COMPERHENSIVE ECONOMIC AND TRADE AGREEMENT – CETA или Подробно Икономическо и Търговско Споразумение представлява договор между Канада и Европа, който европейският парламент гласува на 15 февруари 2017 година. За да влезе всила споразуменитето то трябва да бъде ратифицирано от всяка от страните членки.

Когато споразумението трябваше да бъде ратифицирано от парламентите на държавите членки за първи път вълна от масови протести заля цяла Европа. Гражданите на почти всички държави, които трябваше да приемат споразумението излязоха на масови протести срещу него. Явно недоволството беше толкова масово и интензивно, че политиците, милеещи за добруването на народа, се притесниха, че най-накрая на този народ може да му дойде до гуша от такова добруване. Ратифицирането на споразумението беше отложено за неопределен период от време.
Разбира се това беше наистина само временно отлагане, колкото протестиращите хора да забравят за какво протестират и да насочат вниманието си към други злободневни проблеми, като например спирането на водата в голям град или промените в закона за социалните грижи. А също така и цяла плеяда от корупционни скандали, от които, изглежда, държавата има неизчерпаем запас.

Парламентът успя да да гласува закона на първо четене преди информацията за това да се появи изобщо в публичното пространство. Това показва още веднъж колко милеят народните представители за народа си.
Въпреки че при предишния опит да се прокара споразумението през парламента бяха изброени огромно количество причини, поради които то е в ущърб на всички хора, освен на шепа притежатели на капитал, искаме да повторим накратко основните механизми за ощетяване на изхранващите се чрез труд.
Какво представлява CETA? Това е документ от няколко хиляди страници, регламентиращ търговските и икономически взаимотношения между ЕС и Канада. Включва премахването на митата за внос и износ на стоки между двете търговски зони. Но предвид нищожната стойност на този стокооборот спрямо продукта на двете икономики, както и ниската стойност на тези мита, явно главната цел на управляващия елит е друга.
Основен момент на споразумението е гарантирането на печалби на капитала, независимо от последиците за всички останали хора. Механизмът в общо линии е такъв: ако дадена частна компания реши, че печалбите ѝ са намалени в следствие от закони, приети в дадена държава, подписала споразумението, тя има право да съди тази държава за парично обезщетение за всички пропуснати, дори чисто теоретично, ползи. Ще приведем два примера за това как може да бъде приложена въпросната клауза.
• Държавата повишава минималната работна заплата, с цел да компенсира поне някаква част обедняването на населението, предизвикано от инфлацията, и да избегне недоволството, произлизащо от задълбочаващата се нищета на народа. Всяка компания извършваща дейност на територията на тази държава може да я осъди за хипотетичното намаляване на печалбата си, в следствие от това, че трябва да увеличи мизерните заплати на работниците си.
• Повишават се нормите за защита на околната среда. Това означава, че компаниите, развиващи замърсяващо производство, трябва да увеличат разходите си за пречистване на вредните отпадъци, които изхвърлят в природата. Независимо дали реално предприемат действия в тази посока или не, те имат право да съдят държата за намалените си печалби.
Сега идва моментът да помислим какво всъщност значи държавата да плаща обезщетения? Да не забравяме, че единствените доходи на държавата идват от данъци и такси върху населението, при това от тази част от него, която не може да си позволи да използва някоя от многобройните схеми за избягване на данъци, достъпни за богатите (спомнете си скандала с панамските документи, публикувани през 2016 г.)! Това реално означава, че всеки опит за подобряване на положението на населението ще бъдат посрещнат с огромни глоби, които ще бъдат платени от него.
За да не би някой да се притестни, че българският съд никога не би отсъдил в полза на корпорация, противопоставяща се на повишаването на минималната работна заплата или здравните осигуровки, в споразумението е предвидено тези дела да се гледат от така нареченият арбитражен съд, който реално представлява съд от корпоративни адвокати, защитаващи интересите на богаташите съвсем… безпристрастно.