Една от най-големите грешки, които се правят при анализирането на анархизма, както от хора, чужди на тази идеология, така и от самите анархисти, е да се разглежда нацията като нещо чуждо на анархистичната идеология, да се смесва критиката към държавата с отхвърлянето на нацията, общността и етническата група, която ни приютява и като следствие от тази грешка се сблъскваме с предполагаемо противоположно отношение от страна на анархизма към концепции, които днес присъстват в испанската държава като например „самоопределение“ или „независимост“. Вярно е, че както и марксизма, анархистката теория много добре знае как да свърже родината като плодоползване от буржоазията. Сигурно е, че с появата на съвременната държава патриотизмът винаги е бил свързан с капиталистическата и господстващата класа и в същото време е нещо чуждо на работническата класа. Ако под патриотизъм разбираме разглеждането на държавата като върховна ценност, можем да видим анархизма като най-ясната му антитеза. Но ако обаче разбираме под патриотизъм емоционалните връзки със земята, на която сме се родили (нейните традиции, пейзажи, език и т.н.), никой анархист не може да отрече, че по принцип това не е нещо отрицателно и е толкова естествено като любовта, която някой може да почувства към семейството и приятелите си. В този смисъл, патриотизмът не трябва да бъде несъвместим с пролетарския интернационализъм или отхвърлянето на държавата.

Анархисткото движение трябва да бъде много наясно, че идеята за социална революция трябва да бъде тясно свързана със самоопределението на всички потиснати народи и нации по света. В случая с испанската държава, всеки уважаващ себе си анархист трябва да подкрепя самоопределението на различните народи, които формират испанската държава. Тогава трябва да отхвърлим и атакуваме със сила тази древна идея за  републиканство, както либерална, така и „марксистка“, която има за цел да запази свещеното единство на испанската държава като незаменим елемент от „своя“ социализъм. Всяка държава, колкото и пролетарска да изглежда, е задължително потисник, експлоататор на лишените маси и ако в политическата рамка на тази държава има една или няколко нации, те също така непременно ще бъдат потискани и лишени от свободата си като народ. Трябва да се установи ясно разграничение между държавата и нацията, общността. Първата е изкуствен, експлоатиращ и узурпиращ юридически елемент, а втората е народен факт, естествен и исторически и затова трябва „да се чувстваме откровени и постоянни патриоти на всички потиснати родини“, както казва другарят Бакунин. „Автентичният патриотизъм“, този „легитимен“ патриотизъм, за който говори Михаил Бакунин, е този, който не бърка любовта към нацията и общността с любовта към робството на държавата и който не предшества собствената му специфика – много традиционна, която може да се окаже пролетарска универсалност. Пътят на националното освобождение не може да бъде отделен от социалната революция, нито пък може да бъде отделен от свободната федерация на общините и колективизираните средства за производство.

В различните движения за национално освобождение, за анархисткото движение е запазена много важна задача: да се постави националният проблем в неговите социално-икономически аспекти, успоредни на борбата срещу нацията и държавата потисник. Анархистите имат революционно задължение да бъдат на страната на всяка общност, която се бунтува срещу потисничеството, както икономическо, така и политическо и национално.

По статия в блога K-ntra Kultura

Подкрепете фейсбук страницата „Аскатасуна“:

https://www.facebook.com/askatasunabg/