- Без Лого - https://bezlogo.com -

Обзор на събитията 23-29 декември

Това е част 10 от 24 в серията Седмичен обзор [1]

23 декември

Франция

Проведоха се стотици общи събрания.Едно искане: да спечелим, да накараме Макрон да отстъпи. Незабавно оттегляне на пенсионната реформа!Преди две години и половина, на втория тур на президентските избори, негласуващите достигнаха нов рекорд. Масово не гласуване, изразяващо отхвърляне, волята да бъдат освободени от всички партии и всички институционални сили, които една след друга наследяват властта от десетилетия, винаги срещу работниците, винаги в услуга на финансовия капитал.

Статия [2]

24 декември

Франция

Няма коледно примирие! Френските работници отхвърлиха молбите на правителството, да прекратят стачката за празниците за да не вредят на печалбите на бизнеса. Железничарите първи отхвърлиха примирието, а зад тях се наредиха и другите сектори на класата. Общата стачка в страната продължава, а столът на Макрон започва да пари.

* * *

Френските железничари окупират най-голямата гара в Париж в ден 19-ти на общата стачка. Видео [3]

 

25 декември

На този ден, 25 декември 336 г. н.е., се провежда първото документирано честване на тази дата на раждането на Исус Христос – еврейски бежанец и радикал, роден в днешна Палестина.
В Библията не споменава датата на раждането на Исус, но християните в Египет избират да го празнуват на 6 януари. По-късно западната църква приема датата 25 декември – зимното слънцестоене според юлианския календар – като някои учени смятат, че датата е избрана с цел християнската църква да асимилира „езическите“ чествания на слънцето в този ден.
Докато повечето християнски институции днес поддържат консервативни възгледи, ранните последователи на Исус в Близкия Изток се считат от властите за опасни радикали, които практикуват неформален комунизъм.

Научете повече за тях в тази страхотна кратка история (на английски) : https://libcom.org/history/early-christian-communists [4]

Oткъс от глава 2, „Пилат Понтийски“, на „Майстора и Маргарита“. Описващ процеса срещу Исус Христос и неговите възгледи за живота, хората, държавната власт и царството на истината. Появата на Дявола в Москва през 30-те години се преплита с библейската история от преди 2 хиляди години и един неканоничен, но много жив, истински и политически образ на Исус:

— Слушай, Ха-Ноцри — заговори прокураторът, гледайки Иешуа някак странно: лицето на прокуратора беше страшно, но очите му тревожни, — говорил ли си някога нещо за великия кесар? Отговаряй! Говорил ли си? … Или… не си… говорил? — Пилат проточи думите „не си“ малко повече, отколкото е редно на съд, и прати на Иешуа с погледа си някаква мисъл, която сякаш искаше да внуши на арестанта.

— Да се говори истината е лесно и приятно — отбеляза арестантът.

— Не ме интересува — каза сподавено и злобно Пилат — дали ти е приятно, или не, да говориш истината. Но ще ти се наложи да я кажеш. Само че претегляй всяка дума, ако не искаш не само неизбежна, но и мъчителна смърт.

Никой не знае какво се бе случило с прокуратора на Иудея, но той си позволи да вдигне ръка, като че се прикриваше от слънчев лъч, и да използва ръката си като щит, за да прати на арестанта намекващ взор.

— И тъй — продължи той, — отговори, познаваш ли някой си Иуда от Кириот и ако изобщо си му говорил за кесаря, то какво именно?

— Ето как беше — охотно заразказва арестантът, — завчера вечерта се запознах пред храма с един млад човек, научих, че се казвал Иуда и бил от град Кириот. Покани ме в дома си в Долния град и ме нагости…

— Добър човек, нали? — попита Пилат и дяволско пламъче светна в очите му.

— Много добър и любознателен човек — потвърди арестантът, — той прояви голям интерес към моите разсъждения, прие ме твърде радушно…

— Запали светилниците… — процеди през зъби Пилат, имитирайки тона на арестанта, а очите му блестяха.

— Да — продължи Иешуа, малко учуден от осведомеността на прокуратора, — помоли ме да изкажа възгледите си за държавната власт. Този въпрос сериозно го интересуваше.

— А ти какво каза? — попита Пилат. — Или ще отговориш, че си забравил? — но в тона на Пилат звучеше вече безнадеждност.

— Между другото казах — отговори арестантът, — че всяка власт е насилие над хората и ще настъпи време, когато няма да съществува нито властта на кесарите, нито каквато и да било друга власт. Човекът ще премине в царството на истината и справедливостта, където поначало ще бъде излишна всяка власт.

— Друго?

— Друго нищо! — каза арестантът. — В това време нахълтаха някакви хора, вързаха ме и ме отведоха в тъмницата.

Секретарят се мъчеше да не пропусне нито дума и бързо изписваше буквите върху пергамента.

— На света не е имало, няма и никога не ще има за хората власт, по-велика и прекрасна от властта на император Тиберий! — пресекливият болен глас на Пилат вече гърмеше.

Прокураторът гледаше с непонятна омраза секретаря и конвоя.

— И не е твоя работа, безумни престъпнико, да разсъждаваш за нея! — После изкрещя: — Отведете конвоя от балкона! — обърна се към секретаря и добави: — Оставете ме насаме с престъпника, това е държавна тайна!

Конвоирите вдигнаха копия, затропаха равномерно с подкованите калиги, излязоха от балкона в градината, а след тях излезе и секретарят.

Известно време само песента на водоскока нарушаваше мълчанието на балкона. Пилат виждаше как водната чиния се издува над тръбичката, как краищата й се отчупват и се пръскат на струйки.

Пръв заговори арестантът:

— Виждам, че се е случила беда заради разговора ми с младежа от Кириот. Имам предчувствието, хегемоне, че ще го сполети нещастие, и много ми е жал за него.

— Мисля — усмихна се странно Прокураторът, — че има друг един човек на този свят, когото би трябвало да пожалиш повече, отколкото Иуда от Кириот, и който ще си изпати много по-зле от Иуда! И тъй, значи и Марк Плъходава, хладнокръвният и непоколебим палач, и хората, които, явно — Прокураторът посочи обезобразеното лице на Иешуа — са те били заради твоите проповеди; и разбойниците Дисмас и Гестас, убили със съучастниците си четирима войници, и накрая мръсният предател Иуда — всички те са добри хора, така ли?

— Да — отговори арестуваният.

— И ще настане царството на истината?

— Ще настане, хегемоне — убедено отговори Иешуа.

28 декември

На този ден, 28 декември 1973 г., избухва първата стачка в космоса, когато трима астронавти на космическата станция СкайЛаб 4 отказват да работят. Работниците, сред които и Кол Уилям Пог, поставят искания за повече свободно време за астронавтите за обмисляне на Вселената и по думите на Пог „за изучаване на Земята отдолу и нас самите“.
Стачката продължава 24 часа и завършва с успех – те постигат компромис с ръководството, който прави настроението през последните шест седмици на мисията много по-приятно.

<< Обзор на събитията 16-22 декември [5]Обзор на събитията 30 декември-5 януари >> [6]