръце към всички братя от славянската раса.
Разпадане, преобръщане и възстановяване на цяла Северна и Източна Европа, свободна Италия, и като последен резултат всеобща федерация на европейските републики.
След това се срещнахме в Прага, като братя, след дълга раздяла. Събрахме се, за да си кажем, че пътищата им никога повече няма да ги разделят. Силно оживени от общите връзки на историята и кръвта, ние се заклехме никога да не оставяме съдбите си да ни разделят. Пренебрегнахме политиката на деспотите, чиито жертви бяхме толкова дълго време, и ние сами установихме правото си на абсолютна независимост. Обещахме си, че тази независимост ще бъде споделена от всички славянски народи. Ние признахме Бохемия и Моравия за нации. Отхвърлихме абсурдните твърдения на Франкфуртския (парламент), който сега се превърна в посмешище на Европа, който искаше да направи от всички нас германци, докато подадохме ръка на германския народ, на демократична Германия. В името на славяните, които живеят в Унгария, ние предложихме братски съюз на маджарите, пламенни врагове на нашата раса, които с общо население от около четири милиона искаха да поробят осем милиона славяни. Не забравихме в нашия пакт и за освобождението на онези наши братя, които стенат под турско господство. Изразихме горещо желание скоро да видим възкресението на този благороден и свети мъченик като знак за избавлението на всички нас. И накрая, направихме силен призив към този велик руски народ, който, сам от всички славяни, успя да запази своето национално съществуване. Помолихме руснаците да обмислят сериозно това, което те знаят твърде добре, – че тяхната националност и величието им не означават нищо, докато самите те не са свободни, докато позволяват тяхната власт да бъде използвана като бич срещу нещастната Полша и като постоянна заплаха за европейската цивилизация.
Ето какво направихме и какво, съвместно с демократите от всички страни, поискахме: свобода, равенство, братство на нациите, където славянските народи, свободни като тях и в братски контакт с всички тях, но обединени в по-тясно сътрудничество, могат да се превърнат в огромна демократична страна.
Два големи въпроса излязоха на преден план, като че ли се появиха спонтанно, още от първите дни на пролетта! Социалният въпрос, от една страна, и въпросът за независимостта на всички нации, освобождаването на народите, от друга страна, означавайки освобождението вътре и навън. Това не бяха само няколко души, нито пък партия. Това беше възхитителният инстинкт на масите, които повдигнаха тези два въпроса над всички останали и поискаха бързо решение. Всички бяха стигнали до разбирането, че свободата беше просто лъжа, където огромното мнозинство от населението се свеждаше до мизерно съществуване, където, лишено от образование, от свободно време и от хляб, беше осъдено да служи като опора на силните и богатите. Следователно, социалната революция се явява като естествен, необходим резултат от политическата революция. По същия начин се смята, че докато има една потисната нация в Европа, решителният и пълен триумф на демокрацията няма да бъде възможен никъде. Потискането на един е потискането на всички и ние не можем да нарушим свободата на едно съществуване, без да нарушим свободата на всички нас. Социалният въпрос, един много труден въпрос, натоварен с опасности и преситен със знамения от бури, не може да бъде решен нито от предварително замислена теория, нито от изолирана система. Решението му изисква добра воля и единодушно сътрудничество. Той призовава за вярата на всички хора в правото на всички на еднаква свобода. Необходимо е да трансформираме материалните и моралните условия на днешното ни съществуване, да преобърнем отгоре надолу този изтощен социален свят, който е станал безсилен, стерилен и неспособен да съдържа или подкрепя толкова голяма свобода. Ние трябва, на първо място, да пречистим атмосферата си и да осъществим пълна трансформация на нашата среда, защото тя разваля инстинктите и волята ни, като ограничава сърцата и умовете ни.
Превод: Революционната борба по света