Протестите в Близкия Изток избухнаха почти едновременно в началото на есента на миналата година. Масово социално недоволство избухна в Ливан, Ирак и Иран, като ескалира толкова бързо, че се превърна във всеобщи въстания, които не могат да се успокоят вече месеци наред. Те следва да се анализират като част от един общ процес поради ред причини. Първо, факта, че и трите държави са част от шиитския свят и Иранската сфера на влияние в Близкия Изток. Второ, протестните вълни във всяка от страните са секуларни и не-сектантски (нещо впечатляващо за тази част от света, където етно-религиозните различия доминират политиката) и в същността си поставят едни и същи социални проблеми. Локалните специфики също са важни.

В Ирак, протестиращите обвиняват американските окупатори и про-иранското правителство за липсата на публични услуги, безработицата и бедността. Протестите обхващат цялата страна и не затихват, въпреки че стотици протестиращи са убити от властите и различни сътрудничещи си с него етно-религиозни милиции.

В Ливан, подкрепяното от Хизбула правителство не успя да договори нов заем от Франция, тъй като кредиторите изискаха неприемливи за населението мерки на социални орязвания, като условие за получаване на кредита, което хвърли страната в икономически хаос. Миналата седмица банковата система на страната блокира, което първо доведе до опашки пред банките, отказващи да обслужват сметките на хората, а после и до атаки и унищожение на банковите сгради от протестиращите.

В Иран, протестите избухнаха заради драстичното повишение на цените на горивата, като това беше искрата, която запали  трупаното от години недоволство от икономическите проблеми в страната, които бяха утежнени допълнително от тежките икономически санкции на САЩ. Тези санкции се отразиха предимно на обкновените хора, като доведоха до рязък спад на покупателната способност и увеличение на цените на стоките от първа необходимост. Стотици протестиращи бяха убити по време на протестите в Техеран и други градове на страната тази есен. Въпреки насилието, протестите и в трите държави не даваха признаци за скорошно приключване. Протестиращите в Ирак успяха да свалят правителството и в страната са насрочени извънредни избори. В Ливан протестиращите смениха няколко министър-председателя в рамките на седмици.

Но в първите дни на новата година дойде едно неочаквано от никой в региона събитие, което коренно промени ситуацията. Американските военни извършиха атентат срещу най-влиятелния Ирански генерал – Сюлеймани, отговорен за операциите на ислямската република в региона. Това дойде като отговор от страна на САЩ на протестите пред американското посолство в Багдад по-рано същата седмица. Много вероятно е, провокацията срещу американското посолство, организирана от шиитските про-ирански милиции действащи в Ирак, да е свързана с нестихващата протестна вълна. Ако това е вярно, то вероятно иранските милиции са целяли предизвикване на ответна реакция от страна на САЩ и увеличаване на напрежението, което да сплоти народите на Ирак и Иран срещу американския окупатор и така да отмести вниманието от социалните проблеми и да подкопае протестното движение. Но едвали те са очаквали подобни безотговорни действия от страна на САЩ. Това със сигурност беше изненада за всички и това ще доведе до трайни последствия в региона, далеч надхвърлящи краткосрочните цели на САЩ и Иран.

Ако действително целта на провокацията на Иран срещу американското посолство е целяла подтискане на протестите, то в този аспект тя се оказа изключително успешна. Само ден след американския атентат, улиците на по-големите градове на Ирак и Иран бяха пълни с про-правителствени протестиращи, настояващи за национално обединение срещу външния агресор, а социалните протести на практика бяха преустановени. Този атентат допринесе и за изпълнението на дългосрочните цели на Иран, а именно прогонване на американските окупатори от региона. Само дни след атентата, Иракския парламент гласува единодушно прогонване на американските войски от територията на Ирак. Докато прогонването на окупационните западни сили от региона несъмнено е нещо положително за народите на Ирак и Иран, то подтискането на социалното и секуларно протестно движнеие от тази есен със сигурност не е такова. За нещастие на режима в Техеран, който съвсем доскоро изглеждаше като големия победител в създалата се ситуация, нещата рязко се промениха след свалянето по погрешка на украинския самолет край столицата. Преди да станат ясни детайлите по свалянето на самолета, Иран бе успял да спечели симпатиите на международната общественост, бе успял да подтисне социалното недоволство в страната и изглеждаше на път да увеличи още повече влиянието си в региона. Но всичко това се преобърна, когато стана ясно, че самолетът действително е свален от въоръжените сили на ислямската република, което предизвика вълна от международно възмущение и даде нов тласък на протестите в Иран, които продължават и в момента на писане на тази статия. Това е ярък пример за влиянието на случайността в големите гео-политически събития. Един такъв нещастен инцидент, като свалянето на самолета, за който със сигурност управляващите в Иран в момента си скубят косите, е способен да преобърне напълно ситуацията и да превърне позитивите в негативи и обратно.

Целият регион отново ври, като от една страна виждаме едно масово недоволство срещу действията на САЩ и желание за тяхното пълно прогонване от Близкия Изток, а от друга наблюдаваме възраждане на протестните движния от есента, които настояват за радикална политическа и икономическа промяна и застрашават както американското присъствие в региона, така и ислямисткото консервативно статукво. Едно разклащане на режима в Иран би отворило политическо пространство за секуларни и леви алтернативи. Дали мощните протестни движения в региона ще успеят да родят нови такива, предстои да разберем. В същото време, протестната вълна даде нови сили на множество вече съществуващи леви партии и организации в региона. Една от особените характеристики на протестните движения в региона е, че те са секуларни и унитарни – обединяващи хора от различни етно-религизони общности около социална програма. Единствените партии и организации в региона, които са секуларни и обединяват сунити, шиити и други етно-религиозни групи са комунистическите партии и по-малките анархистки и ляво-радикални движения. Именно тези партии и организации са единствените, които подкрепиха протестите и почерпиха политическа сила от тях, увеличавайки значително популярността и членовете си през последните месеци. Но докато секуларните леви сили все още са малцинство, подкрепяните от различни регионални сили като Саудитска Арабия, Катар и Иран етно-религиозни групировки и партии продължават да доминират политическия пейзаж, а едно разклащане на управлението в Иран би дало надежди и на американския империализъм да възстанови позициите си в региона. Това неминуемо би означавало потичане на потоци от американски пари и оръжие към религиозни консервативни въоръжени групи, по същия сценарий, който вече наблюдавахме в Сирия, целящи допълнителна дестабилизация и евентуална смяна на режима в Иран и на други места. Вероятно САЩ биха се опитали да използват и социалните протести за прокарване на своето влияние, но широко-разпространените антиамерикански настроения сред народите на Ирак, Иран и Ливан, биха направили подобни опити безуспешни.