На 1 юни хора от инициативата „Системата ни убива“ излязоха на демонстрация под надслов „Да спасим децата от системата“. Всички казионни медии им отделиха подобаващо място, вероятно защото другата новина около „Денят на детето“ бяха ранените от полицаи деца по време на празника.

Тук ще подминем кривото огледало на медиите, които сведоха исканията на „майките“ до няколко изречения и, волно или не, ги представиха като борба срещу приемните семейства и децата раждащи деца. Ще подминем и висчки конспиративни теории, подхранвани от ултра-десни и религиозни организации, които белязаха протестите срещу Стратегията от самото й начало, но ще изложим пълният текст на исканията от събитието във фейсбук с малък коментар:

Исканията са ни :

1. Еднаква месечна подкрепа на децата в приемни семейства и отглеждани от близки/ роднини./ Премахване на Чл 49 от правилника за прилагане на ЗЗД, като в член 50 се допълни и за деца, настанени за отглеждане при роднини и близки/
2. Крайна мярка – извеждане на дете в семейството да се предприема при изчерпване на всички други възможности като в решението участват квалифицирани експерти. Ако извеждането не се потвърди от съдебна инстанция ,директора на ДСП подписал заповедта за отнемане на детето незабавно да бъде отстранен от длъжност. Да няма право повече да работи в системата на закрила на детето. Родителите да имат право да участват в съдебните процеси, които касаят мерките по Закона за закрила на детето ./ промяна в ЗЗД /
3. Да не бъдат разделяни братя и сестри.
4. Нов концептуален фундамент – стратегия за семейството и детето
5. Установяване верността на фактическите твърдения в подаден сигнал по ЗЗД. При констатиране на насилие над дете да бъде извеждан насилникът, а не детето.
6. Категорична забрана за оказване на натиск върху уязвими биологични родители и роднини за отказ от родителски права
7. Задължително предоставяне на документи за проверки на заинтересованите лица.
8. Изготвяне на социални доклади и протоколи след срещи с децата, родителите, учителите и личните лекар,като копие от тях се предоставя на родителите. Отмяна указание с изходящ № 9103-10/29.05.2015на Ивайло Иванов-бивш изпълнителен директор на АСП .Номериране на съдържането на досието на дете в риск с цел превенция на злоупотреби от страна на социалните работници.
9. Постоянна разяснителна работа сред младежите и девойките и безкомпромисни действия в случаите „деца раждат деца“. Адекватни образователни програми, подготвящи младите хора за бъдещото родителствуваане.
10. Недопускане социалните доклади безконтролно да се ползват като основа за съдебните решения по дела за определяне на родителски права , отнемането на деца и решаване на междусъпружески съдебни спорове.
11. Да се прецизират критериите на оценката „дете в социален риск“ .
12. Адекватна комуникация с детето и свеждане до минимум субективизма в работата на социалните работници, което обърква децата.
13. Изработване на съвременна методика за оценка на родителския капацитет.
14. Работата на психотерапевтите да стане част от социалната дейност.
15. Въвеждане на законови механизми за строг и постоянен контрол върху работата на социалните работници, за търсене на административна и дисциплинарна отговорност при недобросъвестни и некомпетентни решения, които нанасят непреходна травма на децата и семействата ми. Включително забрана за извършване на социални оценки.
16. Родителските конфликти – да се намери действащ механизъм за изпълнение на съдебни решения и привременни мерки свързани с личните контакти дете- родител.
17. Пpаво за оспоpване на пpипознаването на дете от всеки, който има пpавен интеpес.
18. Създаване на силен и независим контролен орган, който да взима адекватни мерки за защита правата на децата и семействата.

Прави впечатление, че исканията са доста повече и по-конкретни от изложеното в казионните медии. Особено впечатление правят точките насочени срещу конкретни държавни политики, като аргументи и лични истории всеки може да потърси от самите участници или от стотиците, подкрепили ги във Фейсбук.

Въпреки силното влияние на религиозните тинк-танкове и кранодесните партии„ опитващи да задават тона на протестите, “Майките“ (така ги наричат медиите, макар че значителна част от хората са мъже) явно насочват вниманието в друга посока – борбата срещу две злини на съвременната държавност – бюрокрацията и неравенството. Ето какво пишат те:

Конституцията на Република България гарантира равни права. Това означава и РАВНА ПОДКРЕПА. За семействата и за децата. Нелогично е закон да фиксира твърда сума за отглеждане на деца в приемни семейства и социални институции, а подкрепата за деца, отглеждани в среда на близки и роднини да зависи от настроението и решението на социални работници със спорна квалификация и компетентност. Субективизмът тук е недопустим. Настояваме ежемесечната помощ за деца в приемни семействата, която според възрастта е от 225 лв. до 300 лв и е обвързана с ГМД да бъде предоставяна и за деца, отглеждани в роднинска/близка среда. Това е наложително. Особено за хората с ниски доходи. Напълно естествено е да се подкрепят биологичните семейства в нужда, да не се прекъсва кръвната връзка, да не се разделят братя и сестри, да не се разрушават съдби и отделят деца от родители ЗАРАДИ БЕДНОСТ.

Тук е важно да отбележим, че когато критиката се насочва срещу социалните работници, трябва да се има предвид, че те работят в условия на трайно недофинансиране, в следствие на умишления разпад на социалните функции на държавата. Те са принудени да поемат прекомерно много работа, поради липсата на достатъчно персонал, като вършат това за мизерни заплати, при което самите те често са с единия крак в групата на социално слабите, докато държавата продължава да прехвърля социалните си функции (и финансирането им) на частни НПО-та.

Нещо повече, по трудният път протестиращите начиха, че „Свободата не ще екзарх…“. Внесли са исканията си в парламента още преди четири години, но не се е променило нищо. Преди година “Майките” започнаха протести на улицата, с конкретни социални искания, които им донесоха промени в закона за хората с увреждания. Пожелаваме им днес, когато протестират по чувствителни теми, като стратегията за детето, да не се поддават на конспиративните теории на консервативни и религиозни НПО-та и политически партии, а да продължат със своята линия на непримиримост срещу социалната несправедливост, която им донесе толкова успехи през изминалата година и им спечели обществените симпатии. За да „спасим децата от системата“ трябва да атакуваме фундаменталните причини стоящи както зад детската бедност и изключване, така и зад държавната политика за орязване на социалните системи в полза на съмнителни частни фондации.