„В 19:00 часа на 13 април (1933 г.) на ъгъла на централна улица в София, анархо-синдикалистът Пано Василев е убит от полицията. Това коварно убийство за съжаление не е изолиран случай: то е само една брънка във веригата на затрити съдби в тази нещастна земя, където политическото убийство вече се е превърнало в добродетел, а убийците минават за герои и патриоти. “(Откъс от писмо от онова време, написано на френски език, предназначено да информира либертарната преса на запад и подписано ГГ)
Пано Василев (1901-1933)
Ако името и делото на Манол Васев са самото въплъщение на борбения български анархо-синдикализъм, то Пано Василев въплъщава анархо-синдикализма като анархистична тенденция в България, с неговото въвеждане като революционната практика през 1926г. Роден на 17 октомври 1901 г. в Ловеч, в семейство на дребни занаятчии (баща му е бил седлар), той възприема анархистките идеи още като ученик в средното училище в родния си град. В търсене на приключения. като много други младежи след първата световна война. той тръгва за Аржентина през ноември 1920 г. в компанията на Борис Шивачев, който впоследствие става известен писател. Пано Василев остава в Аржентина четири години, където започва работа във фабрика. По това време анархисткия синдикат FORA, който е аржентинският клон на Международната Работническа Асоциация (МРА) – е изключително силен и води славни борби из страната. Под влиянието на FORA и в контакт със синдикалистите от FORA Пано Василев стига до схващането си за либертарния синдикализъм (анархосиндикализъм), като основна линия в революционната борба.
След завръщането си от Аржентина той прекара малко време във Франция, където установява връзка с Пиер Беснард (революционен синдикалист, главен секретар на CGT) и неговото обкръжение, чете публикации на синдикалистите и усъвършенства знанията си за синдикализма.
От 1926 г. нататък Пано Василев е в София, където подхваща неистова и ползотворна пропаганда сред анархистите, работниците и студентите, главно чрез лекции, беседи и дебати в читалище „Христо Ботев” в популярния работнически квартал „Ючбунар”
Като добър лектор и изкусен в дебатите, притежаващ задълбочени познания за анархизма и марксизма, както и за историята на работническото движение и борбата му в световен мащаб, той доминира в аудиторията на всички публични събрания. С топлия си глас и солидни аргументи той трупа симпатиите по време на множество публични дебати с марксисти, като бързо спечели много последователи.
Подкрепен от група другари, които споделят възгледите му, Пано Василев започва да издава памфлети и вестници, за които редовно допринася със свои авторски материали. Така започва масовото разпространение на анархо-синдикалистките идеи. Автор на първия аналитичен текст в България относно „съветите“, той израства като голям синдикален организатор и деец за работническото движение: неговото име и личност стават мишена за реакционерите, които по това време не пестят усилия да следят жертвите си.
Пано Василев отива на конгреса на Международната Работническа Асоциация (МРА) в Мадрид през 1931г., като български делегат. Веднага след завръщането си, той веднага започва да публикува поредица от статии, повечето от които предназначени да запознаят либертарианското движение и работническата класа в България с дейността на анархо-синдикалисткия интернационал и най-вече за мащабното синдикално движение в Испания. През 1933 г. Федерацията на Автономните Федерации на Труда, наскоро основана в София, излиза с призив, публикуван няколко седмици преди първи май, за да избегне полицейското наблюдение в навечерието на деня на труда. Пано Василев отива в печатницата вечерта на 13 април, за да вземе разпечатания призив. Проследен от полицай, той е застрелян точно в центъра на столицата.
От „История на либертарното движение в България“, Париж 1982, с.71.