Конфликтите в шведските леви среди далеч не са изолиран случай. Процесите на отърсване на автентичната левица и работническото движение от либералните паразити са повсеместни и въпреки неистовите усилия на „активисти“ и кукловоди, необратими. Бел.ред.
По-голямата част от от членовете на „Комунистическата партия“ в град Малмьо са напуснали организацията и планират да създадат нова партия на работниците, която да не поставя акцент върху неща като мултикултурализъм, проблемите на ЛГБТ идентичностите и климатичния алармизъм, превърнали се в обединяващи принципи на „лявото“ днес.
Нилс Литорин, един от участниците в новата инициатива е заявил пред шведските медии, че „днешната левица е станала част от елита“ и „не защитава интересите на работническата класа, отчуждила се е от работниците и от техните проблеми“.
Литторин твърди , че левицата като движение, се намира в тежка и продължителна криза на идентичността и заради това, тяхната организация възнамерява да се придържа към изконните леви ценности и класовата борба. „Левицата изобщо не разбира, защо толкова много работници не харесват мултикултурализма, ЛГБТ движението и Грета Тунберг, не разбират защо работническата класа гласува за десни партии, а анализа на левите се свежда до това, да сравнят сегашното положение с това в Германия в началото на 30-те и да обвинят работниците, че са заразени от някаква нацистка болест“….
Според Литорин, разширяването на влиянието на десницата сред работническата класа се дължи на голямото недоволство на хората от либералната икономическа доктрина, която води до „конкуренция с ниски заплати“ и „гетоизация на общностите“, ситуация, която „облагодетелства единствено големите компании“. Литорин продължава с тезата, че един от основните проблеми днес е „хаотичната“ имиграционна политика, довела до културни сблъсъци, сегрегация и изключване, поради неконтролиран приток на хора, от части на света, където властват законите на клановете и кръвното отмъщение.
Нилс Литорин характеризира мултикултурализма, ЛГБТ и климатичното движение, като държавни идеологии, които са „забити в гърлата на хората“. Според него, явления като ЛГБТ, култът към 16-годишната климатична активистка Грета Тунберг и другите либерални „изми“, служат за да маскират истинските проблеми на хората, като например неравенството в доходите. „Да изразяваш сексуалната ориентация било Гордост? Ние вярваме, че човешкото достойнство е в това, да имаш работа, да имаш пенсионно осигуряване, да не си принуден да живееш от трохи, когато остарееш “.
Името на новата партия остава неопределено, но Литорин подчертава, че думата „комунист“ няма да присъства в него. „Това е дума, която в общественото съзнание е компроментирана и изцапана и то не незаслужено. В комунистическите партии съществува голям риск от елитарност, самонадеяност и убеждение, че определен „авангард“ трябва да води работническа класа, която уж не разбира собствените си интереси. Комунизмът от 20 век умря със Съветския съюз, той не беше актуализиран успешно през 21 век, повтарят се клишета на 100 години. Но принципите, формулирани от Маркс , все още са приложими“.
Маркус Алард, лидер на лявата партия „Оребру“, изрази подобни мисли в статия, озаглавена „Социалистите не принадлежат на Левицата“, обвинявайки официалната левица, че напълно е предала своята социална база, изоставяйки работническата класа за сметка на „паразитни грантаджийски прослойки от средната класа“.
Климато-скептицизмът е предимно идеология на държавно-финансовата аристокрация. Решаващата роля на антропичния фактор е неуспорима в засилващата се необратима климатична катастрофа с потресаващи последствия като: масови глад, войни, изчезване на милиарди човеяки същества, без да говорим за биологичното разнообразие„„ И това само при над 2 градуса. А с настоящата скорост сме тръгнали към 5 градуса.
–
И това че разни консерватори, подобно на щраусите, заровили глава в пясъка, били те от държавно-финансовата аристокрация (които добре познават интересите си и посрещат катастрофите много по-подготвени и с едно-две поколения по-късно) или от самоубийствени и несъзнателни политически или синдикални организации (вкопчени в миналото и в защитата на това, което е довело материален прогрес, като въглища и петрол и въобще индустриалния, капиталистически, екстракивистки, западоцентричен и антропоцентричен икономически модел) не смеят да погледнат реалността в очите и да си я признаят, не означава, че тя не съществува и че не е необходимо да се вземе предвид от останалите и да се действа в посока на спешни мерки и радикална местна и глобална промяна с цел да се намалят щетите и да се подготви максимално посрещането на радикалните промени в околната среда и условията на живот, както за идните поколения, така и за настоящото.
–
От друга страна Швеция е една от най-богатите общо-социално и най-защитена от климатичните промени страна поради географското си разположение и освен това там масово купуват имоти от силиконовата долина и лондонското сити. Промените в климата обаче неминуемо ще доведат до масови миграции на населения и неминуемо това ще са хора с различни култури, защото не всички сме руси и синеоки шведи и в този ред на мисли позицията на тази партия би могла да се нарече национал-„комунизъм“, какъвто започна да се развива у нас от средата на 60те (като сплотяващ фактор поради изтъркването на социалните устои на режима, с пренаписване на историята, големи чествания и т.н. и чийто преки наслиници са настоящите националистки и ксенофобски движения и настроения) и кулминира в изродителния процес и голямото пътешествие. Демек във всичко това няма нищо, което действително би могло да се нарече КОМУНистическо (свързано с ОБЩОто благо), освен претенцията и претекста – но това уреждаше прекрасно другарите отгоре и другарите от другатра страна на желязната завеса – така и консервативните северно-европейски другари.
–
За съжаление консерватизмът у нас е водещата тенденция.
https://www.medialog-bg.com/?p=2929
http://kweekly.bg/publication/5556
Това е един вид новата форма на национал-„комунизма“.
Както се описва в статията, той засяга целия политически спектър – от дясното, до това, което се претендира за ляво, както за съжаление може да се наблюдава и тук, където се цензорират статии, които говорят за домашното насилие в русия ( https://bibliofem.wordpress.com/2020/01/05/domestic-violence-russia-bulgarian/ – https://bezlogo.com/?p=28914 ) и същевременно се пускат статии, които общо взето вървят по посока на горния анализ – демек жените да си седят на мястото, защото да искат равни заплати, права и признание в обществото било контра-революционно и трябвало да чакат революцията и до тогава да си знаят мястото и направо феминизмът бил петата колона в революционните редици. А да се говори против ЛГБТ е само прикритие, за да се говори против феминизм (феминизъм = равноправие, излизане от насилието физическо и сексуално, свободата да решаваш за себе си…) https://bezlogo.com/2019/12/%d0%bd%d0%b5%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bc%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d1%83-%d0%bc%d1%8a%d0%b6%d0%b5%d1%82%d0%b5-%d0%b8-%d0%b6%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b8.html .
Да не се бият, убиват, изнасилват и тормозят жени и деца или мъже предимно от мъже, живеещи в, с и чрез насилие, което е масово и системно поведение, моделирано именно от консервативното патриархално доминационно и общо насилствено био-психо-емоционално форматиране, което не е от днес, ако щат радетелите на статуквото да го наричат либерализъм, това обаче не променя нищо на нещата.
Някой беше направил чудесно наблюдение – равно заплащане между мъже и жени, би означавало заплатата на жените на работното място да е с 20% повече от тази на мъжете в двойката, за да се вземе предвид скрития труд на вените – домашния труд и грижата за челядта… Стори ми се доста правдоподобно.
[…] Статия […]