Неравенството в заплащането между половете – реална борба или изместване на акцента?

Наскоро излезе статия в Дневник, която засяга модерната в „либералния“ свят и корпоративната култура тема за равенството между половете.

Статия на такава тематика предизвика интерес и разнообразни коментари – от обвинения в консервативност, сексизъм, принизяване на жената, до фактология, обясняваща че равенството на жените и мъжете на работното място е сериозно залегнало от времето на социализма, и че в някои сфери има сериозно присъствие на жени на високи позиции, с подобаващо заплащане.

Такъв тип проучване наистина може да е интересно, от гледна точка на народопсихология на българина, като културно-историческо изследване. Само че в светлината на трудово-правните отношения, смятам, че внимателно се избягва един доста неудобен за корпоративно-либералния светоглед въпрос – равенството по принцип.

Това, че жената физически е по-слаба и сравнително късно в новата история участва в професионалния и обществен живот на равна нога с мъжа, по никакъв начин не трябва да измества и да делегитимира въпроса за равенството, което, въпреки демонстративната позитивна дискриминация на сексуална, религиозна и етническа основа, в либералния свят е мръсна дума.

Основен инструмент за неравното заплащане, без оглед на пола, а по принцип, е тайната на трудовото възнаграждение, която е възприета като норма. В различни организации има различни обвързващи декларации и клаузи към трудовия договор, които гарантират на работодателя спазването на тази тайна.

Това, освен в полза на една от страните в трудово-правните отношения, е предпоставка за създаване на изкривен пазар на труда.

При липса на информация (макар че служителите се информират от обща статистика за заплащането в различни сектори и по „втория“ начин) и при съзнателно ограничаване на достъпа до нея, трудно можем да говорим за свободен и информиран избор. Дори и да има канали, по които даден служител може да се осведоми за параметри на възнагражденията, фактът, че е прието като норма това да е тайна, говори за ниско ниво на етика в отношенията на работодателя към служителите.

Дори да анализираме ситуацията от чисто дясна гледна точка, това води до изкривяване на пазара и е зловредно. По две причини:

  • Работодателят, имайки цялата информация за възнагражденията на служителите си (евентуално и на такива на идентични позиции), е в привилегирована позиция. Неговата задача е, да сведе до минимум разходите за съответната позиция, като все пак задържи някаква мотивация у служителя, за да работи. Сами разбирате, че в среда на информационно затъмнение и различни човешки съдби и ситуации, ще има кандидати, които биха приели от малко до значително по-ниско възнаграждение.
  • Служителят може да има нереалистични очаквания. Нека оставим настрана случая, когато той смята, че възнагражденията са по-ниски, отколкото реално са – в този случай той ще работи за благото на бизнеса, икономиката, и от там на обществото като цяло… Нека вземем само случая, когато очакванията му, поне към конкретна фирма, са нереалистично високи, или малко над нивото на съответната организация. Ако служителят разполага с реална информация за възнагражденията, по-лесно би могъл да приеме работа и да допринася за икономиката, като при това не се чувства много ощетен и демотивиран – цялата информация е била достъпна за него и никой не се опитва да крие нещо или да го лъже!

Отпадането на тайната на трудовото възнаграждение, както и на всякакви възможни декларации и уловки в трудовите договори които я обезпечават, би могла да стигне една стъпка напред – при подписване на трудов договор, всеки служител да има право да изисква и да знае възнагражденията на всички свои колеги. Още една стъпка напред – дори на висшия мениджмънт, с усреднени за организацията месечни и годишни бонуси.

Доста има да се развиваме като общество, не само в България а и в развития „западен“ свят, за да достигнем такова ниво на прозрачност и етика в междуличностните, а от там и в трудово-правните взаимоотношения.

Засега изглежда е по-лесно да се спазват либерално-корпоративните моди, и да местим акцента от неравенството по принцип, към неравенството на отделни групи в обществото. Прилагане на принципа разделяй и владей, и също така, казано по нашенски, пускане на кьорфишеци.

2 thoughts on “Неравенството в заплащането между половете – реална борба или изместване на акцента?

  1. Чисто икономически погледнато, във френската пенсионна система, която е леко различна от нашата и против унищожаването на която от правителството в услуга на пенсионните фондове и финансистите франсетата се борят в момента, би било достатъчно жените да бъдат заплащани наравно с мъжете, за да може всички да се пенсионират на 60 години. Факт.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *