23 декември

Франция

Проведоха се стотици общи събрания.Едно искане: да спечелим, да накараме Макрон да отстъпи. Незабавно оттегляне на пенсионната реформа!Преди две години и половина, на втория тур на президентските избори, негласуващите достигнаха нов рекорд. Масово не гласуване, изразяващо отхвърляне, волята да бъдат освободени от всички партии и всички институционални сили, които една след друга наследяват властта от десетилетия, винаги срещу работниците, винаги в услуга на финансовия капитал.

Статия

24 декември

Франция

Няма коледно примирие! Френските работници отхвърлиха молбите на правителството, да прекратят стачката за празниците за да не вредят на печалбите на бизнеса. Железничарите първи отхвърлиха примирието, а зад тях се наредиха и другите сектори на класата. Общата стачка в страната продължава, а столът на Макрон започва да пари.

* * *

Френските железничари окупират най-голямата гара в Париж в ден 19-ти на общата стачка. Видео

25 декември

На този ден, 25 декември 336 г. н.е., се провежда първото документирано честване на тази дата на раждането на Исус Христос – еврейски бежанец и радикал, роден в днешна Палестина.
В Библията не споменава датата на раждането на Исус, но християните в Египет избират да го празнуват на 6 януари. По-късно западната църква приема датата 25 декември – зимното слънцестоене според юлианския календар – като някои учени смятат, че датата е избрана с цел християнската църква да асимилира „езическите“ чествания на слънцето в този ден.
Докато повечето християнски институции днес поддържат консервативни възгледи, ранните последователи на Исус в Близкия Изток се считат от властите за опасни радикали, които практикуват неформален комунизъм.

Oткъс от глава 2, „Пилат Понтийски“, на „Майстора и Маргарита“. Описващ процеса срещу Исус Христос и неговите възгледи за живота, хората, държавната власт и царството на истината. Появата на Дявола в Москва през 30-те години се преплита с библейската история от преди 2 хиляди години и един неканоничен, но много жив, истински и политически образ на Исус:

— Слушай, Ха-Ноцри — заговори прокураторът, гледайки Иешуа някак странно: лицето на прокуратора беше страшно, но очите му тревожни, — говорил ли си някога нещо за великия кесар? Отговаряй! Говорил ли си? … Или… не си… говорил? — Пилат проточи думите „не си“ малко повече, отколкото е редно на съд, и прати на Иешуа с погледа си някаква мисъл, която сякаш искаше да внуши на арестанта.

— Да се говори истината е лесно и приятно — отбеляза арестантът.

— Не ме интересува — каза сподавено и злобно Пилат — дали ти е приятно, или не, да говориш истината. Но ще ти се наложи да я кажеш. Само че претегляй всяка дума, ако не искаш не само неизбежна, но и мъчителна смърт.

Никой не знае какво се бе случило с прокуратора на Иудея, но той си позволи да вдигне ръка, като че се прикриваше от слънчев лъч, и да използва ръката си като щит, за да прати на арестанта намекващ взор.

— И тъй — продължи той, — отговори, познаваш ли някой си Иуда от Кириот и ако изобщо си му говорил за кесаря, то какво именно?

— Ето как беше — охотно заразказва арестантът, — завчера вечерта се запознах пред храма с един млад човек, научих, че се казвал Иуда и бил от град Кириот. Покани ме в дома си в Долния град и ме нагости…

— Добър човек, нали? — попита Пилат и дяволско пламъче светна в очите му.

— Много добър и любознателен човек — потвърди арестантът, — той прояви голям интерес към моите разсъждения, прие ме твърде радушно…

— Запали светилниците… — процеди през зъби Пилат, имитирайки тона на арестанта, а очите му блестяха.

— Да — продължи Иешуа, малко учуден от осведомеността на прокуратора, — помоли ме да изкажа възгледите си за държавната власт. Този въпрос сериозно го интересуваше.

— А ти какво каза? — попита Пилат. — Или ще отговориш, че си забравил? — но в тона на Пилат звучеше вече безнадеждност.

— Между другото казах — отговори арестантът, — че всяка власт е насилие над хората и ще настъпи време, когато няма да съществува нито властта на кесарите, нито каквато и да било друга власт. Човекът ще премине в царството на истината и справедливостта, където поначало ще бъде излишна всяка власт.

— Друго?

— Друго нищо! — каза арестантът. — В това време нахълтаха някакви хора, вързаха ме и ме отведоха в тъмницата.

Секретарят се мъчеше да не пропусне нито дума и бързо изписваше буквите върху пергамента.

— На света не е имало, няма и никога не ще има за хората власт, по-велика и прекрасна от властта на император Тиберий! — пресекливият болен глас на Пилат вече гърмеше.

Прокураторът гледаше с непонятна омраза секретаря и конвоя.

— И не е твоя работа, безумни престъпнико, да разсъждаваш за нея! — После изкрещя: — Отведете конвоя от балкона! — обърна се към секретаря и добави: — Оставете ме насаме с престъпника, това е държавна тайна!

Конвоирите вдигнаха копия, затропаха равномерно с подкованите калиги, излязоха от балкона в градината, а след тях излезе и секретарят.

Известно време само песента на водоскока нарушаваше мълчанието на балкона. Пилат виждаше как водната чиния се издува над тръбичката, как краищата й се отчупват и се пръскат на струйки.

Пръв заговори арестантът:

— Виждам, че се е случила беда заради разговора ми с младежа от Кириот. Имам предчувствието, хегемоне, че ще го сполети нещастие, и много ми е жал за него.

— Мисля — усмихна се странно Прокураторът, — че има друг един човек на този свят, когото би трябвало да пожалиш повече, отколкото Иуда от Кириот, и който ще си изпати много по-зле от Иуда! И тъй, значи и Марк Плъходава, хладнокръвният и непоколебим палач, и хората, които, явно — Прокураторът посочи обезобразеното лице на Иешуа — са те били заради твоите проповеди; и разбойниците Дисмас и Гестас, убили със съучастниците си четирима войници, и накрая мръсният предател Иуда — всички те са добри хора, така ли?

— Да — отговори арестуваният.

— И ще настане царството на истината?

— Ще настане, хегемоне — убедено отговори Иешуа.

28 декември

На този ден, 28 декември 1973 г., избухва първата стачка в космоса, когато трима астронавти на космическата станция СкайЛаб 4 отказват да работят. Работниците, сред които и Кол Уилям Пог, поставят искания за повече свободно време за астронавтите за обмисляне на Вселената и по думите на Пог „за изучаване на Земята отдолу и нас самите“.
Стачката продължава 24 часа и завършва с успех – те постигат компромис с ръководството, който прави настроението през последните шест седмици на мисията много по-приятно.