Общественият живот в Ирландия общо взето беше толкова много свързван с борбата за политическо освобождение, че, естествено, икономическата страна на ситуацията получи много малко внимание от страна на нашите историци и общественици.
Научният социализъм се базира на истината, включена в това твърдение на Карл Маркс, че „икономическата зависимост на работниците от монополистите върху средствата за производство е основата на робството във всичките му форми, причината за почти цялата социална мизерия, съвременна престъпност, умствена деградация и политическа зависимост“. По този начин, това фалшиво преувеличаване на чисто политическите форми, които облякоха борбата за свобода в Ирландия, трябва да изглежда на социалистите като необяснима грешка от страна на един народ, толкова много потиснат като ирландския.
Но тази грешка е повече привидна, отколкото реална.
Въпреки реакционното отношение на нашите политически лидери, голямата маса от ирландски граждани знае много добре, че ако някога спечели политическа свобода, за която се бори с толкова много ентусиазъм, тя ще трябва да се използва като средство за социално обезпечаване преди тяхното благосъстояние да бъде осигурено.
Независимо от преувеличаването от време на време на нейните непосредствени резултати, трябва да помним, че като се стремят решително, както и правят, спрямо тази определена политическа цел, ирландците действат по линиите на поведение, определени от модерния социализъм като задължително условие за успеха.
Поради изоставянето на злополучното въстаничество на ранните социалисти, чиито надежди бяха съсредоточени изключително върху евентуалната победа на въстанието или борбата на барикадите, модерният социализъм, разчитайки на по-бавния, но по-сигурен метод на гласуването, насочи вниманието на своите поддръжници към мирното завоюване на силите на правителството в интерес на революционните идеали.
Появата на социализма може да се осъществи, само когато революционният пролетариат в притежание на организираните сили на нацията (политическата власт на правителството) бъде в състояние да създаде социална организация в съответствие с естествения поход на индустриалното развитие.
От друга страна, неполитическите съвместни усилия трябва безпогрешно да бъдат победени пред лицето на опозицията на привилегированите класи, укрепени зад крепостните стени на закона и монопола. Ето защо, дори когато той е от икономическа гледна точка силно консервативен, ирландският националист, дори с фалшивите си разсъждения, е активен представител на социалното възстановяване, доколкото се стреми с пълна сила да даде контрол на народа върху собствената му съдба, всъщност управляван в интерес на феодалната аристокрация.
Частта от социалистическата армия към която принадлежа, Ирландската социалистическа републиканска партия, никога не се опитва да скрие своята враждебност по отношение на тези чисто буржоазни партии, които в момента ръководят ирландската политика.
Ние не възнамеряваме да се присъединим към движение, което унижава знамето на революционния социализъм, нищо че засягат с празни приказки нашия идеал.
Социалистическите партии във Франция се противопоставят на самите републиканци без да спират да обичат Републиката. В същото време, Ирландската социалистическа републиканска партия се бори за независимостта на нацията, отказвайки да одобри методите и аргументите на шовинистичния национализъм.
Като социалисти ние не сме пропити от национална или расова омраза от спомена, че политическият и социален ред, в който живеем, беше наложен на предците ни по силата на меча; че в продължение на 700 години Ирландия се съпротивлява на това чуждо владичество; че гладът, мора и лошото управление превърнаха този западен остров почти в пустиня и разпръснаха нашите прокудени сънародници по цялото земно кълбо.
Споменатите от мен факти не са в състояние да вдъхновят или да направляват политическите сили на войнствената работническа класа в Ирландия; тези неща не са основата на нашата решимост да освободим Ирландия от робството на Британската империя. Ние приемаме по-скоро това, че през всичките тези векове голяма част от британския народ не е имала независимо политическо съществуване; че Англия беше, политически и социално, тероризирана от една малка управляваща класа; че жестокостите, които бяха извършени срещу Ирландия са само по вина на безскрупулната амбиция на тази класа, алчна да забогатее за сметка на беззащитните хора; че до настоящото поколение голямото мнозинство от английския народ умишлено нямаше думата в управлението на своята страна; следователно е несправедливо да свързваме английския народ с миналите престъпления на тяхното държавно управление; и в най-лошия случай можем да ги обвиняваме в престъпна апатия в налагането на робството и че позволяват сами де се превърнат в принудително средство за поробване на другите. Това обвинение е толкова приложимо в миналото, колкото и в настоящия момент.
Но в същото време, отказвайки да базираме нашето политическо действие върху наследствената национална антипатия, и желаейки другарство с английските работници вместо ненавистно отношение към тях, ние смятаме като нашите предшественици от Обединени ирландци от 1798 г., че враждите ни ще бъдат погребани с костите на нашите предци – няма партия в Ирландия, която да акцентира повече като съществен принцип на своята политическа вяра нуждата от отделянето на Ирландия от Англия и превръщането й в абсолютно независима страна. В очите на невежите и лекомислените това изглежда като противоречивост, но аз съм убеден, че нашите социалистически братя във Франция веднага ще признаят логиката на мотивите, върху които се основава подобна политика.
1. Ние поддържаме мнението, че „икономическото освобождение на работниците задължава превръщането на средствата за производство в обща собственост на обществото“. Обяснено на езика и практиката на сегашната политика, това означава, че необходимият път в посока изграждането на социализъм изисква прехвърлянето на средствата за производство от ръцете на частните собственици в тези на обществените органи, пряко отговорни за цялото общество.
2. Социализмът се стреми, следователно, в интерес на демокрацията да засили народното влияние върху всички обществени органи.
3. Представителните органи в Ирландия ще изразяват по-пряко волята на ирландския народ, отколкото когато тези органи се намират в Англия.
Ирландската република ще бъде истинско хранилище на народната власт; средство на народното освобождение, единствената власт, която ще разобличи в пълна светлина всички тези класови антагонизми и очертания на икономическото разграничаване, които сега са прикрити от мъгливостта на буржоазния патриотизъм.
В това няма и следа от шовинизъм. Ние желаем да запазим с английския народ същите политически отношения, както с народите на Франция или Германия, или пък на някоя друга страна; искаме най-голямо приятелство, но в същото време и независимост. Братя, а не просто близки приятели. По този начин, вдъхновена от различна идея, ръководена от причината, а не от традицията, следваща различен курс, Ирландската социалистическа републиканска партия достига до същото заключение като повечето непримирими националисти. Държавната власт на Англия, наложена върху нас, трябва да бъде унищожена; задълженият, които ни свързват с нея, трябва да бъдат премахнати. След като научиха от историята, че всички буржоазни движения завършват с компромис, че всички буржоазни революционери днес стават консерватори утре, ирландските социалисти отказват да отрекат или оставят на заден план своята идентичност заради тези, които разбират въпроса за свободата само частично. Те се стремят само към близостта и приятелството на тези, които, обичайки свободата заради самата нея, не се страхуват да следват нейното знаме, когато то е вдигнато от ръцете на работническата класа, която има най-голяма нужда от нея. Техни приятели са тези, които не биха се поколебали да следват този критерий на свободата, да посветят живота си на нея, дори тя да води до страшния арбитраж на войната.
Джеймс Конъли, L’Irlande Libre, Париж, 1897г.