Феликс Ликиниано е баски анархист, роден през 1909 г. в Ескориаза (Гипускоа-Южна Страна на баските) и умира в Биариц (Лапурди-Северна Страна на баските) през 1982 г.

Активист на Националната конфедерация на труда (CNT) по време на испанската Гражданска война, той се откроява във военната защита на Доностия и също така участва активно във въоръжените милиции на Арагон и Каталуния.

След триумфа на франкистките войски той е част от антинацистката съпротива във Франция и в партизанските групи, които действат на границата между френската държава и испанската държава, известни като „maquis“.

През 1960-те години установява контакти и си сътрудничи с членове на наскоро създадената ЕТА и проектира анаграма с брадва и змия, която ще бъде използвана от споменатата организация.

За да разберем значението на символа, проектиран от Феликс Ликиниано, ще се позовем на онова, което заявява активистът „етара“ Микел Албису, „Анца“, по време на съдебен процес срещу него в Париж, в който обяснява на съда значението на тази анаграма. „Трябва да използваш сила с интелигентност, а не груба сила“. Змията се увива около брадвата: комбинация на политическа (змия) и военна (брадва) борба. Според неговото обяснение брадвата означава „да се нанесе удар“, а змията – „да бъдеш интелигентен“. „Трябва да използваш сила, за да се защитиш, но не сила посредством сила, а сила с интелигентност“.

Феликс, заедно с приятеля си Федерико Крутвиг, споделят виждане за подход между анархизма и баския национализъм, виждане, признато в началото на 1990-те години от автономните активистки групи в Билбао, които създават културно сдружение, което носи името му „Felix Likiniano Kultur Elkartea“. Тази организация се разпада през 2006 г., поемайки се от „Гатазка“, автономен и съветистки колектив, състоящ се от хора, идващи от групи и колективи, свързани със свободни радиа, антимилитаристи, социални центрове, издаване на некомерсиални издания и други опити с анархистки и съветистки характер.

За да завърша тази статия за този баски анархистки боец, привеждам сбогуването с Феликс Ликиниано, което е публикувано в баското списание „Argia“ („Светлина“).

„Сбогом, приятелю и другарю. Знаехме, че си болен, но винаги предпочитахме да откажем близостта в този момент. Смъртта винаги идва твърде рано.

Прекарал съм много часове за теб, опитвайки се да разбера нашата история и нашата настояща борба. Присъствието ти беше оценено, когато наблюдаваше с критично, но винаги с баско око националистическите идеи, завещани от нашите предци.

Финото, но устойчиво стъбло, което тежките германски ботуши не можеха да стъпчат на пазара в Миарице, го намерихме в теб. Ти се освободи от тежестта на вярата, за да създадеш приятелства с първите активисти на ЕТА, които се появиха в Северната Страна на баските. Ти беше свидетел и участник, когато се опитахме да съчетаем жаждата за свобода на анархизма и острите анализи на марксизма, така че ЕТА да въведе своята готовност за освобождение в лоното на работническата класа; тези, които решиха да продължат да се борят срещу тази мрачна и потискаща демокрация, винаги бяха в нейните редици.

Това, на което най-много ти се възхищавах, беше способността ти да се отдаваш на борбата без колебание дори и за миг. Да, ти четеше, теоретизираше и пътищата на твоята политическа мисъл бяха понякога сложни, но теоретичните проблеми никога не бяха пречка, когато ставаше въпрос за преодоляването на пасивните или скептични нагласи. И това, на което ти се възхищавам и ти завиждам, е Феликс борецът, активният и великодушен Феликс: твоят баскизъм и твърдото ти желание за социална революция бяха неразделна част от личността ти и винаги си знаел, къде да нанесеш удар и къде да продължиш, независимо от променящата се ситуация.

Отиде си без да видиш победата на революцията, но всеки един от дните ти беше част от нея. Благодаря за всичко.“

Белца, „Argia“, 22.XII.1982 г.

Публикувано от „CANTABRIA LIBERTARIA“