40 дни стачка във Франция. Работниците отхвърлиха компромисите на Макрон.

Битката във Франция срещу дясната пенсионна реформа на Макрон продължава вече повече от 40 дни. Това е и най-продължителната транспортна стачка в съвременната история на Франция. Четвъртата междусекторна стачка миналия четвъртък и последвалите протести през уикенда отново изведоха стотици хиляди на улицата, а до 16 януари са обявени нови дни на действие.

В опит да разруши обединения фронт на синдикатите, правителството предложи временно да спре предложеното повишаване на държавната пенсионна възраст от 62 до 64 години (т. Нар. Основна възраст). Тази фалшива отстъпка е капан, който CGT (най-големия ляв синдикат във Франция) правилно отхвърли, като настоява за пълна отмяна на пенсионната реформа. Но дори това не е достатъчно. Макрон е заложил политическия си живот на прокарването на пенсионната реформа и ще е необходима далеч по-голяма мобилизация, за да бъде напълно победен Единствената реалистична стратегия е да се изгради цялостна, непрекъсната обща стачка, включваща  възможнио най-широки слоеве от френската работническа класа и студентите, чрез която да се постави началото на революционна борба за сваляне на гнилата администрация на Макрон.

„Ще продължим!“

Мобилизацията на 9 януари беше мащабна, като CGT отчете 1,7 милиона души на улицата – 370 000 само в Париж. Масови бяха и демонстрациите в събота, като синдикатите изкараха 500 000 демонстранти в цяла Франция и 150 000 в столицата. Както свидетелстват социалните медии, в цялата страна имаше стотици протести с големи маршове в Марсилия, Тулуза, Нант, Бордо, Лион, Нант, Клермон-Феран и други.

Настроението по време на демонстрацията в четвъртък беше много радикално, като на улицата се обединиха огромно разнообразие от работници, включително железопътни работници от SNCF и RATP (влаковете и метрото), работници от рафинериите, учители, служители в публичния сектор, енергийни работници в RTE, строителни работници, библиотекари, адвокати, медицински специалисти и лекари. Въпреки че има някои доказателства за настъпване на умора, много хора смятат, че вече са стигнали ​​твърде далеч, за да отстъпят. Това стана ясно от един от централните лозунги на маршовете: „on ira jusqu’au regether!“ (Ще продължим, докато тя (реформата) не бъде оттеглена!)

Транспортните работници остават авангардът на движението. Всички линии на метрото (освен две, които са автоматизирани) бяха затворени на 9-ти, а имаше и сериозно нарушение на движението на по други линии, включително автобуси, трамваи и влакове. Влаковите услуги бяха намалени с 40 процента. Националната железопътна компания (SNCF) също беше тежко засегната от отменени влакове, както и другите превозвачи.

Умората и продължителната загуба на заплати разбираемо започват да оказват влияние на част от транспортните работници, в резултат на което някои от тях постепенно се връщат на работа. Те обаче се събраха за 9-и, когато (според SNCF) пет пъти повече машинисти стачкуваха в сравнение с предния ден, постигайки увеличение на броя на стачниците от последната междупрофесионална стачка на 17 декември (34 процента срещу 33 процента). Наистина е впечатляващо, че 40 дни след началото на тоталната стачка работниците са в състояние да привлекат по-дълбоки резерви за още по-силен натиск.

Работниците от другите сектори също поддържат активно участие. Около половината работна сила от сектор Образование стачкува на 9-ти, с 60% участие в столицата. Участието на учителите може да бъде далеч по силно, но основният профсъюз на образованието (ФСУ) не желае да се продължи непрекъснатата стачка. В същото време, на демонстрациите се забелязва все по-голямо присъствие на медицински работници, най-вече медицински сестри и асистенти. На 10 януари, стачния комитет на медицинските работници взе решение за обща стачка, като 60% от работниците напуснаха работните си места.  Парижката опера също продължава със стачката, отменяйки първото представяне за новия сезон на „Севилския бръснар“. Компанията съобщава, че досега е загубила 12,3 милиона евро заради стачката на работниците в операта. В един от най-драматичните сцени от подновяването на стачните действия, видяхме десетките адвокати (чиито специални пенсионни режими са застрашени от реформата на Макрон) събличат робите си и ги хвърлят в краката на министъра на правосъдието по време на пресконференция на 9-ти Януари.

Работещите в частния сектор остават малцинство на демонстрациите. Забележимо изключение са работниците от рафинериите във Франция (които са собственост на частни компании като Тотал), които активно участват в тази борба. Общото събрание на работниците в рафинериите гласува за засилване на натиска, като удължи планираното 72-часово спиране на работа до 96 часа. Като се има предвид изнудването и заплахите със санкции, с които тези работници се сблъскват от шефовете на тези частни гиганти, смелостта им да предприемат тези решителни действия трябва да послужи за пример. Местните секции на синдиката CGT предприемат стъпки, за да защитят членовете си в рафинериите от санкции на работното място, които трябва да помогнат да им дадат политическа и морална сила да продължат борбата.

За разлика от тях, националната стратегия на CGT за мобилизация на работниците от частния сектор остава изключително ограничена. Това е и причината те да призоват следващата национална демонстрация да бъде в събота, така че работниците от частния сектор да могат да участват, без да се налага да губят заплати или да се сблъскват с репресии от шефовете. Но този тип действия са беззъби и не могат да заменят стачките на работните места в частния сектор, като се обясни политически необходимостта в стачката да се включат колкото се може повече работници за борба с гнилата политика на Макрон. Въпреки че много от работниците в частния сектор симпатизират на стачката, те няма да рискуват санкции и загуба на заплащане, освен ако не са уверени в победата – увереност, която ръководството на CGT все още не успява да наложи.

Въпреки това активистите на място преодоляват ограниченията на ръководството си, за да включат в известна степен по-широки слоеве работници от частния сектор. По-специално, основната колона на демонстрацията в Париж в четвъртък беше водена от самоорганизиран блок от служители на железниците и меторот – както членове на синдикатите, така и несиндикализирани. Транспортните работници също очевидно са се свързали с работниците от PSA Poissy Plant (завод за автомобилостроене), някои от които бяха видими на демонстрациите. Това са малки стъпки, но те дават представа какво би могло да се постигне, ако CGT приеме по-смела и решителна национална стратегия.

Масите също бяха движени напред от бича на държавните репресии. Полицията става все по-агресивна към демонстрантите. Френските прокурори започнаха разследване на полицейското насилие, след като в социалните медии се появи видеоклип, на който се вижда как офицер е стрелял с пистолет за контрол на безредици на 9-и от близка дистанция, докато други офицери бият останалата част от тълпата с палки. Въпросните пистолети изстрелват 40-милиметрови гумени топки, които могат да причинят сериозни наранявания и дори смърт, ако се използват от близка дистанция, и след прострелване от тях, няколко „жълти жилетки“ загубиха очите си. Държавните сили си играят с огъня: именно твърдия подход на полицията помогна да се превърне движението на Жълтите Жилетки във въстаническо движение. Синдикатите със сигурност биха могли да се възползват от настроението на гняв и засилване на омразата към властта и да поведат стратегия за още по-голяма конфронтация между работниците и правителството. Но засега те все още водят борбата в сигурните канали.


Фалшивите отстъпки


Не случайно министър-председателят Едуар Филип обяви премахването на „основната възраст“ (според която работниците трябваше да работят допълнително две години от 62 до 64, за да искат пълната си пенсия) в събота. Така наречения от самия него „конструктивен компромис“ на президента Макрон беше опит за овладяване на общата стачка. В това отношение обаче той се провали. След като декларацията беше публикувана, демонстрантите незабавно подновиха стачките и заявиха, че ще се борят, докато пенсионната реформа не бъде оттеглена. Работниците са виждали тези трикове и преди, в различните фалшиви „отстъпки“, с които Макрон опитваше да обезвреди движението на Жълтите Жилетки. Специалните пенсионни режими все още подлежат на унищожение, а Макрон все още възнамерява в крайна сметка да увеличи официалната пенсионна възраст. Този „компромис“ е обикновена маневра и работниците го знаят.

Но Макрон никога не се е самозаблуждавал, че с тази маневра ще спечели стачкуващите работници. Нейната цел бе да накара меките ръководства на казионните синдикати (CFTD и UNSA) да изтеглят подкрепата си за стачката. По-рано те бяха сигнализирали, че отмяната на повишението на възрастта на пенсиониране, която засяга само по-възрастните работници, ще бъде достатъчно за тях за да се оттеглят от борбата. Всъщност Лоран Бергер, генерален секретар на CFDT, приветства отстъпките на правителството като „победа“ и отпразнува „желанието на Макрон за компромиси“. UNSA също приветства това съобщение.

Въпреки това, нарастващото класово съзнание на работниците членуващи в тях очевидно има ефект върху тези по-консервативни синдикати. Фактът, че CFDT и UNSA все още стачкуват, отразява натиска отдолу. UNSA дори пусна леко критично изявление, че макар да се връща към масата за преговори, съобщенията на Макрон „не отговарят на очакванията нито на работниците в метрото, нито на членовете на синдиката в железницата“.

Другата цел на Макрон е да отслаби съпричастността на обществото към стачката, като сигнализира за готовността му да се правят компромиси, като същевременно кара работниците да изглеждат като упорити хардлайнери. Наблягайки на специалните пенсионни режими, той се опитва да убеди масите, че тази борба се води от „привилегировани“ слоеве на работната сила, инсинуация, която е широко пропагандирана от про-правителствените медии.

Въпреки всички усилия на правителството и медиите, подкрепата за стачката се задържа на около 60 процента. Освен това милиони евро са дарени за националния стачен фонд на CGT, докато местните „стачни каси“, организирани от работниците, също получават щедри дарения от членове на обществеността. Фабрис Арчет, 46-годишен машинист на влак от линията RER B, която свързва Париж с международните летища във Франция, заяви:

    „Богаташите не даряват пари за нашите стачни каси – тези, които правят дарения за стачката са студенти и обикновени хора от квартала. Трябва да покажем на правителството, че няма да се откажем, че сме тук на улицата и че той [Макрон] трябва да ни изслуша. „

За разлика от отношението на синдикалните върхове, които наблягат на пенсионната реформа изолирано, решителността на работниците и тези прояви на саможертва и солидарност от страна на обществото, показват настроения за по-широка битка срещу цялото реакционно правителство на богатите на Макрон. Хората разбират, че пенсионната реформа е просто част от по-широка серия от атаки срещу работещите хора. Както Мари Сабрина, 34-годишна учителка от Сена Сен Дени, казва: „Измина месец, откакто протестираме и [Макрон] не ни слуша. Той трябва да слуша улицата … Той е банкер. Той се интересува само от финанси и пари – които раздава на богатите си приятели. „

Тези коментари бяха озвучени от Андре Вилануева, наземният работник на Еър Франс на летището в Шарл де Гол и член на CGT, който заяви: „Тук става въпрос за бъдещето на хората. Ако имате много пари, винаги ще можете да се лекувате, да отидете на почивка и да се пенсионирате удобно. Тук става въпрос за защита на по-голямата част от хората, които не са и които работят усилено за своето пенсиониране. “

Шантал Севенс, 67-годишен, пенсиониран администратор от частна здравна компания, добави:„ Хората се притесняват, че тази реформа всъщност просто ще бъде от полза на големите компании, управляващи частни пенсионни фондове. Става въпрос за капитализма. Изглежда, че самият принцип на нашата система за социално осигуряване е застрашен. „

Да продължим стачката, борба до край!

CGT правилно отхвърли фалшивия компромис на Макрон като „прах в очите“. Това се случи на среща междусиндикалния съвет, в която взеха участие и другите радикални синдикати в страната SUD Solidaire и FO, централния офис на профсъюзите. Синдикатите излязоха с изявление, че те няма да спрат, докато пенсионната реформа не бъде премахната изцяло. Въпреки това от стратегията на ръководствата на профсъюзите продължава да има какво да се желае.

Те обявиха тридневни „стачки и междупрофесионално сближаване“ от 14-16 януари, което да завърши с „мащабна междупрофесионална мобилизация на стачки и демонстрации“ на 16-ти. Те обаче бяха изключително неясни относно естеството на тези дни на действие, като детайлите на междупрофесионалната стачка на 16-та ще бъдат решени на междусиндикално заседание на 15-и и обявени след това, като работниците няма да имат време да обединят силите си и да се подготвят.

Това е продължение на подхода на синдикалните върхове за поддържане на работниците в тъмното и третиране на тяхната борба като бутон, който може да бъде натиснат и да окаже натиск върху Макрон. Междувременно генералният секретар на CGT Филип Мартинес ще присъства на „финансова конференция“, за да преговаря с представители на правителството. Очевидно нищо не се е променило в мисленето на бюрократите. Те нямат вяра в работниците, отношението им все още е, че масите съществуват само за да осигурят лост за преговори при затворени врати с държавата.

Това е губеща стратегия. Пасивните призиви за дни на действие ще доведат до намаляване на бройките. Нито една мобилизация досега не е била достатъчно силна, за да застраши сериозно правителството. Макрон може да ги преживее. Трябва да се отбележи, че размерът на демонстрациите не отразява непременно мащаба на стачката. В интерес на истината, енергията на транспортните работници, които досега вече са загубили заплатите си за месец и половина, не е неограничена. Пукнатините започват да се показват. Дори на 9-ти, четири от пет от високоскоростните услуги на TGV и 70 процента от услугите на метрото работиха както обикновено. Освен това две трети от влаковете в по-широкия район на Париж и една трета от маршрутите на междуградския се движеха. Това е далеч от почти пълното спиране на обществения транспорт в началото на декември.

Въпреки лозунга „ще продължим, докато реформата бъде оттеглена“, не толкова продължителността на стачката ще се окаже решаваща, а нейната ширина. По-голямата част от работниците във Франция са в частния сектор. Тези слоеве няма да рискуват загубено заплащане и санкции, освен ако не видят план за победа. Дори в някои части от публичния сектор стачкуващите са малцинство. Ако транспортните работници се окажат изолирани, те ще бъдат победени, въпреки смелостта и саможертвата си. Задължение на обединените синдикални федерации е да надграждат правилно за общонационална, непрекъсната стачка с цел да блокират напълно френското общество. Това и само това може да осигури победа.

Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

Един коментар

Trackback / Pingback

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*