След като вчера огромен брой хора от коренното население от провинцията на Еквадор пристигнаха в столицата, днес движението се прегрупира в огромен поход, който достигна до Парламента, силно охраняван от военни и полицаи. След сблъсъците между протестиращи и държавните сили, протестиращите успяха да превземат парламента. Те вече бяха превзели други правителствени сгради като например сградата на губернатора и др. Събранието на протестиращите започна обсъждания и действия в посока  към установяване на народно управление в парламента, но хаотичността на събитията и липсата на подготовка доведеха до колебание и грешки. Правителството успя отчасти да си върне контрола над ситуацията въвличайки протестиращите в т.нар. „преговори“, придружени от слух за намеса на армията. Тези грешки могат да струват скъпо на движението. Държавата започна контра-офанзива, като атакува и закри радио Пичинга Универсал което на национално ниво разпространяваше съобщения за хода на борбата. Правителството също обяви, че е превзело и барикадирало редица стратегически сгради във и около столицата.
Вчера президентът Ленин Морено заяви, че народните бунтове са организирани от Мадуро и Кореа – нещо наистина абсурдно като се има предвид, че те водят същата  капиталистическа политика, насърчавана от МВФ срещу народите.
Докато от управляващата партия призовават за диалог, Кореа призовава за предсрочни избори, които всъщност биха спасили буржоазната демокрация и капиталистическата система. Проблемът се състои в това, че ако масите не успеят в завземането на властта и създаването на работническа държава, Морено може и да падне (поради борбата или като неин страничен резултат при едни скорошни избори), но не и капиталистическата система, която е реалната причина за страданията на еквадорския народ. Загубата на Народното събрание беше грешка, но това все още може да се поправи, тъй като движението има огромна жизненост. Работниците са завзели и други обществени сгради и ние трябва да продължим и развием това, но също така и да създадем народни асамблеи, които да започнат да поемат властта в обществото. В състава на въоръжените сили трябва да се формират комитети, които са свързани и подкрепят борбата на работниците. Действията на въоръжените сили трябва да бъдат насочени в класова линия в подкрепа на своята класа. Дали това ще се случи през следващите дни зависи от готовността на масите да завземат властта. Борбата тече и в самите синдикати и тя трябва да бъде водена стратегически  – с подкрепата на масите и работниците – посоката на стачките трябва да бъде определена от революционните тенденции в синдикатите, които трябва да подтиснат реформистките такива.Трябва да се организират окпуационни стачки в основните индустрии, електроразпределението и петролната индустрия, които да бъдат завзети от работещите. За да бъде успешна, революционната посока трябва да се наложи срещу реформизма и популизма. Утре се свиква обща стачка, това ще бъде решаващ ден.

Рикардо Че