На пръв поглед андалуското градче прилича на всеки друг в тази част на Испания. Разположен е в живописната долина Кампина, наоколо има зелени хълмове, големи маслинови плантации и обширни златни полета от пшеница. Градът е хубав, спокоен и типичен за Андалусия, най-бедната и най-южна провинция на Испания.

От началото на финансовата криза през 2008 г. Мариналеда се прочу благодарение на кмета си Хуан Мануел Санчес Гордило, който си спечелва прякора „Испанският Робин Худ“. Това стана, след като кмета, заедно с работници от града, организира няколко метежа на супермаркети. Основни хранителни стоки като олио, ориз и боб са разграбени от магазините, натоварени в каруци и откарани в местната хранителна банка в помощ на бедните.

Гордило е демократично избраният кмет на Мариналеда от 1979 г. насам. Той твърди, че делото му не е кражба, а ненасилствен акт на неподчинение.

„Има много семейства, които не могат да си позволят да ядат“, казва той. „В 21 век това е абсолютен позор. Храната е право, а не нещо, с което да спекулираш“.

В градчето няма безработни, а жителите му могат да спортуват безплатно на всички обществени площадки и стадиони – две футболни игрища, игрище за баскетбол, тенис корт, игрище за скуош, волейбол, басейн. В целия град има и безплатен интернет.

В Андалусия – провинцията, в която е разположено градчето има 690 000 изоставени имота заради банкови кредити. Не и в Мариналеда, защото Гордило е намерил решение: всеки, който иска да си построи къща, може да го направи безплатно. Кметството осигурява материали и квалифицирани работници, както и просторните 192 кв.м. Семейства след това плащат само по 15 евро на месец, с уточнението, че къщата не може да бъде продадена за лична изгода.

В Андалусия безработицата вече възлиза на 37%, но в Мариналеда тя е 0% – за всички има осигурена работа и работниците печелят по равни заплати от 1200 евро на месец. Хората в Мариналеда живеят добре и имат изключително организиран живот, изпълнен с хармония и взаимно подпомагане. Гражданите не се състезават за повече печалба и трупане на материално богатство, те просто искат да живеят спокойно. Решенията в града се вземат от гражданите, докато останалата част на Испания се бори с местните олигарси и чуждестранни банки.

Въпреки че Мариналеда е сравнително малък град, той си има свое местно радио и телевизия, които излъчват програми за информация на местните хора относно ежедневието на общността и належащите проблеми. Сигналът им може да бъде уловен и в зони на градовете Кордоба, Малага и Севиля. Кметството има собствен сайт, от който може да се види, че кмета има 9 общински съветника и никой не получава заплата за това. Заплаща им се само труда, който полагат наравно с всички останали жители. Ключът към тази система е всеобщото участие. Всички решения се гласуват от жителите на събрания, които се провеждат в кметството.

Вместо реклами по улиците, хората тук са любители на уличното изкуство и по стените са изобразени стенописи с послания за подкрепа и солидарност, както и множество анти-расистки и анти-фашистки графити. В кметството е закачено знамето на Втората испанска република (вместо сегашното), последвано от картини на Ернесто Че Гевара

„Трябва да преосмислим ценностите си, консуматорското общество, стойността, която поставяме на парите, егоизма и индивидуализма“, отбелязва Гордило. „Мариналеда е малък пример и ни се иска да стигне до целия свят“.

Всичко започва през през 1980 година, когато настоящия кмет Хуан Мануел Санчес Гордийо повежда населението в демонстрация срещу местния херцог, собственик на повечето земеделски земи около селото- това са 17,000 хектара, голямата част от които са оставени да пустеят от херцога. Протестиращите искат да им бъде позволено да обработват земите на херцога, да им се заплаща повече за тяхната работа и да се промени закона за заетостта в общността, т.е.благата да се разпределят по равно между всички граждани чрез земеделска кооперация. Пикът на протеста идва когато 700 души обявяват гладна стачка, която продължава 13 дни, и окупират херцогското ранчо. След няколко сблъсъка с Гражданската гвардия, херцогът е принуден да отстъпи и правителството на Андалусия разрешава на хората от Мариналеда да обработват 1200 хектара от неговите земи. Санчес Гордийо се очертава като лидер на тази революция, която се провежда под мотото „утопия за мир“.

От тогава, до днес Мариналеда продължава да бъде един утопичен оазис в центъра на Испания, който показва, че един друг свят е възможен – тук и сега.