Работниците в хлебопекарните в Нова Зеландия в момента провеждат стачка под формата на т.нар. „Отказ от даване на извънреден труд“. Стотици хлебопекари отказват да работят допълнителни часове, което води до изпразване на рафтовете за хляб по магазините и оказва огромен натиск над работодателя, който вече е седнал на масата за преговори с работниците и се очаква да изпълни всичките им искания.
Доставките на хляб за определени райони на Окланд, най-големият град на Нова Зеландия, могат драстично да намалеят, след като работниците в пекарните на „George Weston Foods “ възобновиха стачните действия.
Генералният мениджър на производствения отдел на „George Weston Foods“, Марк Босъмърт заяви, че се очаква недостиг на хляб в долен Северен остров и на север от Окланд.
Синдикалният организатор Анита Розентретер заяви, че повече от 100 членове на профсъюза отказват да работят извънредно в пекарните за марките хляб „Отахуху“ и „Уири“. Синдикатът на хлебопекарите заяви, че компанията е отказала да предложи справедливо заплащане и премия за извънреден и нощен труд и затова организира колективен отказ от полагане на извънреден труд, докато управата не отстъпи пред исканията на работниците.
Босъмърт заяви, че стачката ще засегне клиенти от крайбрежието на Капити до Вайрарапа, а също и на север до Катая. В засегнатите пекарни е бил разположен допълнителен персонал, каза той.Веригите за хранителни стоки заявиха, че ще има забавяне на доставките в супермаркетите в горния северен остров.
Лидерката на работниците, Розентретер заяви, че синдикатът е въвел забрана за извънреден труд, след като работниците заедно отхвърлиха офертата, направена от компанията George Weston Foods, миналата сряда. Работниците са се срещнали за да обсъдят офертата и след събранието синдикалистката Розентретер заяви, че се е решило, че предложението на шефовете е неприемливо. Имаше оферта за общо 4-процентно увеличение на заплатите за някои служители и извънреден труд, започващ от 57 часа, спрямо 60 както е в момента, „но ще се прилага чак от септември следващата година“, каза тя. Това е неприемливо за нас.
Сапулу Фалесефулу, оператор за миене на щайги във фабриката на George Weston Foods в Окланд, заяви, че работата на 45-часова седмица не достига за покриване на разходите за живот.
Фалесефулу беше сред работниците, които стачкуваха в началото на миналата седмица във фабриката, което доведе до недостиг на хляб в горния Северен остров.
Той е работил в компанията 14 години, но каза, че часовата му ставка от 22,16 долара не може да бъде съпоставена нито със заслугите му към компанията, нито пък с разходите за живот в Окланд.
Той има четири деца и е единственият, който работи в семейството.
Миналата седмица банковата му сметка бе блокирана, след редица автоматични плащания, оставяйки го без нищо.
„Искам да реша това с моя работодател. Платете ми справедлива ставка! Сега се нуждаем от увеличение на заплатите и да ни бъдат заплатени справедливо извънредните часове“, каза той.
Водачката на работниците, Розентретер казва, че според колективния договор нормалната работна седмица е 45 часа. А извънредният труд се изплаща чак след 60 часа.
Синдикатът очаква извънредният труд да започва след 45 часа (както е по договор) и да бъде заплащан като такъв, възможно най-скоро.
Фалесефулу каза, че редовно е работил допълнителни часове.
„Работя 50 часа, за да припечеля възможно най-много за семейството си. Но за повече часове се уморявам прекалено много.“ каза той.
Извънредният труд има влияние върху семейния му живот. Когато работи по 10-часова смяна или повече няма време да види семейството си.
Представителят на синдиката Емсън Пайн заяви, че това е често срещан случай сред работниците във фабриките.
Превод: М. Иванов
Това, чко може да се нарече хляб…
Западът няма ръст на доходите през 30 години без социалисгическият блок. И в България е така. 1990г. в САЩ минимум за час се плаща 3,80 долара, а сега е 7,25 долара. 3,80 долара от 1990г. са 7,48 долара сега, според инфлационният калкулатор. 1985г. 120 лева е минималната заплата в НРБ, купуващи тогава – колкото сега 600 лева. 300 лева взимаше всеки мйж на 30-50 години, купуващи колкото сега 1500 лева. БКП и КПСС се стреснаха от растежът на западът от 1975г. до 1996г. и се уплашиха, обявиха социализмът за недоносче, а свободният пазар за перпето мобиле. Растеж които е кредитен бум след отмяна на златният стандарт. Но преди да фалира западът, бившият соц лагер им вля сили за още експанзия – нов пазар. И така до дотком балонът, спукан, но съвзели се след 11 септември, пак кредитна експанзия чрез много ликвидност, което се срина през 2007ма. И от тогава видимо и на графиките за БВП е водоравно. 12% ходят на курорти в България, и само 7% имат над 5000 лева в банка.