Дълго време западни интелектуалци и ръководители иронизираха манията на съветските режими да пренаписват историята. Нещо не се чуват напоследък обаче, след като Европейският парламент ревизира Втората световна война. На 19 септември евродепутатите гласуваха резолюция „За важността на европейската памет за бъдещето на Европа“, която поставя в един кюп „комунистическите и нацистките режими“. Като използва 22 пъти понятието „тоталитарни режими“, резолюцията връзва на стълба на позора и нападнатия СССР, и нападащата Германия, 26-те милиона убити руснаци и техните убийци, генерал Георги Жуков и управителите на концентрационните лагери. Европейският парламент „изразява безпокойството си, че символите на тоталитарните режими продължават да бъдат използвани на обществени места и за търговски цели“. А трябва ли, за да го успокоим, да преименуваме площад „Битката при Сталинград“ в Париж на „площад Общ пазар“ или, както в Унгария, да забраним някоя марка бира, защото на етикета ѝ има червена звезда?
Резолюцията не се свежда само до този първичен ревизионизъм. „Втората световна война“, четем по-нататък, „започна като непосредствен резултат от придобилия печална слава договор за ненападение между нацисткия режим и Съветския съюз от 23 август 1939 г.“ Историците обикновено приписват отговорността за войната на войнствения експанзионизъм на нацистка Германия [1]. Но пламтящ от желание да забърка Съветския съюз, парламентът в Страсбург умишлено заличава един друг, морално много по-смущаващ епизод, който обаче засяга „безукорните“ европейски демокрации – Мюнхенските споразумения, подписани през септември 1938 г. С тях Франция и Обединеното кралство дават съгласието си Адолф Хитлер да окупира Судетите – област, която беше част от Чехословакия.Междувременно историкът на Втората световна война Кристофър Браунинг оповести отбелязващите съществен напредък най-нови изследвания за войната [2]. Те показват до каква степен демокрациите, в желанието си да усмирят Хитлер, всъщност са го насърчили, подсилили, и така са предизвикали войната. „През 1938 г. Германия нямаше необходимото превъзходство, за да постигне бърза победа, нито потенциал да води дълга война.“ А Чехословакия, добре съоръжена, беше съюзник на Франция и на СССР. Анексирането ѝ без бой беше двойна печалба за нацистите. „Реквизираната чешка военна индустрия произведе една трета от новите модели танкове III и IV, които имаха решаващо значение за немската победа над Полша и после над Франция.“ Мюнхенската капитулация нанесе удар и на немските противници на фюрера. „Група антихитлеристки конспиратори планираха да свалят диктатора, веднага след като той тръгна на война срещу Чехословакия. Позорното предателство на Чембърлейн [Артър Невил Чембърлейн, британският министър-председател] в Мюнхен измъкна килима изпод краката им и даде на Хитлер победата без кръв, което укрепи позициите му.“Но да вървят по дяволите тези изследвания, щом евродепутатите ще пишат вече историята.
Le Monde diplomatique
Превод Венко Кънев
[…] Статия […]