- Без Лого - https://bezlogo.com -

Борбените активист(к)и на стачката

На 5 декември Франция бе блокирана от национална стачка. Както писахме в седмичния обзор:

На живо от общата стачка във Франция. Милиони работници са на улицата, подкрепени от студенти и пенсионери. Цялата страна е парализирана. По места избухват сблъсъци с полицията.  Видео [1]

Френски пожарникари застават начело на работническата стачка и пробиват с тела полицейския кордон, разделящ шествията. Видео [2]

Тук публикуваме текста на призива към стачка от блога на Тео РУМИЕ [3]

[4]Стигнахме. Дойде 5ти декември. Вече месеци наред подготвяме този стачен ден. Стотици хиляди сме тези, които – отвъд синдикалната си принадлежност – се борим за стачката. Тя ще бъде мощна и ние ще направим всичко възможно, така че тя да устои и да спечели. Нашият дневен ред: продължение, самоорганизация, генерализация.

Стачката идва. Социалният климат е нажежен вече от седмици: право на спонтанно оттегляне на железничарите и стачка на техноцентъра на ФДЖ през октомври, силна манифестация на болниците миналия 14ти ноември, движение на пожарникарите… Без да се броят две национални исторически манифестации: тази от 10ти ноември срещу ислямофобията [5] и за равенството, тази от 23 ноември срещу убийствата на жени и срещу сексистките и сексуални насилия [6]. Естествено без да забравяме мобилизацията на Жълтите жилетки, истински полеви фон на събитията.

Правителството отсреща не е в най-добрата си форма, но възнамерява все пак да „реформира“ пенсиите: всъщност, да ги ограби.

Всички вече са разбрали, че точковата пенсионна система, която „златното правило“ ограничава на 14 % от БВП, както и удължаването на времето за удържането за всички, ще имат за последствие значителното обедняване на бъдещите пенсионери и сриване на пенсиите с няколко стотици евро на месец. Жените ще бъдат най-засегнати [7].

Яростта се вкоренява все повече и повече по работните места : теренът е свободен, за да може едно значително социално движение да се развие и да трае. Декември ще бъде кипящ [8].

Вече месеци наред подготвяме този стачен ден. Стотици хиляди сме тези, които се борим за стачката – отвъд синдикалната си принадлежност.

Многобройни сме тези, които знаем, че сме изправени пред един исторически шанс – шансът да преобърнем спиралата на провалите и да постигнем една голяма и красива победа, която да ни върне доверието в себе си и надеждата за нашата социална класа.

За една неугасваща стачка

Това ще рече, да поставяме необходимите стратегически въпроси и то още от сега. Да ги популяризираме сред нашите работни колеги, сред нашите общи събрания – фирмени, секторни, областни, квартални, градски. Нашият дневен ред е ясен: продължение, самоорганизация, генерализация.

Продължението вече е подсигурено в известен брой сектори, начело с парижкия градски транспорт и железниците. Другаде трябва още от сега да се впрегнем, за да го построим. Стачката е израза на нашата истинска власт, тази която работничките и работниците упражняват, правейки всеки ден така, че обществото да функционира. Спирането на работа е упражняването на нашия политически капацитет. Спирането ѝ заедно, колективно, е, това да се направи в качеството ни на класа.

А това което водим срещу Макрон и неговия свят е точно една класова битка.

На хоризонта не се задават нито президентски, нито парламентарни избори, където да се издъним: единственото, което е на наше разположение, е стачката.

Да продължим стачката с ден, два, три… е да си дадем времето и средствата да се организираме. Само-организацията на стачката не е левичарска прищявка. Това е подсигуряване на стачниците да си възвърнат стачката и да направят така, че те да бъдат тези, които да решават. Да построим и да водим „своята“ стачка колективно и автономно, това означава със сигурност да я направим по-силна, по-уверена в собствените си сили.

Това е също да си дадем времето да я превърнем в една напредваща стачка, да отидем да убедим работещите от своя сектор, които още не са встъпили в битката, да отидем да убедим тези от други фирми и услуги.

Да продължим да се самоорганизираме, означава да си дадем възможността наистина да генерализираме стачката. Да избегнем клопката на стачката с пълномощно, която отнема доверието и демотивира.

Безполезно е да се оплакваме от „синдикалните дирекции“. Никъде няма магическо копче за „обща интер-професионална стачка“, нито в СеЖеТе (CGT), нито в ЕфО (FO), нито в Солидарни (Solidaires). Топката е в нашите ръце. Колкото повече вкореним стачката на работните си места, толкова повече ще развием нейните разклонения предприятие по предприятие, за да може тя да се превърне в генерална.

И вероятно – подобно на тази от 36-та година и на окупациите на фабрики, на тези от 68-ма и на общите суверенни събрания – тя ще ни изненада, ще донесе нововъведения в терена на класовата борба. Имаме възможността да накараме властта, държавата и капиталът, заплетени едни в други, да отстъпят. И да навлезем в настъпление.