13 януари
България
След 30 години преход, вече всякакви надежди за просперитет и нормално развитие на страната отдавна са забравени. Българският капитализъм се срина. Огромните неравенства, които той създаде концентрирайки цялото богатство и власт в държавата в ръцете на една шепа бизнесмени и политици хвърли огромната част от населението в трайна мизерия, а останалите изпрати по пътя на принудителната трудова миграция в чужбина. Десетилетия на десни, про-пазарни политики ни доведоха до сегашния момент, в който България вече не може да поддържа основните си системи.Демографската катастрофа застрашава основите на пенсионната система, като дори екстремното увеличение на възрастта за пенсиониране и поддържането на размера на пенсиите под ръба на бедността не са достатъчни за да поддържат системата работеща. Публичното здравеопазване е в колапс – медицинските специалисти напуснаха страната, болниците са превърнати в чаршия, а лекарите са сведени до жалки търговци. Страната е застрашена от воден режим, след десетилетия безстопанственост и раздаване на публичните блага на частния бизнес. България е на последно място по всички стандарти и класации – най-ниски заплати, най-висока смъртност, най-много доплащане за здраве, най-мръсен въздух, най-голяма бедност. Единственото, което все още крепи настоящия режим в страната е пълната липса на алтернатива.
14 януари
България
„Уважаеми ръководители на „Пирогов“, днес твърдите, че Бойка Анастасова е опетнила „доброто ви име“, участвайки в протест за истинско здравеопазване. Много скоро обаче, може да се окаже, че всъщност е СПАСИЛА доброто име на болницата, защитавайки кауза, която ще победи. Защото ситуацията в здравеопазването е абсурдна и нетърпима и това няма да продължи още дълго.“
* * *
Депутатът от ВМРО, нашумял с лобистките поправки в полза на Кирил Домусчиев и други крупни приватизатори и с „издигането“ на Сотир Цацаров за шеф на КПКОНПИ, е предложението на „Обединени патриоти“ за наследник на либертарианския гуру Нено Димов, който е в ареста. Димитров многократно е бил обвиняван от Валери Симеонов в лобизъм, а единствената му връзка със сектора е, че е роден в Перник.
Франция
Вчера правителството на Макрон предложи големи отстъпки от пенсионната реформа, която се опитва да наложи, включително отмяна на увеличението на пенсионната възраст от 62 на 64 години. Синдикатите отхвърлиха отстъпките и заявиха, че продължават стачката до пълна отмяна на дясната реформа. Единствено казионния синдикат CFDT (чието ръководство от самото начало бе против стачката, но се включи след натиск от членовете) прие офертата на правителството. В резултат на това решение, няколко секции на синдиката го напуснаха и се присъединиха към по-борбената работническа конфедерация CGT. Стачката продължава в цялата страна!
* * *
Какво точно се случва във Франция? Прочетете в този обзорен материал: Статия
15 януари
Днес е роден българския поет, публицист и основен представител на експресионизма в българската литература – Гео Милев. Гео Милев, заедно с други симпатизанти на левицата е убит от полицията по време на Априлските събития през 1925 г.
В започналото да излиза през януари 1924 г. списание „Пламък“ Гео Милев печата статии под надслов „Грозни прози“, поемата „Септември“, както и началото на поемата „Ад“. Гео Милев споделя комунистически идеи и е сред най-изявените автори на българската левица. Близък е с българските анархисти, най-вече с известния безвластник Георги Шейтанов. Списание „Пламък“ е нелегално финансирано от анархистите с пари от екс-ове.
Заради поемата „Септември“ списанието е конфискувано, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е напълно забранено. На 14 май 1925 г. заради поемата Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва постановената присъда пред Апелативния съд, но на 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията, от където никога не се завръща.
Останките му са открити през 50-те години на миналия век в масов гроб край София (Илиенци). Разпознат е по изкуственото око, поставено му по време на операциите в Германия. Белезите от насилие, както и показанията на ген. Иван Вълков пред съда през 1954 г., доказват, че Гео Милев е бил брутално удушен с тел.
Ето няколко интересни статии за и творби на Гео Милев, които да си припомним на днешния ден.
https://bezlogo.com/…/%d1%81%d0%b5%d0%bf%d1%82%d0%b5%d0%bc%…
https://bezlogo.com/…/%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%be…
https://bezlogo.com/…/%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BE%D1%82%…
* * *
На този ден, преди точно 101 години е убита Роза Люксембург. Родена в днешна Полша, тя става безкомпромисен революционен социалист и посвещава живота си на революцията на работниците срещу управляващата класа. Тя категорично отхвърля аргументите, че социализмът може да бъде осъществен с плавни реформи, като настоява, че нито една социална реформа не може да бъде трайно осъществена, без премахването на капиталистическата система.
Роза е не просто брилянтен марксистки теоретик, но е активен участник в най-тежките борби за социална трансформация на миналия век. Като член на Германската Социал-Демократическа партия, тя се бори за налагане на революционна линия, въпреки че партията завива все повече на дясно. Роза е арестувана заради нейната позиция срещу 1-вата Световна Война, която тя осъжда като „империалистическа“, заставайки по този начин срещу собствената си партия – социалдемократите, които гласуват за включване във войната и осигуряват финанси за нея. Войната се превръща в безпрецедентно в историята клане, в което живота си прахосват милиони.
Роза Люксембург напуска социал-демократите и създава Спартакистката Лига, която впоследствие, заедно с моряци, войници и работници се вдига на въстание, което спомага за слагането на край на Световната война. Спартакистката Лига сменя името си на Германска Комунистическа Партия и играе водеща роля във въстанието от 1919 година, станало известно като Германската Революция. Цел на въстанието е събарянето на буржоазната власт и капитализма и установяване на работнически контрол над икономиката на Германия.
Социал-демократическата партия се намесва в опит да спре въстанието, като за целта прави съюз със своите доскорошни противници – имперските генерали, заедно с които организира създаването на паравоенните отряди Фрайкорпс. Фрайкорпс избиват хиляди работници, а Роза Люксембург и нейния партньор в борбата Карл Либкнехт са заловени на 15 Януари. Те са изтезавани и убити, а телата им са изхвърлени в берлинския канал. Техните убийци тържествуват – германската революция е разгромена. Нещо, с което немската социал-демократическа партия се гордее до ден днешен. Много от членовете на отрядите Фрайкорпс, впоследствие се присъединяват към Нацистите и ужасите на фашизма и терора, които последват десетилетията след убийството на Роза, доказват правотата на нейните известни думи:
„Светът е изправен пред дилема – социализъм или варварство?
https://www.facebook.com/Redfishstream/videos/2695237867225937/
Барселона
Изгубените образи от анархистка Барселона.
Преоткрито след 80 години, фотографското наследство на анархисткия синдикат CNT (Национална Конфедерация на Труда), което оживява либертарианската революция в Барселона, наскоро бе представено пред публичността за първи път.
То ни показва Барселона през 30-те години на миналия век, когато такситата са забранени, сервитьорите и ваксаджиите не приемат бакшиши, шапките се носят захлюпени, а звуците на Интернационала се чуват от всеки ъгъл. Град, в който около 70 процента от предприятията са превзети от работниците и колективизирани.
Анархистичната Барселона, уникален либертариански експеримент в Европа, който имаше своя решаващ момент между юли 1936 г. и май 1937 г., е обект на различни изследвания и учебници. В проучванията и учебниците от този изключителен период обаче липсва графичната история, която се предполага, че е загубена.
Експозицията Gráfíca anarquista, fotografia i revolució social (1936-1939) (Анархистка графика, фотография и социална революция) разбива тази представа и предлага интересно свидетелство за този период, когато Барселона се превръща в първия голям град, където работниците поемат тотален контрол върху бизнеса и индустрията.
Изложбата предлага пътуване през фотографската колекция на Службата за информация и пропаганда, създадена от CNT-FAI (Анархисткия синдикат и Иберийската Анархистка Федерация) в Барселона по време на Гражданската война с намерението да разпространява революционна идеология на фона на напредването на фашизма в Европа.
В изложбата могат да се видят десетки изображения на известни фотографи като Кати Хорна, Перес де Розас, Антони Кампана и Дейвид Марко. Изложени са и анархистични публикации от епохата, пощенски картички, пълномощни документи и документи на CNT като „Наръчника за борбения работник“ (Ръководство del militante).
Има снимки на деца, играещи в басейна на Двореца на Педралбес, който е превърнат в детско училище през 1936 г. Има и снимки на популярния университет, създаден в модернистичната Casa Golferichs, и изображения на колективизирани бизнеси, функциониращи на пълен капацитет. В много снимки основният фокус са скромните работници, позиращи в същите офиси, където само преди месеци седяха шефовете им. Портрети на бойци и снимки на надупчени от куршуми църкви и църковни камбани, подготвени за претопяване.
„Експозицията се опитва да демонтира образа на анархизма, изграден от буржоазията през годините“, казва Андрес Антеби, един от кураотрите на експозицията. „Целта е да се разбият фалшификациите на историят, като също така се постави фокус върху премахването на стигмата над анархизма като нарицателно за бандитизъм и ирационално насилие.“
Изложбата, която може да се види в сградата на Фотографския Архив на Барселона, също предлага интересна визия за земеделските кооперативи и колективи извън каталунската столица, заснета от Карлос Перес де Розас и неговия син за седмчника ¡¡Campo !!, демонстрирайки, че прословутата династия фотографи работи за всички страни, въпреки консервативната си идеология.
Ето част от снимките от изложбата:
България
Анализ на екипа на радио ЕРА на водната криза: Аудио запис
Ео и втората част на предаването. Национализацията не е алтернатива. Приватизацията е ограбване. Единственото работещо решение е социализацията: Аудио запис
16 януари
Ливан
Бейрут, Ливан – 90 ДЕН на протести.Сблъсъци между демонстранти и полиция избухнаха във вторник вечерта в ливанската столица, след като хиляди хора се събраха пред централната банка в оживения квартал Хамра, осъждайки банковите управители и финансовите политики,които задълбочават икономическата криза в стрната. Множество банки бяха атакувани и изпотрошени от протестиращите.
59 души бяха арестувани по време на 5-часовите сблъсъци, което го превръща в една от най-големите вълни от арести, откакто антиправителственото протестно движение в Ливан започна на 17 октомври с искания за пълна промяна на управлението, премахване на религиозното разделение и социална справедливост.
Близкия Изток
Целият регион отново ври, като от една страна виждаме едно масово недоволство срещу действията на САЩ и желание за тяхното пълно прогонване от Близкия Изток, а от друга наблюдаваме възраждане на протестните движния от есента, които настояват за радикална политическа и икономическа промяна и застрашават както американското присъствие в региона, така и ислямисткото консервативно статукво.
17 януари
На този ден, 17 януари 1928 г., е роден Видал Сасуун, „антифашисткият фризьор“. Той отваря първия си салон в Лондон през 1954 г., и предизвиква сензация в сектора през 60-те години на миналия век, когато усъвършенства запазената си марка – асиметрични прически, които „освобождават жените от това да бъдат роби на сешоара“. На 17 години той се присъединява към войнствената антифашистка организация „Група 43“ сформирана от бивши военнослужещи, която разбива фашистите на Освалд Мосли по улиците на Лондон след Втората световна война. Оръжието на Сасуун по време на уличните боеве? Чифт ножици.
Франция
Послание от френските демонстранти срещу неолибералното правителство на Еманюел Макрон.
„Класова война. Да унищожим полицейската държава.“
18 януари
Швеция
Конфликтите в шведските леви среди далеч не са изолиран случай. Процесите на отърсване на автентичната левица и работническото движение от либералните паразити са повсеместни и въпреки неистовите усилия на „активисти“ и кукловоди, необратими. Бел.ред.
„Нилс Литорин характеризира мултикултурализма, ЛГБТ и климатичното движение, като държавни идеологии, които са „забити в гърлата на хората“. Според него, явления като ЛГБТ, култът към 16-годишната климатична активистка Грета Тунберг и другите либерални „изми“, служат за да маскират истинските проблеми на хората, като например неравенството в доходите. „Да изразяваш сексуалната ориентация било Гордост? Ние вярваме, че човешкото достойнство е в това, да имаш работа, да имаш пенсионно осигуряване, да не си принуден да живееш от трохи, когато остарееш “.
Маркус Алард, лидер на лявата партия „Оребру“, изрази подобни мисли в статия, озаглавена „Социалистите не принадлежат на Левицата“, обвинявайки официалната левица, че напълно е предала своята социална база, изоставяйки работническата класа за сметка на „паразитни грантаджийски прослойки от средната класа“.