Чао Нено!

Първия храненик на “Института за дясна политика”, който се озова зад решетките се оказа Нено Димов. Освен самоотвержен лакей на бизнес интересите в страната, Димов беше и една от най-големите отрепки заемала някога тази длъжност и в личен и в политически план. Димов изкарва прехраната си получавайки грантове и други плащания за да обслужва олигархични бизнес интереси и да пропагандира консервативни и дясно-либертариански про-бизнес идеологии. Той бе назначен за министър на правителството на Бойко Борисов от Обединените Патриоти, които за пореден път бяха използвани за изтривалка що се отнася до спорни назначения на потенциални бушони. По същия начин Бойко Борисов използва Патриотите, за да прокара чрез тях редица анти-социални закони в полза на бизнеса, без да цапа ръцете си и ГЕРБ . Нено Димов е част от патриотичната шлака, назначена по заповед на Борисов, която той сега може с лекота да изхвърли обратно на боклука, от където я взе.
Нено Димов беше екологичен министър заемащ открито анти-екологични позиции. Оставката му бе искана буквално от момента на неговото назначение, а по-интензивно по време на протестите в защита на Пирин. Престъпното му безхаберие не се дължи единствено на личните му качества, но и на пазарната идеология, на която Димов е убеден проводник. Той не само отрича климатичните проблеми свързани със замърсяването, противопоставяйки идеологията си на науката, но и заема някои комични дори за дясно-консервативните среди позиции. Една от неговите лекции гласи “Устойчивото развитие е новият социализъм”. В нея той смело заявява. “Никога в човешката история ресурс не е свършвал…
Каменната ера не е свършила поради липса на камъни” и продължава:
„“Не знаейки какво е бъдещето, ние носим само хипотетична отговорност… Единственото, което трябва да гарантираме на бъдещите поколения, е свободата да решават проблемите, които ще възникнат, когато те живеят. А ние днес трябва да решаваме проблемите, които възникват в момента, без претенция, че това ще се отрази добре или зле на бъдещите поколения.”
Повече за биографията на Нено можете да прочетете в този материал на Барикада – Министърът на екологията срещу екологията
За негово съжаление резултатите от неговата безотговорност (естествено не само неговата, а на дясното управление в страната изобщо) не изчакаха до следващото поколение, а се материализираха в безпрецедентния воден режим в страната. Така Нено се оказа в ситуация, в която ще трябва да понесе съвсем не-хипотетична отговорност. Но този жалък лакей е най-малкия ни проблем. Политиката на престъпна безотговорност спрямо публичните ресурси и тяхното предоставяне на частния бизнес с цел извличане на печалба е основна политика на всяко следващо правителство. Водната криза е резултат на десетилетия капитализъм и ограбване. Тези, които днес наказват Нено са неговите довчерашни съучастници и ментори. Те го сложиха на тази позиция, но те няма да носят отговорност. Не и докато те са тези, които държат тоягата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *