Протестите срещу ГЕРБ се увеличават и интензифицират, като тези процеси изглежда ще се ускорят след като по-рано днес президентът Румен Радев свали доверието си от правителството.

Народът се бунтува срещу социалната катастрофа и бедността, срещу водния режим, срещу скандалните търговски споразумения (СЕТА), които правителството се готви да подпише, срещу всепоглъщата корупция и диктатурата на бизнес интересите в страната.

 

За първи път от „Апартамент Гейт“ насам, правителството изглежда уязвимо. Вече сме виждали Борисов да подава оставка преди предстоящи избори, в опит да запази разклатения рейтинг на партията си. На този етап това не изглежда твърде вероятно, но не е и невъзможно, особено ако протестите в столицата станат по-мащабни.

 

Опозицията също се активизира. След загубата на местните избори и провала на вота на недоверие, БСП изглежда твърде слаба за да вземе властта, още повече, че повечето недоволни от ГЕРБ не биха искали евентуалното падане на партията на Борисов да върне партията на Нинова на власт. Но партията разполага с множество скрити козове, като Манолова, за която не е ясно дали ще се завърне в голямата политика като нов лидер на БСП или със самостоятелен политически проект. Сред евентуалните коалиционни партньори или поне поддръжници на едно евентуално управление на БСП  са и националистическия проект „Възраждане“, които, заедно със синдиката на БСП – „Защита“ са сред организаторите на протестите в София. Не е ясно и дали набиращата отново скорост бивша, настояща и бъдеща патерица на ГЕРБ наречена Демократична България, ще добие достатъчно сила за да замени изразходваните патриотични коалиционни партньори и да закрепи ГЕРБ за още един мандат.

Неизбежните политически рокади, които ни очакват най-късно догодина (а може би и по-скоро, ако все пак се стигне до предсрочни избори) и амбициите на определени лица и партии, които използват недоволството като трамплин към властта, не трябва да ни спират да участваме в протестите. Напротив. Активното участие на широките обществени слоеве в тези процеси не само ще спомогне за падането на престъпното десетилетно управление на десницата, но и ще помогне за генерирането на социална сила сред обикновените хора, която може и трябва да бъде насочена и срещу тези, които евентуално ще сменят столовете си с бандата на Борисов. Тази социална сила може да се роди в протестите, в организациите на обикновените хора, в независимите синдикати на работниците, които стават все по-голям фактор в страната. Не трябва да забравяме примера на Франция, където днес виждаме как работниците успяват да се противопоставят на анти-социалните политики на правителството.  Не трябва да забравяме, и че същите работници не само свалиха френската социалистическа партия от власт преди няколко години, но й напълно я унищожиха, след като тя предаде интересите им и започна да прокарва неолиберални политики на гърба на работещите. Това е реалната сила на работещите (които сме и мнозинството от активното население във всяка страна) и именно тази сила е това, към което трябва да се стремим, сваляйки ГЕРБ от власт. Само така няма да рискуваме да бъдем употребени от кандидат-властниците и превърнати за пореден път в обект, а не субект на властта.