Авторите на тази трибуна защитават незабавна и „радикална промяна“ – единственото средство, способно да позволи едно обитаемо бъдеще „за нас, нашите деца и нашите внуци“. Те предлагат да спрем всичко на 16ти март.

Ние сме граждан-к-и от всякакви произходи, от всякакви възрасти, от всякакви социални класи. Ние сме Жълти жилетки, активист-к-и за климата, макове*, биологични земедел-ц/к-и, гимназист-к-и, студент-к-и, интелектуал-ц/к-и, медицински сестри (жени и мъже), пожарникар-к-и, и пр. и ние призоваваме за една жълта, зелена и виолетова пролет още от 9ти март и също така безсрочно от общата дата 16ти март. Все още е време да спрем всичко, за да променим нашите животи и да спасим планетата.

Ние констатираме, че климатичната, социална и данъчна спешности имат един и същ произход, едни и същи отговорни и едни и същи жертви. Унищожаването на планетата и обедняването на населенията на планетата се явяват с едни и същи произходи. Далеч от идеята да се противопоставят, „краят на месеца“ и „краят на света„ се съединяват. Краят на света на трудните „краища на месеца“ вече наближава.

Според различни научни доклади, ни се налага да действаме по радикален начин в срок от една до две години, за да можем да подсигурим едно обитаемо бъдеще за нас, нашите деца и нашите внуци. Манифестациите и исканията не са достатъчни, ние не сме на висотата на настоящите спешности.

Тази „радикална промяна“ може да се осъществи само чрез едно изоставяне на капиталистическата логика, в която се намираме. Това е спешно за климата и планетата, но това също е единствения възможен изход от обществената мизерия, от растящите неравенства, чийто потърпевши са особено жените, както и от всичките несправедливости, които от дълго време са изобличавани, а днес още по-гръмко от Жълтите Жилетки.

Имаме историческия дълг да спрем всичко и да променим това, което ни се предлага

1% на най-богатите на тази планета притежават колкото половината от световното население и ще бъдат засегнати само минимално от бедствията на климатичното затопляне. Те вече са защитени за векове от трудни краища на месеца и ще бъдат в състояние да се предпазят и от „задаващия се край на света“. Следователно тази належаща промяна няма да може да дойде от тях, нито от тези, които зависят от тях. Капитализмът не е съвместим по нищо с разпределението на богатствата, нито с ограничаването на експлоатацията на ресурсите, целящо опазването на планетата.

Призоваваме за обединение още от сега за нашите животи, за планетата и нейните обитател-к-и. Вече нямаме избор, ако желаем да живеем, а не да преживеем.

Вече нямаме избора, нито времето. Тук не се касае само да одобрите подхода, който ви предлагаме, а всички да се въвлечем още от сега. Каквото и да е нашето положение или нашето ежедневие, колкото и да са сложни, бъдещето на всички ни се решава сега. Не догодина, а сега!

Не става следователно дума за поредния (необходим) призив за мобилизация, а за повеля за мобилизация. Ние всички имаме морална отговорност, видов императив, исторически дълг да прекратим всичко и да променим това, което ни се предлага.

Нека не бъдем голословни, а да преосмислим нещата и да дадем шанс на други светове! Настоящите „елити“ няма да се оставят да бъдат лесно лишени от своите владения и само мобилизацията на 99те % ще ги накара да отстъпят за доброто на нашите животи и на човечеството.

Днес имаме шанс, който не можем да изпуснем: Жълтите Жилетки са мобилизирани вече от месеци и продължават!

Манифестациите за климата и маковете се очаква да се засилят и да се умножат.

Ученически и студентски стачки за климатичната и социална справедливост започват в средата на март.

Инициирана е женска стачка на 9ти март. Призиви за пролет на борбите за климатичната и обществена справедливост разцъфтяват и се радват на широк успех.

Чрез тотално спиране, ние разбираме стачката на всички – жени и мъже, прекратяването на всички дейности, масивния бойкот на транснационалните компании, както и блокирането на цялата страна.

В последствие ние се отправяме минимум към една жълта, зелена и виолетова пролет. Вероятно повече никога не ще имаме възможността да променим нещата навреме. Животите ни са твърде къси, за да бъдат сведени до робството и съзерцаването на един рухващ свят!

Никой от нас не е гадател, нито пък е преживявал подобна ситуация и следователно никакво предварително готово решение не ще може да бъде прилагано като чудотворно, нито като единствено възможно. Обединението на гневовете, както и пролетта на масивни мобилизации за обществената, данъчната и климатичната справедливости биха могли да изкарат милиони хора по манифестации, стачки и други форми**.

Това е единствения начин за надеждата, но още веднъж нека не бъдем наивни – даже с 5 милиона души в мобилизациите, системата няма да приеме сама своето саморазпадане. За да се промени радикално икономическата и политическата машина, в която се намираме, ще бъде необходимо да премахнем настоящата власт, да окупираме местата, от където тя се упражнява, да мобилизираме конституиращи събрания и да установим нови механизми на различни нива (местно, регионално, национално, световно).

Вече не разполагаме с луксът да си задаваме въпроса за правимостта на това и ще бъдем виновни, ако не сме опитали.

Следователно ние призоваваме на 9ти март, а в последствие и безсрочно от общата дата 16ти март, за присъединяване към мобилизациите, за пълното спиране на дейностите ни, така че да се посветим изцяло и колективно на спешността, която ни грози. Солидарността ще поеме щафетата, защото пълното спиране никога не е лесно, но никой от нас няма валидна причина да си го спести. Чрез тотално спиране, ние разбираме стачката на всички – жени и мъже, прекратяването на всички дейности, масивния бойкот на транснационалните компании и марки и блокирането на цялата страна. Колкото сме по-многобройни, толкова по-бързо ще стане всичко. Не ни четете, присъединете се към нас!

Колектив от гражданки и граждани

* Става дума за движението „Спрете пестицидите, ние искаме макове!“

** Жълтите жилетки, за които цифрите на мобилизацията са силно подценявани, вече са на крак от три месеца въпреки жестоката репресия. Колкото и високи да са тези цифри, нито правителството, нито системата, макар и лъкатушещи, не изглежда да успяват да съборят. Призивите за една пролет на климатичната справедливост, особено чрез световните стачки за климата и стачката на жените, срещат впечатляващ отзив. Въпреки това, даже и крайно сполучлива, една моментна стачка няма да разклати достатъчно отговорните. Националните ръководства на професионалните и синдикални организации се мобилизират само моментно (обща стачка на 5ти февруари, призив за 16ти март, и т.н.). В конфликт със своите активистки бази, изискващи повече действия, тези национални ръководства са принудени все пак да правят „жестове“ спрямо настоящите мобилизации. „Жестове“, недостатъчни за спирането на машината, но все пак необходими, за да допринесат за това.